Руската армия трябва да воюва и със спадащата раждаемост

Въпреки мащабните бойни действия в момента в Украйна Кремъл се въздържа от пълна военна мобилизация и отказва да признае, че е във война. Има много стратегически причини за това решение, но фундаменталната демографска слабост също може да е една от тях: в Русия се раждат твърде малко бебета след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., за да се запази населението стабилно, камо ли да се изгради армия, пише Норма Коуен за Financial Times.

Тази тенденция не е специфична само за Русия – спадащите нива на раждаемост са характерни за почти всички развити икономики от няколко десетилетия. Докато светът е в мир, необходимите корекции заради нарастващата продължителност на живота и спадащата раждаемост обикновено се фокусират върху икономическите и социалните политики. Както видяхме в Европа и САЩ, правителствата повишават възрастта за пенсиониране и търсят начини за подкрепа на работещите майки. Войната обаче осветлява спадащата плодовитост от друг ъгъл.

Данните за Русия показват, че общият й коефициент на раждаемост е спаднал до около 1,3 бебета на жена на възраст от 15 до 44 години в началото на 90-те години, според Института за демографски изследвания Max Planck. За да се поддържа стабилно население, средната стойност трябва да бъде близо до 2,1. Други държави, попадащи под този праг, включват Китай и няколко страни от Централна и Източна Европа, включително Украйна, която забрани на мъжете на възраст от 18 до 60 години да напускат страната след инвазията.

Москва се опитва да обърне спадащата раждаемост, включително чрез политика през 2007 г. да предлага финансови помощи на тези, които имат деца. Но Дмитрий Жданов, ръководител на лабораторията за данни на Max Planck, отбелязва, че макар това да е довело до лек ръст на ражданията, то основно е насърчило жените да имат второ дете по-бързо след раждането на първото.

Три години по-късно сред военното ръководство на Русия нарастват опасенията, че ниската раждаемост се превръща в проблем на националната сигурност, като генерал-лейтенант Владимир Шаманов, тогава командир на въздушно-десантните сили, обяви това за „голяма опасност, която вече не можем да пренебрегваме“.

Опасенията на Шаманов се потвърждават от данните: макар че броят на мъжете на възраст от 18 до 27 години се очаква да нарасне рязко до 2035 г. от много ниски нива, малко по-възрастната кохорта - от 30 до 35 години - ще намалее с 50 на сто за същия период, според проучване, проведено от името на Агенцията за отбранителни изследвания на Финландия.

Тези в основната наборна възраст, от 20 до 24 години, достигнаха своя връх през 2015 г. и започнаха да намаляват през 2020 г., установи изследването. Дефицитът на жива сила става още по-труден за попълване след смъртта на поне 15 хил. руски войници от началото на инвазията в Украйна.

Това не означава, че демографските притеснения са били спирачката пред масовата военна мобилизация в настоящия конфликт. Джулиън Купър, почетен професор по руски икономически изследвания в Бирмингамския университет, твърди, че Кремъл е много по-загрижен за потенциално тревожните социални и политически ефекти върху „до голяма степен неподготвеното общество, което вече страда от въздействието на санкциите върху неговото потребление“.

Очевидно Путин се опитва да поддържа измислицата, че инвазията в Украйна не е война. Въпреки това недостигът на войници е реален. Тази година той премахна горния праг от 40 години на възрастта, на която мъжете могат да се записват за военна служба.

Андрю Лосен, експерт по Русия от базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания, предполага, че по-належащ проблем е фактът, че военната служба е непривлекателен вариант за млади мъже с по-добър избор. Прословутото лошо заплащане и грубо отношение към наборниците в продължение на десетилетия предизвикват страх у потенциалните кандидати.

Трудността за шефовете на отбраната е, че докато войната продължава, нови демографски фактори могат да влошат нещата. От 90-те години на миналия век починалите превишават родените почти всяка година, въпреки че имиграцията компенсира приблизително половината от този спад на населението. Това е важно, като се има предвид, че от 2015 г. на чужденци на възраст от 18 до 30 години е разрешено да служат в руската армия.

Една воюваща нация, страдаща от икономически проблеми, ще има трудности да привлича същия броя имигранти, каквито е имала в миналото.

Сега, когато конфликтът в Украйна се трансформира от интензивна атака към продължителна война на изтощение, последиците върху населението - емиграция на руски граждани, потискане на раждаемостта поради политическа несигурност и намаляващ брой нови имигранти - вещаят допълнителни проблеми за дългосрочното бъдеще на въоръжените сили.

Както предупреждава Лосен: „Дългосрочните демографски ефекти върху една изтощителна война трябва да се вземат предвид“.