По-важното от изминалата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Войната в Украйна

Европейската комисия препоръча на Украйна и Молдова да получат статут на кандидати за членство в ЕС. По-рано германският канцлер Олаф Шолц, както и италианският министър-председател Марио Драги и френският президент Еманюел Макрон изразиха подобни възгледи по време на съвместно пътуване до Киев.

Подходът, предложен от ЕК, предвижда по-нататъшният напредък в процеса на присъединяване на Украйна и Молдова да бъде свързан с реформи, например в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията. От друга страна, според ЕК Грузия трябва да получи статут на страна кандидатка само след като изпълни допълнителни условия. Окончателното решение за статута на кандидатка се взема от 27-те държави-членки на ЕС. Държавните и правителствените ръководители ще обсъдят въпроса на среща на върха в края на настоящата седмица.

По темата се изказа и президентът на Русия Владимир Путин - той заяви, че няма възражения срещу стремежа на Украйна да се присъедини към Европейския съюз, тъй като не става дума за военен блок, а за икономическо обединение. В същото време руският президент нападна словесно ЕС, който според Путин "играе по чужда свирка".

Руската енергийна компания „Газпром" значително намали доставките си на газ за Германия по газопровода „Северен поток 1" в Балтийско море. Понастоящем по тръбопровода се изпомпват максимум 67 милиона кубически метра дневно. Това е с около 100 милиона или почти две трети по-малко, отколкото в началото на седмицата.

Федералната агенция за мрежите вече официално определя ситуацията с доставките на газ в Германия като "напрегната". Ако „Газпром" поддържа този обем на доставките в продължение на седмици, Германия щеше да има проблем, тъй като съоръженията за съхранение на газ няма да бъдат достатъчно запълнени за следващия отоплителен сезон. „Газпром“ обоснова стъпката със забавянето на ремонтните работи заради западните санкции. Германското правителство и Федералната агенция за мрежите смятат, че това е претекст. С тази стъпка Русия искала да предизвика несигурност и да повиши цените на газа. Чешката република, Австрия и Франция също съобщават за намалени доставки на газ от Русия.

Италия и Словакия съобщиха, че в петък получават по-малко от половината от обичайните обеми през газопровода "Северен поток 1", който пресича Балтийско море от Русия до Германия и представлява около 40% от руските тръбопроводни потоци към Европейския съюз. Франция пък съобщи, че не получава руски газ през Германия от 15 юни насам, предаде Ройтерс.

Германското правителство спаси Gazprom Germania, който от април е под контрола на германската държава, от несъстоятелност със заем от почти 10 млрд. евро. Помощта ще бъде отпусната чрез банката за развитие KfW. Мярката е необходима, тъй като дружеството е част от критичната енергийна инфраструктура.

Освен това федералното правителство конкретизира плановете си за осигуряване на ликвидността на енергийните компании. Мярката е свързана с финансирането на гаранционните депозити, които трябва да бъдат внесени при търговия с енергия. Това ще стане чрез заеми от банката KfW, които федералното правителство ще обезпечи с гаранции в размер до 100 млрд. евро.

ЕС подписа меморандум за разбирателство с Израел и Египет за споразумение за природен газ. Предполага се, че той ще позволи за първи път „значителен" износ на израелски газ за Европа. Точният мащаб все още не е определен.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу представи предложение за решение, което би могло да възобнови износа на зърно от Украйна. То предвижда създаването на коридори в три украински пристанища, без да се налага да се премахват мини. Според Чавушоглу обаче ще са необходими допълнителни разговори между Украйна и Русия, преди да бъде постигнато такова споразумение. Преди това Русия призова Украйна да разчисти пристанищата си от всички морски мини. В противен случай зърното не може да бъде изнесено. Украинската страна обаче не желае да направи това заради опасения за нападения.

