Инфлационна заплаха в новите членки на ЕС

В новите членки на Европейски съюз се появява тенденция към по-висока инфлация, става ясно от нов доклад на Световната банка. В доклада се разглежда развитието на осем от присъединилите се към Общността през 2004 г. страни, както и тези, които станаха членки от 1-ви януари тази година, съответно: Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, България и Румъния.

Докато в Полша и Чехия инфлацията остава под контрол, останалите държави имат проблеми с достигането на изискванията на еврозоната. В балтийските страни, както и до известна степен в България и Румъния, голямото нарастване на заплатите и кредитите води до прегряване на икономиката и до значителен инфлационен натиск, смятат анализаторите на финансовата институция.

В някои други държави, и в частност в Унгария, отслабването на местните валути през май и юни 2006 г. допринесе за по-висок ценови натиск по-късно през същата година. Корекциите на регулираните от държавата цени и повишенията на косвените данъци дадоха тласък на инфлацията в няколко държави.

Настоящата 2007 г. ще донесе пореден кръг от повишения на регулираните от държавата цени за по-голямата част от разглежданите страни, като ефектът на инфлацията ще бъде най-силен в Унгария, Чехия, Естония, Литва и Румъния, посочва Томас Блат Ларсен, водещ икономист на Световната банка и основен автор на доклада.

„В същото време скорошният остър спад на цените на петрола може да спомогне за подтискането на инфлационния натиск през 2007 г. През 2006 г. бюджетните политики в региона подхранваха цикличността и е твърде вероятно картината да остане същата и през настоящата година”, допълва той.

Приемането на еврото

Ентусиазмът за ранното приемане на еврото започва да спада. Докато Словения се присъедини към еврозоната на 1 януари 2007 г., по-голямата част от новите страни-членки имат проблеми в покриването на условията за инфлация, бюджетен дефицит, стабилност на валутния курс и правна съвместимост, необходими за приемането на еврото, се казва още в доклада.

Повечето държави се отказаха от целевите си дати за приемане на еврото. Словакия все още си поставя за цел това да стане през януари 2009 г., въпреки че, планираният за 2007 г. дефицит е много близък до изискванията на еврозоната. Желанието на Литва за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2007 г. беше отхвърлено през пролетта на 2006 г. поради притеснения, свързани с инфлацията, а Естония и Латвия забавиха плановете си за приемане на еврото по същите причини.

Балтийските държави все още се стремят към присъединяване във възможно най-кратък срок, но признават, че това е твърде невероятно преди 2010 г. Останалите държави посочват, че приемането на еврото няма да бъде възможно преди 2010 – 2012 г.

Кредитната експанзия

Бързата кредитна експанзия все още не е отслабила банковите системи в региона, но ситуацията изисква постоянно наблюдение, смятат анализаторите. В някои държави кредитният бум допринесе до големи макроикономически дисбаланси, потенциални балони на пазарите на активи и значителна уязвимост, изискващи по-решителна политическа реакция.

Авторите на доклада посочват, че общата ефективност, доходоносност и капитализация на банките в разглежданите страни съответстват на тези за банките в еврозоната, а лошите кредити все още не са застрашителни като размер.

Кредитната експанзия отразява естествен процес на финансово задълбочаване, а съотношенията кредити-спрямо-БВП в повечето случаи съответстват на доходите на глава от населението. Чуждестранните банки, за които се смята, че имат по-добро управление и надзор, имат доминираща позиция в на практика всички посочени страни.

Съществуват обаче и големи рискове. Прекаленият растеж на кредитите в някои страни допринася за прегряването на техните икономики и за големи външни дисбаланси, особено в балтийските страни и до известна степен в Румъния и България.

Концентрцаията на нови кредити в сектора на домакинствата за потребителски и жилищни нужди не допринася много за дългосрочния потенциал на растежа, като едновременно с това създава условия за спекулативно увеличение на цените на активите. Несъответствията в срочността и валутната структура на активите и пасивите на банките нарастват, особено при ипотечните кредити в чуждестранни валути. Допуска се, че непрякото чуждестранно участие в собствеността на банките може да изолира част от банките от свързаните с тях местни операции. Препоръчва се подобряване на надзора, а в някои страни и по-стриктни регулации, както и по-силна реакция там, където бързият растеж на кредитите е свързан с натрупващи се макроикономически рискове – включително избягване на про-циклична бюджетна политика и обмисляне въвеждането на фискални мерки за намаляване стимулите на домакинствата да увеличават задълженията си към банките.