Нова криза на хоризонта - за хранителни продукти

Кредитната криза, която започна от ипотечния сектор на САЩ, доведе до сривове на борсовите индекси в световен мащаб и силно обезценяване на американския долар. Като непосредствен ефект от поевтиняването на зелените пари се стигна до силен ръст на котировките на всички основни суровини, като от септември насам наблюдаваме рекорд след рекорд при петрола, благородните метали и хранителните продукти. И докато на всички е ясно какво се случва като резултат от скъпия петрол, някак недооценено остава влиянието на рекордните цени на храните.

Преди да бъдат посочени последствията от високите цени на хранителните продукти, е редно да бъдат посочени причините за тяхното поскъпване, както и да се види дали има шанс за обратно движение на котировките след преминаването на кризата на финансовите пазари.

Първият фактор, който влияе по посока нарастване на цените, е свързан с глобализацията, икономическия растеж и повишаването на жизнения стандарт в глобален мащаб. Парадоксално, но факт – колкото повече забогатява световното население, толкова повече се повишават цените на базовите хранителни продукти. Причината за това не се крие в повишеното консумиране на тези продукти, а във факта, че с повишаването на стандарта потребителите започват да заместват досегашното потребление на основните храни с все по-разнообразни менюта, които включват все по-голяма консумация на месо. Оттам се оказва силен натиск върху зърнените продукти, тъй като животновъдството поглъща огромна част от продукцията на фураж и базови зърнени храни. По този начин държави, които доскоро потребяваха предимно въпросните базови продукти, насочиха все по-голяма част от консумацията си към пилешко и свинско месо, яйца, млечни продукти и различни производни зърнени храни, носещи славата на диетични или нискокалорични продукти.

Вторият фактор, който доведе до драстичното поскъпване на продукти като пшеницата (252 на сто за последните две години), соя (155 на сто), царевица (152 на сто), ориз (150 на сто) и т.н. се крие в лошата реколта през миналата година, както и неблагоприятните климатични условия, които са се отразили и на посевите за тазгодишната реколта. През 2007 година традиционни износители като Австралия бяха силно притиснати от слабите добиви и прибегнаха до ограничения в износа, което засегна стоковите борси в глобален мащаб.

Третият фактор, който в настоящия момент вероятно проявява влиянието си най-силно от всичко казано дотук, е спекулативната търговия. Загубите на финансовите пазари доведоха до търсене на алтернативни инвестиции от страна на инвеститорите и спекулантите и много от тях насочиха средствата си именно към суровините, тъй като те дават възможност ако не за печалби, то поне за запазване на стойността при условията на висока инфлация.

Храните обаче са силно стратегически продукт, който за разлика от много други, котирани на борсите стоки, може да доведе до силни обществени вълнения и граждански бунтове в много региони на света. Това предопределя необходимостта да се вземат мерки за изчистването на спекулативния капитал от пазара на храни, каквито вече се предприемат от американските борси. Значимостта на тази продуктова група и резките колебания в цените през последните месеци накараха борсите в Чикаго, Канзас и Минеаполис да увеличат маржиновите изисквания за фючърсната търговия със селскостопански стоки, предава Business Week.

Като фактор за ръста в цените не може да бъде пренебрегнато и производството на биогорива, което беше заклеймено от редица високопоставени членове на МВФ и Световната банка, както и от множество лидери на държави от Третия свят. Причината за това е ясна – при положение, че автомобилите в един момент започнат „да получават“ повече царевица от животните, няма как да очакваме бъдеще, над което да не е надвиснала опасност от хуманитарни катастрофи.

Наченки на конфликти вече се забелязват в някои краища на света, предимно там, където зърнените храни са основната съставна част от ежедневното меню. През последните седмици напрежението в Египет и Филипините ескалира, като в страната на фараоните протестите придобиха доста масов характер и се обърнаха срещу дългогодишния режим на президента Мубарак. Недоволство освен в Азия, има и в Латинска Америка, като засега държавите се ограничават с контрол върху износа и коментари на различни форуми, основната трибуна за които е Организацията на обединените нации.

Проблемът с ръста в цените на храните се посочи и от представители на Световната програма за храни (World Food Program) към ООН, които заявиха, че силният скок в цените на храните над възможностите на най-бедното население в света увеличава рисковете от „тиха смърт“ в Азия. Последствията от подобно развитие на ситуацията биха били смразяващи – в условията на икономически растеж, милиардни рекламни кампании на големите концерни, организирането на Олимпийски игри на континента и прилив на инвестиции заради перспективите в региона, е немислимо да бъде допуснато развитието на хуманитарна криза с подобни мащаби.

В настоящата ситуация може да се каже само едно – нека финансовите институции и правителствата на водещите държави вложат същите усилия за предотвратяването на хуманитарната криза и гладната смърт, която грози много по-голям брой хора от онези, които ще претърпят загуби от финансовата криза. Защото нека не забравяме, че кризата на финансовите пазари започна от спукване на балон, за който са виновни не онези, обречени на глад, а онези, жадни за спекулативни печалби. И същите тези жадни за печалби спекуланти в момента надуват балона на пазара на хранителни продукти, което заплашва не финансовото състояние, а физическото съществуване на милиони.