България

Парламентарната група на ГЕРБ - СДС внесе в сряда проект за гласуване на вот на недоверие на правителството, мотивиран с провала във финансово-икономическата политика. По правило разискванията по проекта могат да започнат не по-рано от 3 и не по-късно от 7 дни след внасянето му в парламента. В петък стана ясно, че дебатът ще се състои на извънредно заседание във вторник, а гласуването – в сряда. Заедно с вота на недоверие от ГЕРБ са внесли и промени в Изборния кодекс, които предвиждат връщането на хартиените бюлетини. От ГЕРБ настояват предложението им за промени в Изборния кодекс, както и предложението на БСП за смяна на изборните правила, да бъдат разгледани възможно най-скоро в пленарната зала.

"Освен нашия законопроект за промяна в Изборния кодекс, който е належащо да се разгледа, следва Народното събрание тази седмица да разгледа и кодекса, внесен от БСП",  заяви председателят на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова.

Георги Свиленски от БСП репликира, че по-належащо е разглеждането на трите бюджета, след което да се премине към промените в Изборния кодекс.

В четвъртък пък парламентът гласува предсрочно освобождаване на председателя на НС Никола Минчев. В присъствието на премиера и повечето министри новосформираното мнозинство демонстрира пълна мобилизация. То изправи правителството пред несигурно бъдеще след вота на недоверие тази седмица въпреки оптимистичните прогнози на Кирил Петков, че ще получи нужните още шест гласа от "честни и смели" депутати от четирите партии. Ако тогава конфигурацията от гласове се повтори, а в момента това изглежда много вероятно, кабинетът "Петков" ще отиде в историята. Петчасовият дебат се превърна в репетиция за вота на недоверие, а споровете по това как се управлява страната значително превъзхождаха упреците към работата на Никола Минчев. Повечето групи дори направиха изричната уговорка, че нямат никакви претенции към председателя и че той пада политическа жертва на разпадналото се управленско мнозинство.

В крайна сметка със 125 гласа "за" и 113 "против" и един "въздържал се" Народното събрание освободи Никола Минчев от председателския пост. Решението за отстраняване на Минчев беше взето от целите групи на "Има такъв народ", ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". Всички депутати на управляващата коалиция от "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България" го подкрепиха с вот "против", като един от ПП (самият Минчев) гласува с "въздържал се". Петимата независими народни представители, които излязоха от "Има такъв народ" в началото на седмицата, също бяха срещу оставката. Гласуването демонстрира пълна мобилизация - бутоните натиснаха 239 депутати, отсъстваше единствено Делян Пеевски от ДПС. Начело на Народното събрание до избирането на нов председател ще е Мирослав Иванов ("Продължаваме промяната"). Според правилника изборът трябва да се състои до 2 седмици.

Междувременно пред парламента се проведе неколкохиляден протест срещу свалянето на Минчев. Самият той отиде при протестиращите, за да им благодари, и беше посрещнат с одобрителни възгласи. Премиерът Кирил Петков се качи на стълбите пред сградата, откъдето държа с мегафон импровизирана реч и увери, че той и партията му няма да отстъпят в опита гражданите да си върнат държавата. „Много сме и сме заедно, няма къде да ходят", заяви той и получи в отговор скандирания "Мафията вън".

Депутатите одобриха предложения проект за актуализация на държавния бюджет, въпреки че миналата седмица бюджетната комисия не го подкрепи. Заявка за внасяне на свои поправки между двете четения дадоха отцепилите се от управляващата коалиция представители на "Има такъв народ" и депутатите на ГЕРБ. Проекта не подкрепиха и депутатите на ДПС, които но не то вчера са в публичен спор с представителите на "Продължаваме промяната". Сред критиките срещу предлаганата актуализация са тези, че антикризисните мерки се предлагат "на калпак", а не за най-уязвимите групи. Както и това, че кабинетът смята да вземе още държавен дълг, макар да признават, че лихвите по заемите занапред ще продължават да растат.

След заседанието на парламента финансовият министър Асен Василев коментира в кулоарите, че и при актуализацията на миналогодишния бюджет атмосферата бе напрегната, но въпреки това се е стигнало до „много разумен бюджет", който е бил в помощ и на медиците, и на гражданите, и на бизнеса в пандемията. „Силно се надявам и сега актуализацията да събере мнозинство за разумните предложения да бъдат приети, а не толкова разумните да бъдат отхвърлени", коментира той пред репортери.

