Дискриминацията по националност в работата е реална

В новата си книга „Катар отвътре“ антропологът Джон Макманъс използва непалски кафе сервитьор в столицата Доха, за да обясни йерархията в държавата от Персийския залив. „Кой е на върха?“, пита авторът. „Катарците, разбира се“, отговаря сервитьорът. „На второ място са европейските страни и САЩ. На трето - други арабски страни и националности.“ А на дъното? „Винаги Непал, Индия и Шри Ланка.“ Както предполага Макманъс, тук може би липсва един слой: „Всички охранители са черни африканци.“

Запознати сме с понятията полова и расова дискриминация, но това, което се описва тук, е дискриминация по националност, пише Саймън Кюпър за Financial Times. В Катар тя е най-силна и първична, отчасти защото целият свят се среща там. Но тя съществува във всеки глобален град и международно работно място. Дискриминацията по националност само частично се припокрива с расовата дискриминация: чернокожият американец обикновено има по-висок статус от ганаец, точно както шведът се класира по-високо от литовец. Тази негласна йерархия на националностите изкривява много от нашите житейски пътища.

Основната идея е, че националността се третира като умение. Авторът Алекс Белос пише: Изразът „бразилски футболист“ е като изразите „френски готвач“ или „тибетски монах“. Националността изразява авторитет, вродено призвание за работата - независимо от личните способности. Поради това бразилският футболист ще бъде оценен над също толкова добър мексиканец, докато германският инженер ще бъде нает по-лесно от гватемалец.

Всички ние отчасти представляваме своите национални брандове. Нашата националност е първото нещо, което много потенциални работодатели виждат в нас. Учените Йон Хорген Фриберг и Арнфин Х. Мидтбьоен пишат в своето изследване на норвежката хотелиерска и рибопреработвателна индустрия: „Кандидатствате за работа като рецепционист в хотел? Вашето „шведство“ може да е знак за способността ви да предоставяте приятелско и приятно обслужване. Кандидатствате за работа като опаковчик на риба? Това, че сте литовец, уверява работодателите, че ще работите усилено и няма да се оплаквате от дългите часове.“

Човек с „неправилна“ националност не може лесно да премине на работа, която отговаря на неговия талант. Един норвежки мениджър на хотел споделя на Фриберг и Мидтбьоен за бивша рецепционистка от турски произход: „Тя беше усърдна, учтива, отговаряше на мейлите и помагаше на гостите. Въпреки това никога не получи положителни отзиви от гостите. Така че ме запита: „Какво не е наред?“ Трябваше да й кажа: „Знаеш ли какво, това просто не работи. Ти правиш всичко както трябва, но ситуацията е твърде лична.“ Мениджърът я преместил на позиция зад кулисите.

Друг норвежки хотелиер обяснява наемането от него на служители за техническа поддръжка, които да помагат при провеждането на конференции: „Те трябва да могат да успокояват хората и да вдъхват доверие… Така че тези работници обикновено са норвежци или поне от Швеция. Имаме талантливи кандидати от чужбина – студенти от Африка или някъде другаде – но те биха създали несигурност, така че не можем да си го позволим.“ Тези случаи са смесица от расова и национална дискриминация.

Дори когато хора от националности с различен статус работят една и съща работа, заплащането им може да се различава. В частния сектор на Обединените арабски емирства „западните имигранти обикновено изкарват повече от арабските, които пък печелят повече от тези от Южна Азия“, пишат учените Анджела Т. Мейтнър и Джейми ДеКостър. На западняците, обяснява Макманъс, им се плаща отчасти заради цвета на кожата им и „способността да имитират ролята на експерти“.

В моя собствена област, експертното мнение, човекът от държава с висок статус - преди всичко от САЩ или Обединеното кралство - е охотно канен да обяснява света. Човекът от държава с нисък статус трябва да се ограничи до обясняване на своята страна. Жената от страна с нисък статус е в най-добрия случай търсена да обясни положението на жените в нейната страна. Подобна динамика се разигра и относно Украйна. Традиционно руснаците или западняците с висок статус интерпретират страната пред света. Дори сега украинската гледна точка рискува да бъде отхвърлена като пристрастна или емоционална. Известният историк Тимъти Снайдър коментира: „Струва ми се, че е вид империализъм, когато казвате: Аз виждам реалността, а не вие, защото сте малка и маловажна страна.“

Националностите с висок статус се ценят заради способността им да се впишат в работните места с висок статус, докато националностите с по-нисък статус се ценят заради възможността за експлоатация, какъвто е случаят с ирландските работници във Великобритания. Ето какво казва един мениджър на норвежка рибна фабрика, който хвали поляците и литовците: „Никога няма оплаквания, ако трябва да работят три часа допълнително.“ Но националните йерархии могат да се променят. Със забогатяването на Полша и с утвърждаването на полските имигранти в Норвегия, те вероятно ще станат по-склонни да искат право на болнични.

Как да се отървем от дискриминацията по националност? Както с всички останали видове дискриминация, първата стъпка е да я осъзнаем. Всеки, който наема работна ръка, трябва да се научи да разпознава и коригира несъзнателните си предразсъдъци, че националността X е „подходяща“ за дадена работа, докато националността Y не е.