Общ преглед на сектора

Банковите пазари на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпяха съществени промени през последните години. Докато някои държави като Унгария и Чехия вече имат добре развита банкова система, то други пазари все още не са изцяло развити и им предстои дълъг път, за да достигнат степента на проникване, характерна за страните от еврозоната. Това се казва в анализ на банковия сектор в ЦИЕ, изготвен от Erste Bank и предоставен на Investor.bg.

През последните десетилетия банковите пазари в региона бяха силно повлияни от политическите промени в региона. В миналото социалистическите банки играеха преди всичко счетоводна роля в планираното разпределение на ресурсите, чиито лихвени проценти бяха определяни по административен път. Спазването на кредиторските права и фалитът не съществуваха, трансформацията на социалистическите банкови системи беше обречена на трудности. Кредитните портфейли на тези банки бяха наследени от централно планираната икономика, в която кредитът беше предоставян не по пазарни принципи, а според политическите цели, припомнят от финансовата институция.

След падането на комунизма банковите пазари станаха нестабилни. Промишлеността наследи структурни проблеми от комунистическата епоха: голям брой лоши кредити, структурна сегментация, държавна собственост и като цяло - висока концентрация в банковия сектор. Практиката на финансиране на губещи предприятия продължи и в етапа на промените. Затова много от страните на ЦИЕ претърпяха повече или по-малко тежки банкови кризи към края на 90-те, което породи по-драстични реформи.

След няколко години на несигурност секторът се стабилизира благодарение на поредица от изпитани мерки, включващи отделяне на търговските банки от централната банка, либерализация на лихвените проценти, обновяване на кредитните портфейли, преструктуриране и приватизация на държавните банки и техните предприятия кредитополучатели, отваряне на банковата система към частни и чуждестранни дружества в ранен етап от прехода. Започнаха да се реализират дейности по сливане и придобиване и редица чуждестранни инвеститори станаха стабилни мажоритарни акционери в най-големите банки на региона. Чуждестранни банки управляват голяма част от банковите активи в региона, като също така предоставят конкурентен бенчмарк за останалите банки на местни собственици. Процесът на присъединяване към ЕС повиши защитата от закона и политическата сигурност в много страни от ЦИЕ и допълнително стимулира икономическия растеж.  

Степен на проникване на банките в Централна и Източна Европа  

Обща стойност на активите към БВП в % (данни 2005)

Обща стойност на заемите към БВП в % (данни 2005)

  Обща стойност на депозитите към БВП в % (данни 2005)

(Източник: Национални банки, Erste Bank Research)

Различията между еврозоната и страните от ЦИЕ, отнасящи се до съотношението обща стойност на депозитите към БВП, са много по-малки в сравнение с общата стойност на заемите към БВП. Това се базира на факта, че растежът на заемите започна много по-късно от този на депозитите. Докато депозитите са на едно сравнително високо ниво в страни като Чехия и Хърватия, във възникващите банкови пазари голяма част от парите все още се държат в личните касички и сейфове.

От Erste Bank очакват търговските банки да продължат да изместват „домашния трезор” с нарастване на доверието в банковия пазар. Навлизането на чуждестранни играчи обикновено има положителен ефект върху доверието в банковия пазар. 

Босна и Херцеговина

През 90-те години банковият пазар на страната беше разтърсен от войната, която причини спад в нивата на БВП до 30%, достигайки предвоенни стойности. От 1995 г. нацията се раздели на две отделни държави: хърватско-мюсюлманската Федерация Босна и Херцеговина и Република Сърбия и Черна гора. (През май 2006 г. Черна гора се отдели от Сърбия чрез референдум, а през юни парламентът обяви независимостта й – бел. ред.). Банките на хърватско-мюсюлманската Федерация Босна и Херцеговина държат повече от 80% от общите банкови активи на тези страни. Напредъкът във финансовия сектор е по-голям в хърватско-мюсюлманската Федерация Босна и Херцеговина, отколкото в Република Сърбия и Република Черна гора.

Петте най-големи банки – от които три австрийски – контролират две трети от общия банков капитал, в който Райфайзен е пазарен лидер. Като цяло на пазара доминират банките с чуждестранни собственици. Останалите пет банки са държавна собственост и имат общ пазарен дял от 5%.

Съчетанието от мерки като икономическата дисциплина в условията на валутен борд, консолидирането и интернационализирането, както и подобреното качество на активите, са повишили качеството на услугите в банковия сектор. Качеството на активите се е подобрило значително през последните пет години. Активите, които не са донесли приходи, възлизат едва на 3,5% за декември 2004. 

България

Българският банков сектор претърпя криза в средата на 90-те години, но оттогава се развива много добре на основата на нарастващото доверие в сектора. Много чуждестранни банки навлязоха в българския банков сектор през последните десет години, в резултат на което се отбелязва изключително висок пазарен дял на банки, в които доминират чуждестранните играчи (над 90%). Булбанк (бившата Българска ваншнотърговска банка) е собственост на италианската група Уникредит (UniCredit), докато спестовната банка ДСК (бивш монополист) беше придобита от унгарската OTP през 2003 г. Булбанк е в процес на сливане с HVB Биохим – последица от сливането на UniCredit и HVB. Трите най-големи банки са се сдобили с пазарен дял, възлизащ на повече от 40%.

