Задава ли се траен спад в цените на активите?

Намираме се в точка на пречупване, която се случва само веднъж или два пъти на век. Това усложнява нещата, пише за Financial Times Уитни Бейкър, основател на хедж фонд консултантската компания Totem Macro и бивш ръководител за развиващите се пазари в Bridgewater Associates.

Дезинфлационните, зависими от ликвидността активи, разбира се, са обратното на това, което искате при неблагоприятни макро условия. Но след 40 години на хиперфинансиализация и неотдавнашната вакханалия от парични спекулации тези активи са по-голямата част от глобалната пазарна капитализация.

Каква е ползата от финансовото богатство, ако не в крайна сметка да бъде похарчено? Периодът на изграждане на „хартиени книжа върху реални неща“ приключи. Така активите спадат, а „реалните неща“ се надуват. Съвкупните мерки като пазарна капитализация към БВП и богатство към доход намаляват, но не са далеч от крайностите. В тази нова ера голяма част от „финансовото богатство“, което изградихме, ще се окаже илюзорно.

Тези исторически реалности са по-големи от всеки човек, но политиките относно златото и Китай на Ричард Никсън зададоха параметрите на света, който сега напускаме. Откакто САЩ изоставиха златния стандарт бяха отпечатани повече пари, отколкото през всеки друг мирновременен период. Похарчихме повече, отколкото създадохме. Но междувременно глобализацията снабди Америка с продукция от евтината работна ръка в света и с привилегирована способност да внасяме световни спестявания.

Глобалната интеграция поддържаше цените ниски и подкрепяше долара, финансирайки двойните дисбаланси чрез осигурявяне на достатъчно купувачи за американските ДЦК, които, разбира се, само се покачваха при този режим, както всички останали активи. Това беше усилено неимоверно от безпрецедентен глобален мир при еднополюсен доларов стандарт. Въпросът е, че това беше благоприятен цикъл, но и щастлива случайност.

Заменихме трайната изключителност на САЩ с цикличната такава. Бумът на старата икономика отстъпи място на балона на новата. Победителите естествено се сменят през различните цикли и тази ротация беше закъсняла още преди ковида. Когато пандемията настъпи нашите велики лидери се възползваха от извинението да доведат печатането на пари и разходите до неустойчива крайност. Така че това, което се случва сега, е неизбежната циклична промяна, но също и трайна промяна на режима и монетарно свиване с неясни размери (винаги лошо) – всичко това от балонните нива.

Този път няма съвършена дезинфлационна сила, която да противодейства на шока в търсенето. Това не е криза на предлагането - обемите на почти всичко са високи. Но съвършената дезинфлация е това, което е калкулирано. Пазарите очакват инфлацията и лихвените проценти да се сближат на ниво от около 3 процента, с отрицателни реални лихви през цялото време. Опитните наблюдатели на развиващите се пазари знаят, че бразилският микс от политики ви осигурява бразилски микс растеж/инфлация.

Икономиката прегрява, външните зависимости нарастват, реалните лихви са отрицателни, а властите едва сега се събуждат. Следващата стъпка, вашата валута пада и инфлацията продължава, докато не дадете на чуждестранните си кредитори положителната реална възвръщаемост, която те изискват, като същевременно убиете икономиката. Това, което инвеститорите в развиващите се пазари никога не са виждали, е как изглежда тази макро волатилност върху балансите със свръхливъридж на развитите пазари. Волатилността и ливъриджът са противоположни понятия. Така че инфлацията трябва да остане над лихвените проценти, за да ерозира дълга. Следователно основният сценарий трябва да бъде повторение на неподходящите монетарни затягания и хроничната инфлация от 70-те години.

Има безброй стратегии, но само два начина да изкарвате пари на пазарите. Можете да се обзаложите, че ще се случи нещо, което не е калкулирано, печелейки алфа (премия над възвръщаемостта, съпоставена с риска – бел. прев.) Или можете да се позиционирате в спектъра на „риск от нула до максимален“ и да спечелите преобладаващия процент. Това ви осигурява възвръщаемост на парите или положителна рискова премия, бета. Доходността на кеша не компенсира инфлацията, докато рисковите премии са исторически малки.

Активите просто екстраполират това, което винаги са били фундаментално неустойчиви циклични и трайни условия. Така че ще трябва да получите реална възвръщаемост от алфа. „Нещото, което не е калкулирано в цената“ е, че както инфлацията, така и лихвените проценти ще бъдат много по-високи за много по-дълго, отколкото пазарите са готови да оценят. И двете са, независимо, пагубни за активите, поне в реално изражение. По-високите лихвени проценти няма да намалят инфлацията, ако остават под номиналния растеж, защото в този свят паричните потоци нарастват по-бързо от разходите за тяхното придобиване и обслужване. Но краят на изобилната ликвидност със сигурност може да убие търговията с активи с голямо съотношение на цената към продажбите.