Отпечатъците на Алън Грийнспан се виждат във всички части на това, което бързо се превръща в най-голямото финансово бедствие от времето на Голямата депресия досега, смята Стивън С. Роуч, ръководител на Morgan Stanley Asia в свой анализ, публикуван от ForeignPolicy.
Засегнат от нарастващите критики относно своето председателство на Федералния резерв, Грийнспан започна масирана PR кампания с цел привеждане на коментарите в „правилната“ посока. Бившият банкер поставя в центъра на своята защита един необорим факт – че е трудно да бъдат правилно разбрани уроците от кредитната криза. А с това аз не мога да се съглася, казва Роуч.
Струва ми се обаче, че хората не изразяват достатъчно ясно несъгласието си. За съжаление, г-н Грийнспан е заслепен от опасната комбинация от политика и идеология при търсенето на уроците от кризата. Така е било и по време на продължилото 18 години и половина председателство на Грийнспан начело на Фед, когато той е бил воден от убеждението, че американското общество се нуждае от силен, при това неинфлационен, икономически ръст. Политически отстъпчивият банкер написа в своите превърнали се в бестселър мемоари, че не смята независимостта на Фед за бетонирана – загатвайки, че винаги има огромен натиск за поддържане машината на растежа в действие. Либертианец по убеждение, той дълго време излагаше аргументи, че регулаторните намеси забавят икономиката. И хоп – останалото е история – при това все по-болезнена. Линията от политически и идеологически възгледи на Грийнспан доведе до лоша икономика и поредица от политически грешки, които сега започват да се изясняват, се казва в анализа.
Димящото дуло на сегашните проблеми е начинът, по който Грийнспан действаше за регулиране на жилищния балон. Мантрата на банкера е това, че пазарът най-добре знае как да се развива – казано по друг начин, централните банкери не трябва да се опитват да потъпкват решенията на милиони пазарни участници, заявявайки, че се е образувал балон на пазара на недвижими имоти. В крайна сметка щетите върху икономическия растеж са това, което трябва да покаже дали монетарната политика трябва да действа за спад на такива балони. И каква е причината която и да е модерна икономика да понася подобни щети? В крайна сметка се стига до рецептата, че властите винаги разполагат с необходимите възможности да разчистят бъркотията след спукването на балона. Но може би не е точно така. Този път бъркотията почти е излязла от пределите на възможните действия – най-вероятно до нива, надхвърлящи потенциалната загуба на растеж, в случай че ипотечният балон беше управляван по-благоразумно, смята още Роуч.
Все пак според него проблемът досега никога не е бил балонът в тесния смисъл на думата. „Едно от най-слабите звена в защитата на Грийнспан е неговото схващане за това дали в Америка се образува сериозен балон на пазара на жилища. Да оставим на страна неговите първоначални аргументи, че пазарите на жилища са локални, а не национални и че е много малко вероятно цените някога да паднат в национален мащаб. Оооп! Да оставим на страна и другата му толкова ирелевантна гледна точка, че в света по същото време се наблюдава множество жилищни балони и че надуването на американския пазар не изглежда така лошо на фона на останалите. Всички го допускат, така че грешката не е на Фед. Нали така?“, пита Роуч.
Не, отсича той. Проблемът с балона в САЩ никога не е бил неговото сравняване с Ирландия например. Същината на проблема се крие в деформациите, които балонът в сектора на недвижимите имоти създава в реалната част от американската икономика. Благодарение на най-бързия темп на продължително поскъпване на жилищата в САЩ в модерната история след Втората световна война, наред с иновативните техники за финансиране, които позволиха на американските собственици с лекота да извличат доход от скромните си домове, се роди новата ера на зависещи от недвижимата собственост потребители. Добиването на чист доход от жилищните имоти – по ирония на съдбата дошъл след разработването на статистическа рамка от самия Грийнспан, се увеличава от 3 до 9 на сто от разполагаемия личен доход през първата година на настоящото десетилетие.
И така започва всичко. Подпомагани все повече и повече от съвместното действие на кредитния и на жилищния балони, американските потребители харчеха много повече отколкото имаха. Потреблението се повиши до нечуваните 72 на сто от реалния брутен вътрешен продукт през 2007 година – рекорд в това отношение както за Щатите, така и за всяка водеща икономика в модерната история. По същото време задълженията на домакинствата се повишиха до рекордните 134 на сто от разполагаемия им доход. Америка несъмнено достигна силния растеж, който Грийнспан чувстваше, че политиците желаят. Но това беше растеж, базиран все повече върху тлеещо огнище.
