Глобализацията - силен ръст и все по-труден контрол

Малко са местата в света, където ефектът от глобализацията е толкова видим, както в Бангалор - индийската столица на високите технологии, коментира BBC News в ново изследване на резултатите от този процес.

Безпрецедентният бум на високите технологии в Бангалор разкрива нови перспективи пред индийската икономика. Растящото темпо на глобализацията променя коренно облика на региони като Детройт или индийския град само за едно поколение.

Според мнозина икономисти с глобализацията може да бъдат обяснени основните тенденции в световната икономика като по-ниските заплати за работниците и по-високите печалби в западните икономики; силната миграция към градовете в бедните страни и ниските инфлация и лихви въпреки добрия икономически растеж.

Глобализацията също така е изиграла решаваща роля за изключителния просперитет през последните 50 години, който в момента се разпространява от САЩ и Европа към бедните преди страни в Азия, включително Китай и Индия.

Икономическата глобализация, или световната интеграция по отношение на търговията, инвестициите и капиталите, не е ново явление, но през последните 25 години се развива много бързо.

Разпространението на информационните технологии и интернет променя начина, по който компаниите организират производството си и позволява все повече глобализацията на услугите и промишлеността.

Търговията е двигателят на глобализацията. Световният обмен на промишлени стоки се е увеличил над 100 пъти (от 95 млрд. долара до 12 трлн. долара) за 50 години от 1955 - много по-бърз темп на растеж спрямо общия ръст на световната икономика.

От 1960 търговията е улеснена от международните споразумения за намаляване на митническите тарифи, особено за богатите страни. Тези страни, които увеличават ролята си в световната търговска система, изнасяйки най-вече за по-богати страни като Япония, Южна Корея, а сега и Китай, са регистрирали огромно увеличение в стандарта си на живот.

В същото време все по-голяма част от световната продукция се осъществява от големи мултинационални компании, които разполагат заводите си в цял свят, за да се възползват от по-евтината работна ръка или за да бъдат по-близо до пазарите си.

Днес е още по-трудно да се проследи процесът на глобализация, тъй като една трета от търговията се реализира вътре в компаниите, например Toyota транспортира авточасти от Япония до САЩ, където става окончателното сглобяване на автомобилите.

Някои мултинационални групи като Apple и Dell пък наемат подизпълнители (т.нар. аутсорсинг), главно в Азия, за почти цялото си производство.

Глобализацията обаче не засяга само промишленото производство. Секторът на услугите също е силно повлиян от процеса.

Индия представлява за новия свят на бизнес услугите това, което е Китай за промишленото производство. Индия е световен лидер по износ на услуги в сектора на високите технологии. Всяка по-голяма международна компания в индустрията вече има силно присъствие в страната и планове за увеличение на инвестициите.

Няколко динамично развиващи се индийски компании, сред които TCS, Infosys и WIPRO, пък отправят предизвикателство пред мултинационалните групи за водеща роля в региона.

Бумът в сектора на IT услугите спомогна за промяната в индийската икономика, която сега отбелязва годишен ръст от над 9%.

От друга страна, проучване на Deloitte през ноември 2006 показва рязко увеличение на притесненията във връзка с аутсорсинга сред служителите във Великобритания. Едва 13% одобряват аутсорсинга спрямо 29% през януари 2006, докато 82% от запитаните смятат, че достатъчно работни места вече са били "изпратени" в чужбина, а 32% искат компаниите да бъдат принудени да "връщат" работата във Великобритания.

В САЩ победата на демократите на изборите за Конгреса през ноември в голяма степен се дължи на опасенията на избирателите от ефекта на глобализацията върху работните места и заплатите.

Скоростта и размерът на икономическите промени създават все по-големи трудности пред правителствата да контролират икономическата съдба на страната си. Международните организации, които се занимават с глобализацията, също срещат проблеми. Световната търговска организация е обект на критики заради неуспеха си да вземе предвид трудовите стандарти или влиянието на търговията върху околната среда, а усилията на организацията да премахне търговските бариери в световен мащаб са колебливи.

Международният валутен фонд и Световната банка, създадени с цел да управляват международната валутна система и да координират помощите за бедните страни, пък са упреквани, защото не дават по-голяма роля на развиващите се пазари като Индия и Китай.

За МВФ е все по-трудно да влияе върху световните капиталови пазари с огромни финансови ресурси или да коригира липсата на равновесие в глобален мащаб вследствие на търговията.

Опитите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да създаде правила за управление на чуждестранните инвестиции на мултинационални компании пък се провалиха още през 80-те години.

Основният въпрос е дали растящата глобализация на световната икономика ще доведе до паралелно увеличение на регулацията в световен мащаб и дали това ще се отрази положително или отрицателно върху икономическия ръст и равновесие.