Какво да очакваме от предстоящите срещи на ЕЦБ и ФЕД?

Проблемите, които започнаха от ипотечния сектор на САЩ и вече се пренесоха в останалите финансови центрове, предизвикаха спад на борсовите индекси, затруднена ликвидност на банките, както и фалити на ипотечни фондове и банки. Страховете, че ще се стигне до рецесия, се задълбочават все повече и това именно предопределя големите надежди, които инвеститорите възлагат на централните банки.

В Европа, където вече през изминалите дни бе съобщено за немалък брой финансови институции, изпаднали в затруднения с посрещането на краткосрочните задължения, изгледите бяха за покачване на лихвените проценти на ЕЦБ. Това бе продиктувано от положителните данни за полугодието, когато БВП в Общността нарастна с 2,5 на сто и сред банкерите се появиха съмнения, че инфлацията ще отбележи ръст.

Както е известно, през последните години централните банки съсредоточават вниманието си именно върху проблемите на инфлацията. Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише също нееднократно е заявявал тази позиция. Заложеният от банката таргет за инфлацията е на стойност 2 на сто. До момента това ниво се спазва, като прогнозите са, че то ще остане и през следващата година, за когато е предвиден ръст на икономиката от 2,3 на сто.

Видно е, че икономическите показатели на еврозоната за полугодието показват, че е необходимо повишение на лихвите. В настоящите условия обаче, когато цените на корпоративните заеми нарастват заради предпазливостта на банките, свиването на инвестициите би се отразило на цялостната икономика на еврозоната. Като се вземат под внимание и данните за намаляващото потребителско доверие, може да се каже, че ЕЦБ трябва много внимателно да подходи към проблема.

Ако реалният сектор на европейската икономика бъде засегнат сериозно от случващото се в САЩ, в еврозоната може да се стигне до сериозно забавяне на икономическия растеж. Именно това прави по-вероятно запазването на лихвите на сегашното им ниво от четири на сто. Дали обаче ще стане така все още никой не може да каже категорично, защото в ЕЦБ има привърженици дори на варианта за понижаване на лихвите.

В САЩ нещата стоят по малко по-различен начин. В най-голямата световна икономика кризата вече се отразява на цялостната ситуация. Тук въпросът е дали лихвените нива ще паднат, както се е случвало неведнъж при затруднени ситуации като тази. Първият вътрешен проблем от такава величина, пред който се изправя новият ръководител на Фед ще покаже склонността на банкера да отстъпи от принципите си. За разлика от предишния гуверньор на Федералния резерв Алън Грийнспан, Бернанке не е склонен да прибягва до понижаване на лихвите така лесно, защото той приема такава стъпка като предпоставка за повишаване на инфлацията.

Ситуацията в ипотечния сектор вече веднъж бе подценена от Фед. От публикувания бюлетин от проведената на 7 август среща на ръководителите на институцията става ясно, че банкерите не оценяват проблемите в цялостния им размер. Борсовата и валутната търговия през следващите дни обаче принудиха Фед да предприеме стъпки за подобряване на положението, като на 17 август бе намален сконтовия процент в страната. Ситуацията обаче не се подобри значително, което доведе до запазване на волатилността както на фондовия, така и на валутния пазар. Влошаването на положението доведе дори до намесата на президента на страната Джордж Буш, който оповести мерки за подпомагане на кредитополучателите, които са изпаднали в затруднение.

В едно от последните си изказвания Бернанке си остави поле за действие, заявявайки, че Фед ще предприеме всички необходими мерки, които се налагат за стабилизация на икономиката. Така въпреки неговото несъгласие може да станем свидетели на понижаване на лихвите в САЩ, което да доведе до намаляване на разходите за заемане на средства.

Доколко това ще донесе промяна е трудно да се прогнозира, но съществуват опасения, че понижаването на лихвите може да доведе до обратен ефект и кризата не просто да не отмине, а и да се задълбочи. Все пак някакво решение обаче трябва да бъде взето. За него водеща роля според Бернанке ще изиграят „подходящите индикатори, както и информацията от нашите бизнес и банкови контакти в цялата страна, като икономическите резултати от последните месеци могат да бъдат с по-малко значение от обикновено“, съобщава Business Week.

Според анализатори основните показатели, които ще повлияят на решението дали да бъде запазено настоящото лихвено ниво от 5,25 на сто, ще бъдат нивото на безработица и продажбите на дребно, които могат да дадат ясен знак, дали кризата се е разпростряла и в реалния сектор на икономиката.