За съжаление, деформациите от балона в сектора на имотите не спряха дотук. Потребителите, които видяха в своите домове нова форма на прасенце-касичка или банкомат, чувстваха малък натиск да спестяват по старомодния начин – от чековете си за заплата. Темпът на спестяване падна до нула за пръв път от Голямата депресия досега. Все по-зависещата от имотите американска икономика вече трябваше да заема излишните спестявания на държави като Китай с цел да бъде поддържан растежът – и така започна да регистрира огромни дефицити по търговския баланс и текущата сметка и да привлича чуждестранния капитал. Грийнспан и неговият наследник на поста във Фед Бен Бернанке видяха тази ситуация по коренно противоположен начин – те сметнаха, че Америка просто прави огромна услуга на останалия свят, привличайки излишъците им от спестявания. Сериозните рискове пред американския долар бяха определени като проблем на бъдещето. Внезапно обаче това бъдеще се оказа доста по-близко.
Това, което Грийнспан пропускаше и пропускаше през годините, и което липсва и днес, е оценката на крайно негативните влияния на този балон за насърчаването на дисбаланса и увеличаването на зависимостта на американската икономика от сектора на недвижимите имоти. Част от проблема е свързан с безпрецедентното ниво на ливъридж на домакинствата. Също така и с невъзможността на застаряващото американски население да спестява, когато се отива към пенсионна възраст. Огромните дибаланси също са наследство от годините на надуване на балона – подкрепени от големия търговски дефицит и протекционистките възгласи, които разпалва той. Тези грешни насоки са дело на неточните регулации на Фед в ерата на безпрецедентни финансови иновации – неточността допринесе най-силно за подпомогнатия от Фед кредитен балон, дошъл в резултат на евтините кредити. Тази опасна комбинация несъмнено е изиграла ключова роля в насърчаването на ненаситното търсене на сложни и все по-опасни финансови продукти от страна на инвеститорите.
А ситуацията не би трябвало да бъде такава. Простото недопускане на надуването на балона винаги е стояло като възможност. Разнообразни противобалонни мерки – консервативно отношение към рисковите инструменти, по-стриктен регулаторен контрол и задължително по-рестриктивна монетарна политика вероятно биха предотвратили катастрофата. Да, икономическият растеж вероятно би бил по-бавен, но това забавяне вероятно бледнее в сравнение с последиците от спукването на балона, които стоят пред нас, казва Роуч. Според него много лошо за Грийнспан е това, че той не е успял да последва мъдрия съвет на един от своите предшественици начело на Фед и „да отмъкне купата с пунша, докато купонът все още е вървял добре“.
Разбира се, споровете относно мястото, което има Грийнспан в цялата тази история, няма да ни изкара от кризата, се казва в анализа. Но енергичните дебати относно миналото са жизнено необходими, за да бъдат избегнати подобни сложни ситуации в бъдеще. Както винаги, търсенето на изкупителна жертва работи на пълни обороти. Рейтинговите агенции, регулаторите, Уол Стрийт, акулите на кредитния пазар, спекулантите и рисковите собственици на жилища ще трябва да платят голяма цена. Разбира се, някои вече са платили такава. „В крайна сметка аз се съмнявам, че и Фед ще плати висока цена, губейки част от автономията си, особено след като американският конгрес добави поддържането на финансовата стабилност като функция на централната банка, наред с поддържането на пълна заетост и ценова стабилност. Всъщност точно така и би трябвало да бъде, защото ролята на институцията като стожер на американската икономика е прекалено важна, за да бъде оставена в ръцете на политика и идеология“, смята Стивън Роуч.
„През годините много от нас предупреждаваха, че всичко това, което се случва в икономиката, е неустойчиво. Колкото повече продължаваше то, толкова по дискредитирани бяхме ние. Съществува известна доза усещане за удовлетвореност, когато знаеш, че проверените във времето закони на икономиката не са били отменени. Обаче няма никакво задоволство при пропадането в бездната. Наследството от управлението на Алън Грийнспан завинаги ще остане белязано от това опасно и болезнено тестване на реалността“, заключава анализаторът.
01:47 | 08.09.22 г.