Икономическите модели не отчитат ползата от повече жени в работната сила

В своя реч през юли министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън изрази съжаление за загубата на икономически потенциал по света поради ниското участие на жените в работната сила. Междувременно министърът на търговията Джина Раймондо обърна внимание на спешната необходимост от политики в областта на грижата за децата, които да привлекат жените обратно в работната сила след пандемията. А скорошни изследвания дадоха впечатляващи оценки на дивидентите за икономическия растеж от по-високо участие на жените в работната сила, пише за Financial Times Джонатан Остри, професор от Джорджтаунския университет във Вашингтон и бивш заместник-директор за изследванията в Международния валутен фонд (МВФ).

Тези оценки, колкото и да са впечатляващи, все пак значително подценяват икономическите ползи от по-високото участие на жените в работната сила. Икономистите подхождат към въпроса как пола влияе върху икономическото благосъстояние чрез така нареченото упражнение по преброяване на заетите: добавянето на жена към работната сила носи същите ползи като добавянето на мъж. Работникът си е работник, полът му е без значение. Това, което има значение за икономическия растеж, е общият брой работници.

Съществуват обаче различни микроикономически доказателства, които сочат, че жените и мъжете в производството не са напълно взаимозаменяеми. Например, доказано е, че финансовите резултати (печалби, оценки на фондовия пазар) на големите компании и банки се подобряват, когато жени влязат в мениджърските екипи и надзорните съвети, доминирани преди това от мъже.

Някои проучвания отдават този ефект върху корпоративното представяне на различните нагласи спрямо риска и сътрудничеството на жените. Както отбеляза бивш високопоставен служител на Федералния резерв, моделите, които изследователите използват, за да разберат макроикономиката, не отчитат пола, сякаш макроикономическите политики засягат жените по същия начин, както мъжете. Все по-често обаче тези модели изглеждат далеч от реалността.

Едно скорошно проучване, което ръководих, подкрепя нов подход към проблема, като използва данните да ни кажат дали икономическите ползи от повишаване участието на работната сила зависят от половия състав на допълнителните работници. Макроикономическите данни категорично отхвърлят идеята, вградена в повечето модели, че жените и мъжете са напълно взаимозаменяеми в производството, и посочват икономическите ползи от вдигането на участието на жените в работната сила, които биха могли да бъдат с до една пета по-големи от оценките чрез простото упражнение по преброяване на заетите, което пренебрегва половия състав на служителите.

Жените допълват мъжете в производствения процес и следователно има стойност в половото разнообразие като такова (както има по-общо в многообразието на екипите от работници). Наемането на още жени може да повиши производителността на жените, които вече са в дадена компания, чрез намаляване на дискриминацията във фирмата. Половата равнопоставеност също изглежда има благоприятно въздействие върху стойността на компаниите, чиито стратегии зависят от иновациите, включително високотехнологичната промишленост и услугите, използващи много знание.

Нашата интерпретация на данните за икономическия растеж също е повлияна от взаимното допълване на жените и мъжете в производството: част от измерените печалби за икономическото благосъстояние през последния половин век вероятно отразява стесняването на различията в участието на половете в работната сила, което не е правилно отчетено в нашите икономически модели.

В свят, в който жените са недостатъчно представени в работната сила, а мъжете и жените не са взаимозаменяеми в производството, ползите от половата равнопоставеност вероятно ще бъдат много по-големи, отколкото изчисляват нашите стандартни модели. Моите изследвания също установяват, че поради взаимното допълване в производството между жените и мъжете, стимулирането на участието на жените в работната сила вероятно ще повиши реалните доходи на мъжете. Следователно половата равнопоставеност в работната сила е игра с положителна сума: както жените, така и мъжете би трябвало да видят повишаване на икономическото си благосъстояние.

Неравнопоставеността на работното място струва повече, отколкото показват стандартните модели, и по този начин спешността от изравняване е по-голяма. Игнорирането на пола в макроикономиката е лошо оперативно допускане, което кара икономистите и властите да подценяват ползите от половата равнопоставеност.