Износът ни расте по-бързо отколкото в другите нови страни членки на ЕС

През 2006 г. ръстът на износа в България е нараснал с много по-бързи темпове, отколкото в повечето нови страни членки, според най-новия периодичен икономически отчет на Световната банка ЕС 8+2 (осемте страни от Централна и Източна Европа, присъединили се през 2004 г. без Малта и Кипър, плюс България и Румъния). Основните страни, за които изнася България, си остават 15-те най-стари страни членки, същевременно износът за новите страни-членки и останалия свят също се е увеличил.

През 2006 г. ръстът на производството се засилва във всичките 10 наблюдавани в доклада страни, но се очаква той да се забави през 2007 г. Ръстът бележи ускорение в Естония, Латвия, Полша, Словакия, Словения и Румъния, докато в България, Чехия и Литва остава до голяма степен без изменение. Единствено в Унгария има забавяне поради строгата й фискална програма. Силното представяне на региона като цяло отразява благоприятните външни условия на стабилен глобален растеж, ниски лихвени проценти и създаването на положителни пазарни настроения. През 2007 г. се очаква забавяне на ръста в региона, с изключение на Полша, Словакия и България.

В доклада се отбелязва, че високият ръст на производството се свързва с нарастващата заетост и намаляващата безработица, най-вече в Полша и Словакия. Повечето нови работни места се създават в сектора на услугите (освен в Чехия), макар че в няколко от страните строителството също има сериозен принос.

Затягането на трудовите пазари през 2006 г. води до реално нарастване на заплатите дори до двуцифрени нива в балтийските републики и Румъния. За Естония ръстът е 11,3%, за Латвия - 15,6%, Литва - 14,7%, а за Вишеградските страни (Полша, Унгария, Словакия и Чехия) и България е по-умерен - между 3,3% до 4,1%. Изтичането на работна ръка от новите страни-членки на ЕС продължава, но има вероятност леко да спадне. В доклада се казва, че от януари до април тази година около 6 500 румънци и 300 българи са получили работни визи за Ирландия въпреки ограничения достъп до тамошния пазар на труда за двете страни.

В доклада се повтаря предупреждението от предишното издание по отношение на инфлационния натиск, който нараства в няколко от страните в региона с производство, надхвърлящо потенциала, свиващи се трудови пазари и бърз кредитен ръст. Инфлацията бързо нараства в балтийските страни, най-вече в Латвия, и има възходяща тенденция в Полша и Чехия, чиято монетарна политика сега е насочена към затягане. В Унгария ръстът на инфлацията вероятно е породен от голямото увеличение на администрираните цени, като по-слабото търсене и надценяването на форинта действат в подкрепа на обратната тенденция. Надценяване на местните валути освен това се свързва с намаляваща инфлация в Словакия и Румъния, където лихвените проценти вървят надолу. Силната фискална позиция спомага за смекчаване на инфлационния натиск в България. В другите страни обаче фискалната политика не подпомага задържането на инфлацията и натиск за реално надценяване на местните валути.

Повечето страни в региона не се възползват в достатъчна степен от силния икономически ръст, за да подобрят публичните си финанси, смята Томас Блат Ларсен, водещ икономист на Световната банка във Варшава, оглавяващ екипа, подготвил доклада. През 2007 г. не се очаква съществено изменение на картината, макар че Унгария ще направи сериозен пробив в много големия дефицит, отбелязан през 2006 г., а Полша ще продължи процеса на постепенни корекции. Словакия се стреми да сведе дефицита си малко под прага от 3 процента от БВП, който се изисква за планираното въвеждане на еврото от 2009 г. Необходимостта от по-амбициозна бюджетна политика е особено остра в Латвия, но България и Румъния едва ли биха могли да си позволят каквото и да е фискално смекчаване през тази година, смята още Ларсен.

„Инерцията за реформи в региона като цяло намалява поради умората от реформи в периода след приемането в ЕС, нестабилното политическо положение и слабия административен капацитет”, допълва той. „Въпреки че се правят малки стъпки за подобряване на бизнес средата, по-сложните реформи, свързани с публичната администрация, правната реформа и трудовите пазари, се изплъзват. Необходимо е да се поднови инерцията за реформи, за да бъде устойчив процесът на бързо и реално сближаване на доходите.”

Авторите на доклада отбелязват, че външните дефицити по текущите сметки са продължили да се увеличават, достигайки много високи нива в най-уязвимите страни. И докато износът продължава да расте сериозно в целия регион, бурното развитие на вътрешното търсене повишава дефицитите по текущата сметка до 15 и повече процента от БВП в Латвия, Естония и България. Междувременно дефицитът по текущата сметка намалява съществено в Унгария.

Нивата на външния дълг в балтийските страни продължават да растат поради много по-ниския приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в сравнение с дефицитите по текущата сметка. Нивото на външния дълг, особено частният му компонент, също се е повишил в България, но големият приток на ПЧИ осигури предостатъчно покритие на дефицита по текущата външна сметка.