Фед е напът да направи трета поредна грешка

Пазарите променят мнението си за икономическите перспективи на САЩ, точно когато Федералният резерв отново се опитва да настигне развитията, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджския Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy. 

Това рискува още един кръг от неоправдани икономически щети, финансова волатилност и по-голямо неравенство. То също така увеличава вероятността за връщане към „старт-стоп“ политиката от 70-те и 80-те години, която изостря предизвикателствата на растежа и инфлацията, вместо да се справя с тях.

Добрата политика на централната банка изисква Фед да води пазарите (а не да изостава от тях), и то по основателни причини. Един добре информиран Фед с надеждна визия за бъдещето минимизира риска от разрушителност на финансовия пазар, укрепва силата на бъдещите насоки за политиката и осигурява котва на стабилност, която улеснява продуктивните физически инвестиции и подобрява функционирането на реалната икономика.

Навлизайки във втората половина на юни, Фед вече изоставаше от пазарите два пъти през последните 12 месеца, и по начин, който имаше последици. Първо, той упорито поддържаше неправилното характеризиране на инфлацията като „преходна” до края на ноември, като по този начин даде възможност на двигателите на инфлацията да се разширят и вкоренят. Второ, след като със закъснение коригира терминологията си за инфлацията, той не успя да действа своевременно и решително - дотолкова, че все още инжектираше изключителна ликвидност в икономиката през мартенската седмица, в която САЩ отчетоха ръст на потребителските цени от над 7 процента.

Тези две погрешни стъпки доведоха до постоянно висока инфлация, достигнала 8,6% на годишна база през май, която възпрепятства икономическата активност, налага особено тежко бреме върху най-уязвимите слоеве от населението и допринася за значителните загуби както на пазара на акции, така и на този на държавни облигации. Сега може да е напът трета погрешна стъпка, както показа развитието от миналата седмица.

След като основателно се тревожеха, че Фед едновременно подценява заплахата от инфлация и не успява да коригира своите политики навреме, пазарите сега смятат, че закъснялото догонване на събитията от централната банка рискува да изпрати американската икономика в рецесия. Това допринесе за резкия спад в доходността на американските ДЦК миналата седмица, точно когато председателят на Фед Джей Пауъл се яви в Конгреса с новото си убеждение, че битката срещу инфлацията е „безусловна“.

Пазарите имат право да се тревожат за по-високия риск от рецесия. Докато пазарът на труда в САЩ остава силен, настроенията на потребителите се влошават. Тъй като индикаторите за бизнес доверие също намаляват, има съмнения относно способността на частния сектор да придвижи американската икономика през големите несигурности, причинени от тази фаза на висока инфлация.

Други двигатели на търсенето също са застрашени. Фискалната политика се промени от експанзионистична към ограничителна, а износът се бори с отслабващата световна икономика. На фона на всичко това не е трудно да се разбере защо толкова много хора се тревожат за нова погрешна стъпка на Фед, която да тласне икономиката към рецесия.

В допълнение към подкопаването на социално-икономическото благополучие и подхранването на тревожна финансова нестабилност, една подобна погрешна стъпка би ерозирала институционалното доверие, което е толкова важно за бъдещата ефективност на политиките. А не е като доверието към Фед вече да не е накърнено.

Освен че изостава от икономическите развития, централната банка беше многократно критикувана за прогнозите си както за инфлацията, така и за заетостта – двата компонента на нейния двоен мандат. Скорошна илюстрация за това беше скептичната реакция към актуализацията на Фед относно паричната политика, публикувана на 15 юни.

Сценарият, който тревожи пазара - Фед агресивно повишава лихвите, само за да бъде принуден да обърне курса до края на тази година поради заплахата от рецесия - със сигурност е възможен и не е приятен.

Има и друга, също толкова възможна алтернатива, ако не и по-вероятна и по-вредна в икономически и социален план: многократно обръщане на плочата от Фед.

При този сценарий един Фед, който не се радва на доверие и на който му липсват надеждни прогнози, би попаднал в класическия капан „старт-стоп“, който преследваше много западни централни банки през 70-те и 80-те години и остава проблем за някои развиващи се страни днес, които нямат политическа убеденост и ангажираност. Това е свят, в който политиките са раздвоени, като изглежда се насочват ту към по-ниска инфлация, ту към по-висок растеж, но с малък успех и в двете. Свят, в който САЩ влизат през 2023 г., като и двата проблема подклаждат повече сътресения в икономическия просперитет и по-голямо неравенство.