Солидарността в ЕС е трудна, но си струва

Солидарността често се приветства в кръговете на ЕС като ценност, която е в основата на съюза. В преамбюла си договорът на ЕС гласи, че неговите членове ще се стремят да задълбочават връзката помежду си. Но споровете как да се организират, в случай че Русия спре доставките на газ, показват, че солидарността не е даденост, пише Ан-Силвейн Часъни за Financial Times.

В момента, в който Европейската комисия (ЕК) предложи намаление с 15 процента на потреблението на газ в целия блок - за да помогне за справяне със зимните нормирания в уязвими държави като Германия, Словакия и Чешката република - страните, които бяха по-уверени, че могат да смекчат удара, изпищяха. Лишени от съчувствие думи бяха насочени към Берлин, чието решение да разчита силно на Москва за своето гориво и да затвори ядрените си реактори сега изглежда неразумно. Това, което последва, е компромис между правителствата на ЕС, който запазва основната цел за намаляване на енергийното потребление и идеята, че излишният газ трябва да се споделя с нуждаещите се, но който компромис също така включва толкова много възможности за отказ, че реалният резултат е неясен.

Песимистите и скептиците заключиха, че това е още едно доказателство, че солидарността на ЕС е празна концепция и че съюзът никога няма да бъде нещо повече от пазар за стоки и услуги. Оптимистите посочват ангажимента на държавите от ЕС да положат максимални усилия, за да помогнат на членовете, които изпитват недостиг на газ, чрез двустранни споразумения, когато настъпи най-лошото от енергийната криза.

Реалността е, че с всеки нов шок ЕС напредва по трудния път към по-сплотен и колективен подход. „ЕС премина през много кризи за кратък период от време, има много за учене, много за усвояване“, казва Мария Демерцис, временен директор на базирания в Брюксел аналитичен център Брюгел.

Разбира се, солидарността обикновено не е първата реакция от столиците на ЕС. Блокът не се покри със слава през първите месеци на пандемията от Covid-19, когато някои от членовете му, включително Германия, наложиха забрани за износ на медицински консумативи. През 2015 г. системата, която трябваше да гарантира, че мигрантите от разкъсваната от война Сирия се разпределят из целия съюз, за да се облекчи натискът върху предните средиземноморски държави, до голяма степен се провали. Отне време – а за Гърция, Португалия, Италия и Испания много икономически трудности – за да се разреши дълговата криза в еврозоната.

Но е нереалистично да се очаква друго. Солидарността на ЕС е, и ще остане „от втори ред“, което означава, че идва след това, което обвързва една нация, пише Софи Порншлегел, старши анализатор в Европейския център за политики, в изследване от 2021 г. Тя е „базирана на реципрочност и личен интерес“, съгласява се Анке Хасел, професор по публични политики в Hertie School в Берлин. „Първоначално винаги има нежелание да участваме.“

„Концепцията за солидарност винаги се извиква при кризи, обикновено от държава членка, която се нуждае от помощ“, изтъква Хасел. „Те вадят тази карта и тогава идват въпросите: това не е ли проблем, който сами са си причинили, могат ли сами да се справят? Солидарността се случва, само ако проблемът на една държава членка е толкова голям, че ще засегне останалите.“

Германия, чиято икономика може да се свие с до 3 процента, ако Русия спре износа на газ, сега е в смирената позиция да трябва да иска солидарност. Очаквано, критиките, с които се сблъсква за енергийния си избор, са изпълнени с негодувание, което се корени в безкомпромисния начин, по който Берлин подходи към съдбата на Гърция и други задлъжнели южни държави по време на кризата в еврозоната.

„Това бяха мъки на растежа, макар че гърците го отнесоха“, казва Демерцис, самата тя гъркиня. „Оказва се, че изборът на енергийна политика на Германия е погрешен, но ако Германия изпадне в рецесия, целият ЕС ще я последва.“

Но ЕС повече от веднъж изненада със способността си да бъде на нивото на предизвикателството. Блокът наложи санкции срещу Русия заради нахлуването й в Украйна. Снабдяването с ваксини срещу Covid-19 и фондът за възстановяване след пандемията на стойност 800 милиарда евро са други значими примери. Но той има и фундаментална слабост: много зависи от политическата воля на лидерите на ЕС и следователно от това кой е на власт, казва Порншлегел. „В тази епоха на перманентна криза не е задължително да въведем постоянни механизми за сближаване.“

Хасел е по-оптимистично настроена. „Светът стана много по-взаимозависим, тези моменти на солидарност се случват по-често, като пакетите за солидарност в ЕС ще станат по-значителни“, посочва тя. „Това ще бъде постепенен процес.“