Великобритания я чака стагфлация

Обединеното кралство е в разгара на трудови конфликти, невиждани от десетилетия насам. Това е видно в железниците, лондонското метро и националния авиопревозвач British Airways. Учители и други работници от публичния сектор също могат да се присъединят. Обяснението е ясно. Неочакваната инфлация носи загуби, които всеки иска да компенсира. Това предизвиква социални конфликти, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Но ако инфлацията е лоша, такова е и лечението. Освен ако човек не вярва, че тя ще изчезне магически, начинът да се сложи край на вкоренената инфлация е чрез период на брутен вътрешен продукт (БВП) под тренда и нарастваща безработица. Това ще бъде „стагфлация“ – комбинация от висока инфлация със слаб растеж, който продължава известно време и може да изисква повече от едно монетарно затягане, преди да приключи.

Да започнем със самия инфлационен процес: доколко инфлацията е вносна и доколко се дължи на прекомерно вътрешно търсене? 

В Обединеното кралство цените на стоките, без енергията и храните, са се повишили с 8% през последните две години. Сравнимата цифра в САЩ е 10 на сто. В еврозоната обаче тя е едва 4,7 на сто. Това подкрепя мнението, че вътрешната инфлационна динамика в Обединеното кралство (и САЩ) е била по-силна, отколкото в голяма част от еврозоната.

Последната икономическа прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също показва, че инфлационният процес сега е широко разпространен в Обединеното кралство. Делът на стоките и услугите с годишна инфлация над 4% е скочил от 14% на 66% между април 2021 г. и април 2022 г. И накрая, съотношението на безработните към броя на свободните работни места беше по-ниско през първото тримесечие, отколкото през предходните две десетилетия. Подобна е ситуацията и в САЩ.

ОИСР също така прогнозира, че общата инфлация в Обединеното кралство ще бъде 4,7% в края на следващата година. Неизбежно тогава хората ще се стремят да възстановят големите загуби в стандарта си на живот. Това означава, че ще има силен натиск за по-високи заплати. Този натиск ще бъде допълнително засилен от нарастващата липса на доверие в способността или решимостта на Английската централна банка (АЦБ) да постигне целевото си равнище на инфлацията.

Противно на това, което някои в сферата на централното банкиране смятат, целите за инфлацията не са постигнати, защото са достоверни: те стават достоверни, когато са постигнати. Но ако заплатите наистина наваксват минали (и очаквани) покачвания на цените, ще се появи по-нататъшна спирала на вътрешно генерирана инфлация, която частично ще компенсира всяко намаляване на темпа на внесената инфлация.

Накратко, в страни като Обединеното кралство и САЩ икономиката трябва да бъде достатъчно отслабена, за да елиминира вътрешното прегряване и да премахне вероятността от разрушителна спирала заплати-цени.

Това повдига два въпроса: колко голямо отслабване ще е необходимо и как ще бъде осъществено то?

Оптимистичната гледна точка по първия въпрос е, че отнемането на малко от излишъка на пазара на труда ще бъде достатъчно, за да премахне риска от вътрешна инфлационна спирала. Това изглежда крайно невероятно. Предвид настъпилите намаления на реалните доходи, работниците ще очакват и ще получат компенсиращи увеличения на заплатите на всеки сравнително стабилен трудов пазар. Вероятно безработицата ще трябва да нарасне значително, за да се ограничи това.

Отговорът на втория въпрос зависи от това до каква степен ще настъпи такова забавяне. Възгледът, че то ще се случи така или иначе, отбелязва ограничаващото растежа въздействие на по-високите цени на енергията и храните, фискалното затягане (отчасти защото паричните лимити ще се отразят в реално изражение), вероятното намаляване на растежа на кредита с влошаване на доверието, спадащите цени на активите и войната в Украйна. Така икономиката на Обединеното кралство ще бъде принудена да се забави пряко, но и косвено, защото световната икономика се забавя. Прогнозата на ОИСР за Обединеното кралство през следващата година е за нулев растеж.

Ще трябва ли да се случи дори повече от това, за да се намали инфлацията до целта? Вероятно не, особено ако, както изглежда правдоподобно, действителният растеж през следващата година бъде още по-нисък от прогнозирания. Но колкото по-дълго продължава тази инфлация, толкова по-трудно ще бъде възвръщането към целта за нея. Възможно е умишленото затягане на паричната политика да е по-голямо, отколкото се очаква сега.

В момента пазарът очаква краткосрочната лихва на АЦБ да достигне връх от около 3% следващата година. Това все още би било доста отрицателно ниво в реално изражение при сегашните инфлационни очаквания. То изглежда като миша ставка, като се има предвид мащаба на текущото и бъдещото инфлационно превишение.

Централните банки направиха големи грешки, както твърди Мървин Кинг (бивш гуверньор на АЦБ – бел. прев.) В момента АЦБ, както и други централни банки, се надяват, че много скромно затягане ще свърши работа. Ако стане така, то ще е защото икономиката така или иначе ще се забави много. Предстоят лоши времена. Въпросът е колко лоши.