Докато Европейската централна банка се готви да пусне важен нов инструмент за справяне със заплахата от фрагментация на финансовите пазари в еврозоната, правителствата все още изглежда, че просто гледат отстрани, пише за Financial Times Филипа Зигъл-Гльокнер, основател на макрофинансовия аналитичен център Dezernat Zukunft.
Според нея обаче това е грешка и тласка централната банка към тъмна политическа територия, рискувайки доверието в нея. Това може също така да доведе до още едно загубено десетилетие, белязано от недостатъчни инвестиции, стагнация и нарастващи икономически различия между държавите членки.
Механизмът на ЕЦБ за закупуване на облигации, който ще бъде очертан в четвъртък, има за цел да адресира разликата между доходността на германските и други държавни облигации в еврозоната. Такива спредове могат да причинят неравномерна трансмисия на паричната политика.
Да приемем например, че ЕЦБ повиши лихвите с 0,25 процентни пункта и че това води до увеличаване на спредовете между германските и италианските държавни облигации от 1,5 на 2 пункта. Тъй като държавните облигации действат като бенчмарк за целия кредитен пазар, високите спредове биха довели до по-строга паричната политика за италианските кредитополучатели.
Ако ситуацията със спредовете остане неразрешена, провеждането на монетарната политика би довело до инфлационни резултати в Германия и дефлационни в Италия. Това е нежелателно от гледна точка на паричната политика и работи срещу конвергенцията в еврозоната.
Сега да погледнем фискалната политика. По отношение на нея покупките на облигации на ЕЦБ имат два ефекта: единият е сигурен достъп до кредит за съответните правителства, а вторият - по-ниска цена на заемите отколкото иначе. Последното има пряко въздействие върху спазването на европейските фискални правила: по-ниските лихвени плащания означават повече пространство до лимита на дефицита от 3 процента.
По този начин настоящата институционална структура прави водата мътна: за да изпълни мандата си, ЕЦБ трябва да адресира спредовете. Но това има фискални последици. По-специално, при адресирането им, ЕЦБ реално решава кои държави членки да се възползват от привилегията да вземат държавни заеми, при какви условия и на каква цена. Това е дълбоко политически въпрос, по който един технократски орган, неучастващ в избирателен процес, не е подходящ да се произнася.
преди 2 години Точно към планова икономика се отива.ЕЦБ навлиза в политическа територия, щом ще решава на кого, при какви цени да изкупува облигации. Отделно ЕЦБ не трябва да изкупува облигации пряко от правителствата.Централните банки карат стопанските субекти да живеят в постоянна инфлация - едно постоянно невидимо печатане на пари. Никой не говори за строги бюджетни ограничения, за строга парична политика, за затягане на коланите, за остеритет (austerity policy). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години А че има и едни сметчици за плащане , останали от предишни опити за мътене на водата . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Говорете в минало време . То беше тласкане и бутане към ръба . Но ЕЦБ е вече на ръба . Това е проблемът за всички политици , че няма на къде да бутат . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Добра статия, но не се отчита че ЕС има пазарна икономика, а не планова. При пазарната икономика, за да съществува като такава, трябва да има и фалити. Ако няма фалити със времето тази икономика става зависима от дотации, печатане, хеликоптерни пари и т.н. непазарни методи. ЕЦБ отдавна трябваше да е започнало да повишава лихвата, защото имам почти галопираща инфлаия в ЕС, а лихвата още е на минус. Вярно, ще има фалити, но това е пазарна икономика, трябва да има фалити, иначе става планова икономика с дотации. отговор Сигнализирай за неуместен коментар