Войната в Украйна гневи някои малцинства в Русия

Наскоро западни учени проведоха видео разговор, за да обсъдят войната в Украйна с представители на малцинствени групи в Руската федерация, включително от народите на Тиван, Бурятия, Саха, Калмикия, Якутия и Чечня, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Може да сте объркани от някои от тези имена. В края на краищата единствената група, която се появява полу-редовно в западните заглавия, са чеченците поради тяхната собствена война; другите обикновено се игнорират, тъй като живеят в бедни, отдалечени места като Сибир (Тиван и Бурятия), Арктическия кръг (Саха) или Волга (Калмикия).

Случващото се с тези групи обаче заслужава повече внимание. Войната в Украйна най-вече разгневи някои малцинствени народи. Както обясни един участник във видео разговора, отношението към Русия сега е „по-радикално в сравнение със старите конформизъм и мълчание. Те говорят за колониализъм и империализъм, етническа и расова дискриминация.“

Това е отчасти защото руската армия използва непропорционално войници от малцинствата в Украйна. И има широкоразпространени съобщения в медиите, че тези малцинства страдат от много по-големи загуби на човек от славянските войници. Освен това бурятите понякога биват обвинявани за зверствата в Украйна. Медийните съобщения сочат, че в някои случаи това може да е оправдано. Руските канали в приложението за съобщения Telegram показват, че 64-та мотострелкова бригада на руската армия е била базирана в украинския град Буча през март, когато там се случиха зверствата. Тази бригада произхожда от бурятския район на Сибир.

И все пак играта на обвинения отразява и расизма. Бурятите са монголоидни и тъй като руските и украинските учебници описват подробно как монголските орди от 13-ти век грабят Москва и Киев, те стават лесни изкупителни жертви - дотолкова, че „бурят“ сега е наименование за всички войници от азиатски вид.

Важно е да се отбележи, че макар инвазията в Украйна да е особено брутална проява на руски империализъм тя не е изолирано събитие. Москва има дълга история на расизъм спрямо малцинствата и руските владетели често са настройвали тези групи едни срещу други.

Така че освен съобщенията за офицери от руската армия, тормозещи бурятски, калмикски и тивански войници, медии като Евромайдан съобщиха за скорошни сблъсъци между бурятски и чеченски войници в Украйна. Те предполагат, че промосковските чеченци плячкосват и избягват фронтовите линии, докато бурятите се използват като пушечно месо, защото имат по-малко политическо влияние.

Може ли размириците сред тези групи да предизвикат бунт? Някои западни наблюдатели се надяват на това. Активистка група, наречена "Фондация за свободна Бурятия", провокира чувството за идентичност на бурятите и призовава войниците да се изтеглят от Украйна. Страницата на групата във Facebook и каналът ѝ в Telegram предлагат безплатни правни съвети за това как войниците могат да прекратят военните си договори, заедно с призиви за мир от майките и съпругите им. Фондацията твърди, че повече от 150 войници вече са напуснали армията и още искат да ги последват. „Ако наетите войници искат да се откажат от договора си, ние им помагаме“, обясни наскоро в подкаст основателката на групата Александра Гармажапова. „Ангажирахме самолети да ги върнат от Украйна в Бурятия.“ ("Свободна Бурятия" казва обаче, че някои отказали се войници са били задържани.) Групата също така помага на небурятски войници, включително калмикци (които са етнически подобни на бурятите) и дагестанци (които не са).

Би било прекалено оптимистично да се очаква тези малки бунтове да се разраснат. Фондацията "Свободна Бурятия" е базирана извън Руската федерация, тъй като хората в Русия обикновено се страхуват да говорят открито. А повечето бурятски войници в Украйна са доброволци, а не наборници. В исторически план военните работни места са били популярни в Бурятия, защото носят много по-високо заплащане от местната работа.

И бидейки едва 500 000 души, бурятите представляват само една трета от населението на региона на Бурятия, тъй като границите от сталинската епоха бяха начертани така, че да разделят (и отслабват) етническите групи. Антропологът Карълайн Хъмфри отбелязва, че днешните буряти не са етнически руснаци, но често се възприемат като част от руското общество.

Ако не друго, тази тъжна история показва как инвазията на Русия продължава да има неочаквани последици и, разбира се, предизвиква още трагедии. Както е казал Хъмфри, „Украйна не е войната на бурятите… Така че се надявам това да накара повече от тях да разберат, че великата Русия няма нужда от такъв вид управление с неговите шовинистична идеология и долни лъжи“.