Съветът за електронни медии допусна по документи всички осем кандидати, пожелали да участват в конкурса за директор на БНТ. На 23 юни ще бъде проведена дискусия по същество кои кандидати ще бъдат допуснати до изслушване.

БНБ отново предупреди за риск от инфлационна спирала. Този път говори управителят на институцията Димитър Радев. "От позицията на БНБ и с оглед целите за овладяване на инфлацията много е важно страната да не поема значителни допълнителни постоянни разходи, срещу които не стоят постоянни приходи. Има две групи от рискове, свързани с подобен подход: (1) опасност от инфлационна спирала; и (2) необходимост от болезнени фискални корекции в недалечно бъдеще, независимо дали това ще стане по линия на приходите, т.е. чрез увеличение на данъците, или чрез орязване на разходите. Наред с външните фактори това би довело до една значително по-комплицирана макроикономическа среда за българските банки", посочи Радев

Съдът на ЕС отхвърли жалбата на България по т.нар. "Пакет Макрон". През октомври 2021 г. България внесе иск за отлагане на мярката до окончателното решение на съда по заведеното дело. В искането си България бе подкрепена от още 8 държави - членки на ЕС (Полша, Кипър, Унгария, Литва, Латвия, Естония, Малта и Румъния).

Българското вето върху начало на преговори за членство на Северна Македония в ЕС беше през последните дни предмет на засилена дипломатическа активност, в която се включи лично и канцлерът на Германия Олаф Шолц. След като посети Скопие, където даде на властите уверения в германската подкрепа, Шолц дойде в София и разговаря около час с премиера Кирил Петков.

В изявление след разговора германският канцлер видя възможност за напредък още до края на юни, когато приключва шестмесечното френско председателство на Съвета на ЕС. В комисията по външна политика на българския парламент вече е депозиран документ на Френското европредседателство, в който Париж прави конкретни предложения за исканите от София гаранции и за ангажиментите, които Скопие трябва да поеме.

ЕС, еврозоната и Европа

Европейската централна банка обяви мерки за стабилизиране на цените на държавните облигации. На специално извънредно заседание, свикано в кратък срок, Управителният съвет на ЕЦБ реши да реинвестира по особено „гъвкав" начин падежиращите средства от изтеклата програма за спешни покупки PEPP. Страни като Италия, чиито лихвени проценти напоследък значително нараснаха, биха могли да извлекат особена полза от това. Според ЕЦБ това се прави, за да се гарантира функционирането на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Както швейцарската, така и британската централна банка повишиха допълнително лихвените си проценти. Английската централна банка повиши централната си лихва с четвърт процентен пункт до 1,25%.

Швейцарската централна банка взе решение да увеличи лихвения процент за първи път от седем години насам. Основният лихвен процент и лихвеният процент по депозитите се повишават от -0,75% на -0,25%. Централните банкери, водени от гуверньора Томас Йордан, посочиха, че може да е необходимо допълнително затягане на паричната политика, като добавиха, че ще продължат да са "активни" на валутния пазар. Освен това регулаторът промени и инфлационните си прогнози, според които инфлацията ще достигне 2,8% тази година, 1,9% през 2023 г. и 1,6% през 2024 г. Това е значително по-високо спрямо очакванията от март за съответно 2,1% през 2022 г. и 0,9% за следващите две години.

Малко по-рано през деня Унгарската централна банка също неочаквано повиши лихвите, одобрявайки увеличение в размер на 50 б.п. С него лихвата в страната достигна 7,25%. Всички икономисти очакваха регулаторът да остави показателя без промяна.

