В новата си книга „Катар отвътре“ антропологът Джон Макманъс използва непалски кафе сервитьор в столицата Доха, за да обясни йерархията в държавата от Персийския залив. „Кой е на върха?“, пита авторът. „Катарците, разбира се“, отговаря сервитьорът. „На второ място са европейските страни и САЩ. На трето - други арабски страни и националности.“ А на дъното? „Винаги Непал, Индия и Шри Ланка.“ Както предполага Макманъс, тук може би липсва един слой: „Всички охранители са черни африканци.“
Запознати сме с понятията полова и расова дискриминация, но това, което се описва тук, е дискриминация по националност, пише Саймън Кюпър за Financial Times. В Катар тя е най-силна и първична, отчасти защото целият свят се среща там. Но тя съществува във всеки глобален град и международно работно място. Дискриминацията по националност само частично се припокрива с расовата дискриминация: чернокожият американец обикновено има по-висок статус от ганаец, точно както шведът се класира по-високо от литовец. Тази негласна йерархия на националностите изкривява много от нашите житейски пътища.
Основната идея е, че националността се третира като умение. Авторът Алекс Белос пише: Изразът „бразилски футболист“ е като изразите „френски готвач“ или „тибетски монах“. Националността изразява авторитет, вродено призвание за работата - независимо от личните способности. Поради това бразилският футболист ще бъде оценен над също толкова добър мексиканец, докато германският инженер ще бъде нает по-лесно от гватемалец.
Всички ние отчасти представляваме своите национални брандове. Нашата националност е първото нещо, което много потенциални работодатели виждат в нас. Учените Йон Хорген Фриберг и Арнфин Х. Мидтбьоен пишат в своето изследване на норвежката хотелиерска и рибопреработвателна индустрия: „Кандидатствате за работа като рецепционист в хотел? Вашето „шведство“ може да е знак за способността ви да предоставяте приятелско и приятно обслужване. Кандидатствате за работа като опаковчик на риба? Това, че сте литовец, уверява работодателите, че ще работите усилено и няма да се оплаквате от дългите часове.“
Човек с „неправилна“ националност не може лесно да премине на работа, която отговаря на неговия талант. Един норвежки мениджър на хотел споделя на Фриберг и Мидтбьоен за бивша рецепционистка от турски произход: „Тя беше усърдна, учтива, отговаряше на мейлите и помагаше на гостите. Въпреки това никога не получи положителни отзиви от гостите. Така че ме запита: „Какво не е наред?“ Трябваше да й кажа: „Знаеш ли какво, това просто не работи. Ти правиш всичко както трябва, но ситуацията е твърде лична.“ Мениджърът я преместил на позиция зад кулисите.
Друг норвежки хотелиер обяснява наемането от него на служители за техническа поддръжка, които да помагат при провеждането на конференции: „Те трябва да могат да успокояват хората и да вдъхват доверие… Така че тези работници обикновено са норвежци или поне от Швеция. Имаме талантливи кандидати от чужбина – студенти от Африка или някъде другаде – но те биха създали несигурност, така че не можем да си го позволим.“ Тези случаи са смесица от расова и национална дискриминация.
Дори когато хора от националности с различен статус работят една и съща работа, заплащането им може да се различава. В частния сектор на Обединените арабски емирства „западните имигранти обикновено изкарват повече от арабските, които пък печелят повече от тези от Южна Азия“, пишат учените Анджела Т. Мейтнър и Джейми ДеКостър. На западняците, обяснява Макманъс, им се плаща отчасти заради цвета на кожата им и „способността да имитират ролята на експерти“.
В моя собствена област, експертното мнение, човекът от държава с висок статус - преди всичко от САЩ или Обединеното кралство - е охотно канен да обяснява света. Човекът от държава с нисък статус трябва да се ограничи до обясняване на своята страна. Жената от страна с нисък статус е в най-добрия случай търсена да обясни положението на жените в нейната страна. Подобна динамика се разигра и относно Украйна. Традиционно руснаците или западняците с висок статус интерпретират страната пред света. Дори сега украинската гледна точка рискува да бъде отхвърлена като пристрастна или емоционална. Известният историк Тимъти Снайдър коментира: „Струва ми се, че е вид империализъм, когато казвате: Аз виждам реалността, а не вие, защото сте малка и маловажна страна.“
Националностите с висок статус се ценят заради способността им да се впишат в работните места с висок статус, докато националностите с по-нисък статус се ценят заради възможността за експлоатация, какъвто е случаят с ирландските работници във Великобритания. Ето какво казва един мениджър на норвежка рибна фабрика, който хвали поляците и литовците: „Никога няма оплаквания, ако трябва да работят три часа допълнително.“ Но националните йерархии могат да се променят. Със забогатяването на Полша и с утвърждаването на полските имигранти в Норвегия, те вероятно ще станат по-склонни да искат право на болнични.
Как да се отървем от дискриминацията по националност? Както с всички останали видове дискриминация, първата стъпка е да я осъзнаем. Всеки, който наема работна ръка, трябва да се научи да разпознава и коригира несъзнателните си предразсъдъци, че националността X е „подходяща“ за дадена работа, докато националността Y не е.
преди 2 години типично за сорросоидна креатура разсъждение ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Ватенката е абсолютно прав, такива са и моите наблюдения... все ми е едно дали на рецепцията е бял, черен или заелен човек... важено е как ще ме обслужи! Предрасъдъка е начин на мислене при ограничените хора! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Предразсъдъкът е начин на мислене - част от стремежът на разумът да обобщава. Още Аристотел и Бейкън говореха за това. Такава е човешката природа, нищо не може да се направи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Това е и вярно, и невярно. Разбира се, личните качества са с приоритет, но те се забелязват чак в последствие. Най-напред винаги се забелязват расовите и национални белези. Едно е на рецепцията на хотелът още отдалеч да видиш бял човек - друго е: някакъв индианец. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Това с омаловажаването на някои народности е така, но важи само за слабите личности, слабите професионалисти и изобщо в хората, които се олицетворяват сами себе си с мястото си на раждане. Много пъти съм чувал "българите в Испания ни смятат за роми" или "в Италия еди какво си" или в Англия нещо си и знаете ли, аз НИКОГА не съм го усещал по себе си. Дори на пръв поглед самочувствуето и самоувереността си личат, дори без да кажеш дума. След това хората виждат култура, маниери, външен вид. И когато им заговориш уверено и спокойно, изобщо не те и питат ти откъде си, вече си белия човек с висок статус. Така, че менталните самоогеаничения заради страната на произход са масови, но за тях си е виновен всеки за себе си, който позволи да бъде третиран по различен начин, заради произхода си. Да не говорим пък, че тези, които се чувстват велики, щот са се родили някъде, обикновено са ***, които разчитат на имиджа на страната си за своя собствен. Затова и САЩ е велика страна, там няма значение откъде си, а какво можеш, знаеш и тн. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години "Един норвежки мениджър на хотел споделя за бивша рецепционистка от турски произход" - ама не споделя дали е имала тежък акцент и е ходела със забрадка, примерно. "Тя беше усърдна, учтива, отговаряше на мейлите и помагаше на гостите" - е каква друга може да бъде, неучтива и не отговаря на мейлите? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години всяка жаба да си знае гьола ...щото инак "германец-готвач" и "италианец - военен" съм виждал лично как функционира ...по-точно никак. отговор Сигнализирай за неуместен коментар