Ескалиращата конкуренция имаше негативен ефект върху нивата на печалба, но ръстът е забележителен. БНБ реагира на бързия растеж на заемите, като увеличи изискванията за минималния резерв няколко пъти. Както в Хърватия, голяма част от депозитите на домакинствата са в чужда валута. 

Румъния

В средата на 90-те години Румъния трябваше да се справя с трицифрени проценти на инфлация. Румънският банков сектор се развива подобно на българския: пазарът се възстанови след 1997-99 г., съпроводен от важни промени в законодателството. Подготвяното присъединяване към ЕС прави Румъния по-малко нестабилен пазар (в сравнение с държавите от ОНД) с повече сигурност, гарантирана от законодателството. Въпреки впечатляващия ръст на заемите през последните години този пазар все още предлага добър потенциал за развитие, като се има предвид ниското съотношение активи/ БВП. Ръст на заемите се забелязва предимно в сектора на МСП и при услугите за физически лица, където акцентът е върху бизнеса с ипотеки.

Процесът на приватизация започна през 1999 г. с продажбата на BRD на Sociеtе Gеnеrale. Голямата приватизация стана наскоро: 62% от капитала на безспорно доминиращият пазарен лидер BCR беше придобит от Еrste Bank за цена от 3.75 милиарда евро. Друга приватизация беше запланувана за 2005 г., но се забави: процесът на приватизация на спестовната банка CEC сега е в ход – унгарската OTP и Гръцката Народна Банка остават двамата кандидати. 

Сърбия

През 2002 г. Черна гора въведе еврото като официална валута. Впоследствие страната успя да постигне нисък ръст на инфлацията в сравнение със Сърбия. Фактът, че Черна гора и Сърбия имаха отделни централни банки, даде възможност на Черна гора да води собствена монетарна политика. От няколко години банковият пазар на Черна гора е независим от Сърбия, но се сблъсква с подобни проблеми като напр. замразените сметки. В Черна гора оперират 11 банки, от които втората най-голяма банка – Montenegrobanka, има чуждестранен мажоритарен акционер - Nova Ljublianska Banka. Унгарската OTP наскоро съобщи за придобиването на банка номер 1 в Черна гора: Crnogorska komercijalna banka (CKB, с пазарен дял над 40%). Приключването на сделката се очаква в края на 2006. Базирана на акциите й в края на 2005 г., цената от 105 млн. евро е 5.4 над балансовата стойност. 

Растежът продължава при ниска степен на проникване на пазара

Състезанието с цел достигане стандартите на еврозоната е в разгара си: банковият пазар на ЦИЕ продължава да предлага както атрактивни темпове на растеж, така и впечатляващ потенциал за подготвяне на почвата, благодарение на все още ниската степен на проникване на пазара. Съотношението обща стойност на текущите активи към БВП в еврозоната е около 200%, докато много страни от ЦИЕ все още не са преминали границата от 100%. От Erste Bank очакват растежът на БВП във всички страни от ЦИЕ да се задържи на ниво над средното за еврозоната. За да достигне по-висока степен на проникване на пазара, се очаква банковият сектор да расте със значително по-бързи темпове, отколкото тези на БВП в ЦИЕ. 

Потребителските и ипотечните кредити като динамо на растежа

От всички банкови продукти и услуги се очаква потребителските и ипотечни кредити да предложат най-атрактивните печалби и най-високи темпове на растеж, подкрепени от увеличението на БВП на глава от населението и нарастващото доверие в банковия сектор. Докато в дългосрочен план се предвижда нетните лихвени нива в ЦИЕ да се приближават до по-ниските нива в ЕС, условията в страните от Централна и Източна Европа дават възможност да се въведат по-ефективни продукти. Те ще компенсират поне частично натиска в резултат на спадащите нива на лихвените проценти. Растежът на заемите ще бъде по-висок от този на депозитите: съотношение общи стойности на депозитите към БВП е вече по-близо до средното за ЕС, отколкото съотношението кредити/ БВП. Нарастващите обеми на заемите неизбежно ще доведат до активи, обременени с по-висок риск. 

Румъния и България предлагат най-доброто съотношение риск-възвръщаемост

Всички пазари в ЦИЕ си приличат по това, че им предстои дълъг път за достигане на нивата на еврозоната, като същевременно възможностите им за растеж са впечатляващи. Слабо развитите пазари като Сърбия и Украйна имат най-голям потенциал за развитие. Все пак във всички случаи трябва да се има предвид, че по-високата потенциална възвръщаемост винаги идва с цената на по-висок риск. Колкото даден пазар е по-близо до ЕС, толкова по-малко рискова е една инвестиция в него. Според Erste Bank най-малко рискови са страните от Централна и Източна Европа, които вече са членки на ЕС. Кандидатките за членство в ЕС Румъния и България обаче предлагат атрактивно съчетание от нисък риск и висок растеж.