Евтиният облигационен пазар в САЩ изкушава фирмите в посока обратно изкупуване

„При облигациите с висока доходност, ако някоя се търгува на ниска цена, това обикновено предполага значителна вероятност от дефолт“, казва той. „Доходността няма толкова голямо значение, защото вероятно няма да си я възстановите при негативно развитие. Следователно, ако имате висококачествени облигации, търгувани на същата цена за единица номинал, тогава може би те са по-привлекателни.“

По-важното е, че в навечерието на колапса на Lehman Фед вече бе намалил лихвите от над 5% през 2007 г. Това означаваше, че с нарастването на риска от рецесия и от кредитиране на компаниите, паричната политика стана по-разхлабена, подкрепяйки бизнеса. Този път не само че рисковете от рецесия и кредитиране се увеличават, но и Фед повишава лихвите, за да укроти инфлацията.

Обратната зависимост между паричната политика и кредитния риск е разрушена. Дори дългът на привидно устойчиви на рецесия компании се включва в разпродажбите на облигационния пазар.

Средната цена на облигациите от инвестиционния клас сега е около 92 цента за долар. Пазарът достигна това ниво за последен път в деня, в който Lehman се срина на 15 септември 2008 г.

„Това е нелогично“, изтъква Мелентиев. „Тези исторически връзки се изкривяват, защото пазарът на инвестиционен клас облигации е в точка, в която не е бил от дълго време.“

Това изкривяване може да не се коригира от самосебе си, докато Фед не започне отново да понижава лихвените проценти. Той е малко вероятно да го направи, преди да се доближим до или да влезем в рецесия.

Пазарите също могат да играят роля. Вероятно е инвеститорите да гравитират към дългове с по-високо качество с увеличаването на риска от рецесия, което покачва търсенето на облигации от инвестиционен клас.

Компаниите също са изправени пред интересен избор. Тези, които не се нуждаят от пари, имат шанс да изкупят собствения си дълг с огромна отстъпка. Правейки това обаче, те може да се откажат от дългове, заключени с ниски лихви, които сега изглежда, че скоро няма да се повторят.

„Компаниите трябва най-малкото да разгледат своите дисконтирани облигации и да помислят дали трябва да направят нещо по въпроса“, казва Мелентиев. В края на краищата разпродажбата все някога ще приключи."