Оттеглянето на Борис Джонсън няма да обърне Brexit

През 2020 г., когато Джонсън договори споразумение за търговия и сътрудничество с ЕС, той отхвърли всички предложения за институционално сътрудничество във външната политика и политиката за сигурност и отбрана, като се съгласи само да продължи основното полицейско и съдебно сътрудничество.

„Даунинг стрийт" вярваше, че може да се справи с проблемите на европейската сигурност чрез НАТО, да продължи сътрудничеството с Германия и Франция и да изплете мрежа от привилегировани военни и политически отношения с малки партньорски групи в Централна Европа и Скандинавските и Балтийските страни, като пренебрегне ЕС.

Блокът обаче остава ключовото място за политическа, икономическа, климатична и енергийна политика в Европа, а Великобритания вече няма глас.

След като се изключи от централната маса на Европа, „глобалната Великобритания“ на Джонсън потърси нови търговски и политически отношения по света, като същевременно обърна гръб на своя най-голям търговски партньор и най-близък съсед. Не е ясно дали този подход му осигури значително по-добри връзки или икономически ползи.

Не бива обаче да се залага на това. В дните след нахлуването на Русия в Украйна имаше плахи признаци, че Лондон и Брюксел разработват прагматични начини за координиране на политиката относно санкциите, експулсирането на руски дипломати и политическият отговор на войната. Започнаха срещи на специални работни групи от висши държавни служители и дипломати, а външният министър на Обединеното кралство Лиз Тръс разговаря редовно с върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.

Уви, дори тези обещаващи искри не доведоха до никъде. Вместо това Джонсън и неговите министри се възползваха от всяка възможност да изместят и засрамят ЕС, независимо дали относно петролни и газови санкции, или доставки на оръжия за Киев.

Правителството на Джонсън така и не реши каква трябва да бъде Великобритания след отдалечаването ѝ от Европа - малка държава с ниски данъци, нещо като Сингапур на Темза, или харчеща много „единна нация“, която инвестира в масивни инфраструктурни проекти и обществени услуги за „изравняване“ на по-бедните райони.

Джонсън си мислеше, че може да постигне и двете – и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.

Единственото сигурно сега е, че никой няма да защитава идеята за връщане към по-тясна икономическа интеграция с ЕС. Този кораб отдавна е отплавал.