Английската централна банка (АЦБ) показа перата на големите си ястребови крила и отговори на очакванията на пазара, като одобри пето поредно от миналия декември насам лихвено повишение в размер на 25 базисни пункта (б.п.) в четвъртък, става ясно от съобщение на сайта на ведомството. Това е най-дългата серия от увеличения на лихвата от 25 години насам, с която показателят достигна ниво от 1,25%, или най-високото от януари 2009 г., когато британската икономика бе засегната от финансовата криза.

Комисиите по околна среда и по икономика на Европейския парламент гласуваха против включването на газа и ядрената енергия в така наречената таксономия. По този начин членовете на ЕП гласуваха против предложението на Европейската комисия, според което инвестициите в газова и ядрена енергия следва да се считат за устойчиви в бъдеще. По този начин инвестициите могат да се считат за "зелени", ако са насочени към изграждането на нови атомни електроцентрали или нови газови електроцентрали, например. Очаква се Парламентът да гласува предложението на ЕК в началото на юли.

Междувременно преговарящите в Парламента на ЕС постигнаха съгласие по обща позиция относно търговията с емисии и граничния данък върху емисиите на CO2 (CBAM), след като предишната седмица съответното гласуване се провали.

Енергоемките предприятия ще получават безплатни сертификати за CO2 само до 2032 г. Първоначално консервативното партийно семейство искаше да отложи датата. Компромисът сега предвижда безплатните сертификати да се издават както досега до 2026 г., а след това да бъдат намалени само със 7% от 2027 г. Успоредно с това от 2027 до 2032 г. ще бъде въведен новият граничен данък върху CO2. Съответните гласувания в парламента са планирани за тази седмица.

Унгария блокира постигането на споразумение на равнище ЕС за въвеждане на глобален минимален данък. Унгарският министър на финансите Михали Варга заяви, че страната му не може да подкрепи реформа на този етап. По-рано Полша се отказа от противопоставянето си на минимален корпоративен данък от 15%. Първоначалният план предвиждаше данъчната реформа да влезе в сила от началото на 2023 г.

В рамките на спора с британското правителство относно Протокола за Северна Ирландия ЕК обяви, че ще възобнови процедурата за нарушение срещу Великобритания, която в момента е спряна, и същевременно ще стартира две други процедури. Въпреки многократните искания британското правителство не е приложило Протокола за Северна Ирландия, което е явно нарушение на международното право.

Министрите на финансите и икономиката на страните от еврозоната се изказаха в подкрепа на това Гърция да не бъде повече обект на засилен надзор от страна на Европейската комисия за първи път от началото на кризата в еврозоната. Срокът на предишното споразумение може да изтече през август, тъй като страната е осъществила повечето от необходимите реформи. Комисията все още трябва да даде официално съгласие, но то се счита за сигурно.

Коалицията на президента Еманюел Макрон едва успя да надделее на първия тур на парламентарните избори във Франция. Тя получи само 20 хиляди гласа повече от новия "Екологичен и социален народен съюз" на социалисти, крайнолеви и зелени. Техният лидер Жан-Люк Меланшон дори обяви президентското мнозинство за "победено".

Окончателният изход от вота ще бъде решен на втория тур, който е мажоритарен. Коалицията на преизбрания наскоро за втори мандат Макрон се бори и за пълно парламентарно мнозинство, нужно за изпълнението на амбициозната програма на държавния глава.

Северна Америка

Федералният резерв на САЩ повиши основния си лихвен процент с 0,75 процентни пункта до диапазона от 1,5 до 1,75%. Това е най-голямото увеличение на лихвите от почти 30 години насам. Освен това председателят на Фед Джером Пауъл обяви още едно повишение с 0,5-0,75 процентни пункта за срещата през юли. Фед предприема по-агресивно увеличение на лихвите, след като данните за инфлацията, публикувани миналата седмица, очертаха по-нажежена от очакваното ценова обстановка.

Служителите на Фед разглеждат поддържането на инфлационните очаквания като важна стъпка за предотвратяване на излизането извън контрол на увеличенията на цените. Индексът на потребителските цени се повиши с 8,6% през май спрямо година по-рано, според данни, публикувани от Министерството на труда миналата седмица. Федералният резерв на САЩ заяви, че ще направи необходимото за контролирането на цените, като повтори, че ценовата стабилност е необходима за подкрепа на пазара на труда и определи ангажимента си за овладяване на инфлацията като „безусловен“.

