Какво се крие зад растящата младежка икономическа активност във Великобритания

През последните десетилетия британската икономика предложи неравен път за младите хора, но тя все пак успява да всмуче повечето от тях. Делът на 18 до 24-годишните, които са встрани от пазара на труда – нито работят, нито учат – намалява от 90-те години на миналия век. Това не е лошо постижение, предвид сътресенията, причинени от финансовата криза и пандемията. И все пак тенденцията е добър пример за това защо е важно да се рови под повърхността на статистиката. Това, което изглежда като едно явление, всъщност представлява две: първото до голяма степен положително, докато другото - отчетливо тревожно, пише Сара О‘Конър за Financial Times.

Най-големият двигател за спада на безработицата сред младите хора през последните десетилетия е сривът в броя на младите майки, които остават у дома. Броят на младите жени, които са „икономически неактивни“, защото се грижат за семейството, е намалял със 78 процента между 2006 и 2021 г., според анализ на Resolution Foundation. Образът на майката тийнейджърка, която живее от помощи, е много остарял.

Случват се две неща. По-малко млади жени раждат, а тези, които стават млади майки, сега са по-склонни да работят. По-ниската раждаемост сред младите жени е социална тенденция, характерна за много страни, като властите в Обединеното кралство взеха допълнителни мерки с приемането на Стратегията за тийнейджърската бременност през 1999 г. Като се има предвид, че майките тийнейджърки е по-малко вероятно да завършат образованието си и по-вероятно да се окажат в бедност, тази тенденция си струва да бъде приветствана.

Междувременно по-високите нива на заетост при младите майки вероятно са резултат от различни фактори, включително малко по-достъпните грижи за децата. Критериите за обезщетенията се повишиха след 2008 г., за да се насърчат повече самотни родители да работят, което ще важи за някои (но не всички) от тази група. Оценките на тази политика сочат смесени резултати. Самотните родители наистина станаха по-склонни да работят, но много от тях се оказаха на ниско платена работа на непълно работно време. Едно правителствено проучване установи, че една трета от респондентите, които са постъпили на работа, казват, че печелят по-малко от 6 паунда на час, въпреки че минималната заплата бе 6,08 при провеждането на проучването. Финансите на домакинствата, в които самотните родители са си намерили работа се подобриха, но проучването установи, че две от всеки пет домакинства все още страдат от „материални лишения“.

Другото явление, скрито зад данните за младежката безработица, е по-тревожно. Делът на младите мъже, които не са активни (нито работят, нито търсят работа), се е покачил плавно от 5% през 2000 г. до 9% през миналата година. Обединеното кралство не е единствената страна, в която мъжете напускат пазара на труда: в САЩ икономистите обсъждат редица обяснения, включително привлекателността на видеоигрите. Но Луиз Мърфи от Resolution Foundation казва, че данните от Обединеното кралство сочат, че основната причина за нарастващото бездействие сред младите мъже е лошото здраве, особено психичното. Същата тенденция е видима и при младите жени, макар и не толкова ярко изразена.

Наистина ли психичното здраве сред младите се влошава или сега има по-голяма осведоменост за менталните проблеми, с които хората се борят от десетилетия, но досега не искали да говорят за тях? Тони Уилсън от Института за изследване на заетостта казва, че се налага изводът, че „е малко и от двете, но изглежда, че психичното здраве на младите хора се влошава“.

Подпомагането на тези млади хора да се възстановят ще изисква по-достъпни подкрепа за психичното здраве и лечение на проблемите. Местните власти и благотворителните организации може да се нуждаят от повече ресурси за целта. Младите може също да се нуждаят от по-специализирана помощ, за да намерят своя път към пазара на труда. Но много от тези млади хора са „извън системата“, защото не претендират за обезщетения: само 44% от безработните млади жени и 32% от безработните млади мъже са били на помощи за бедни през 2019 г. Макар че това спестява пари на данъкоплатците в краткосрочен план, то също означава, че тези пари са по-трудно достъпни.

Във Великобритания получавате съвети за кариера в училище (въпреки че много млади хора се оплакват от качеството им) и подкрепа при търсене на работа, ако сте на обезщетения. Извън това има малко помощ от държавата. Повечето други европейски страни, казва Уилсън, имат държавни служби по заетостта, които разширяват подкрепата за търсене на работа и кариера до хора, които не са на обезщетения.

Има основание Обединеното кралство да последва примера с модерна служба по заетостта, отворена за всички. Младите хора няма да са единствените, които ще се възползват, тъй като заради пандемията много по-възрастни хора напуснаха пазара на труда. Но за младите лошият старт е особено труден за компенсиране.

Великобритания не може да си позволи нейни граждани да се плъзнат към пропастта, особено младите.