По-малко американци са подали молби за помощи при безработица през миналата седмица, а пазарът на труда в САЩ остава стабилен в условията на покачващи се инфлация и лихви. Новоподадените молби са намалели с 3000 до 229 000 за седмицата, приключила на 11 юни, което е под отчетените преходната седмица 232 000, съобщи днес министерството на труда. Броят на молбите обикновено отразява темпа на съкращения. Средното четириседмично равнище, което компенсира частично седмичната колебливост, е нараснало с 2750 спрямо предходната седмица до 218 500. Общият брой на американците, получили помощи за безработица за седмицата, приключила на 4 юни, е 1 312 000. Тези данни се движат близо до 50-годишен минимум от месеци.

Азия

Японската централна банка запази свръхниските лихвени проценти и насоките си за поддържане на разходите по заемите на „настоящите или по-ниски" нива, с което изрази решимостта си да се съсредоточи върху подпомагането на слабото възстановяване на икономиката от пандемията на COVID-19.

Въпреки това, като намек за удара, който неотдавнашното рязко понижение на йената може да окаже върху икономиката, централната банка заяви, че трябва „внимателно да наблюдава" въздействието, което движенията на обменните курсове могат да окажат върху икономиката. Така, след бързото отслабване на йената до 24-годишно дъно в началото на седмицата, в рядък ход банката включи в списъка си с рискове и валутните курсове. На двудневната среща, която приключи в петък, ЯЦБ запази целта си за краткосрочните лихвени проценти от -0,1% и обещанието си да насочва доходността на 10-годишните облигации около 0% с 8-1 гласа.

Япония записа най-големия си месечен търговски дефицит от 8 години насам през май, когато поскъпналите суровини и поевтинялата йена увеличиха вноса, помрачавайки икономическите перспективи за страната. Йената поевтиня до 24-годишно дъно. Вносът е нараснал с 48,9% за година през май, показаха данните на японското министерство на финансите, което е над медианните пазарни прогнози за ръст от 43,6%.

Китайският президент Си Дзинпин потвърди подкрепата си за опасенията на Русия за сигурността ù във втория си телефонен разговор с Владимир Путин след нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари, съобщи китайската държавна телевизия CCTV.
Репортажът за разговора, който се проведе навръх 69-ия рожден ден на Си Дзинпин, до голяма степен повтаря предишните коментари на Китай за Русия, включително призив към Путин и другите страни да работят за решение на Украйна. „Китай е готов да продължи взаимната си подкрепа с Русия по въпроси, свързани със суверенитета, сигурността и въпроси от голямо значение", е заявил китайският президент, цитиран от CCTV.

Развиващи се пазари

Инфлационното равнище в Русия може да доближи 14% през 2022 г. Такава прогноза направи гуверньорът на Руската централна банка Елвира Набиулина. По думите ѝ темпът на покачване на цените, който се ускори през март след санкциите, наложени на Москва от Запада, се е забавил по-рязко от прогнозите на банката.  По време на ключов ежегоден икономически форум в Санкт Петербург Набиулина посочи още, че икономическият спад на страната за 2022 г. също ще бъде по-слаб от очакваното.

Глобална икономика

За първи път от няколко години насам държавите - членки на Световната търговска организация (СТО) постигнаха съгласие по различни споразумения. Наред с другото са постигнати споразумения, които позволяват производството на ваксини в повече страни чрез временно премахване на патентите за ваксините срещу коронавируса.

Освен това субсидиите за незаконен и нерегулиран риболов трябва да бъдат забранени, за да се защитят запасите. Срокът на действие на споразумението за неналагане на мита върху международната търговия с цифрови технологии беше удължен с две години. Въпреки това не беше постигнато съгласие по споразумение за търговията със селскостопански продукти. С работна програма трябва да се постави началото на фундаментална реформа на СТО.