Пет съдбоносни промени, които ще оформят бъдещето на световната икономика

Шокове като COVID и руската инвазия в Украйна поглъщат вниманието ни. Но всъщност промените – по-точно големите трансформации – ще определят дългосрочната траектория на глобалната икономика, пише за Financial Times Арвинд Субраманиан, старши сътрудник в Brown University. Ето пет основни промени и техните потенциални последици.

Първо, ерата на изключително евтините финанси приключи. Докато инфлацията завладява световната икономика, е в ход цикъл на монетарно затягане. Дългосрочните реални лихвени проценти е малко вероятно да се повишат до нивата, наблюдавани през предишната ера на инфлация, тъй като растежът сега е много по-слаб, а застаряващото население ще намали инвестиционните възможности. Но ерата на нулевите лихви свърши.

Второ, ерата на хиперглобализация в търговията си отиде. През последното десетилетие антиглобалистките сили набраха скорост. През следващото десетилетие ще видим тази промяна да се разгръща. Геополитиката ще предизвика протекционизъм; хеджирането ще доведе до по-голямо самозадоволяване с храна, енергия, основни лекарства, ресурси и технологии; използването на взаимозависимостта като оръжие, изразено в санкциите срещу Иран и Русия, ще отслаби привлекателността на глобализацията; капиталът ще напусне омразните режими.

Светът всъщност няма да се деглобализира, тъй като някои видове търговия (услугите) и в някои региони (на запад) ще продължат да се разширяват. Но мащабът и скоростта на интеграция, на които светът бе свидетел от около 25 години, със сигурност са зад нас.

Трето, икономическата конвергенция ще спре. В продължение на три десетилетия по-бедните страни настигаха стандарта на живот на по-богатите, обръщайки два века на изоставане. Но този динамизъм беше задвижван до голяма степен от евтини финанси и хиперглобализация. Междувременно, тъй като историческото добавяне на китайска и индийска работна сила към глобалната работна ръка наближава своя край, световната икономика ще премине от изобилно предлагане към недостиг, засилвайки инфлационния натиск.

Четвърто, и без това слабото глобално сътрудничество ще намалее още повече. Пандемията разкри хаоса, който сега характеризира многостранната система, въведена след 1945 г. Финансовите разходи за производството и разпространението на ваксини по света бяха изключително малки в сравнение с потенциалните ползи откъм спасени животи и избегнати икономически загуби. И все пак големите държави и водещите институции се оказаха неспособни да изпълнят тази задача.

Това не е единственият пример. Световната търговска организация е „на системи“ от десетилетия, жертва на геополитическото съперничество и неспособността на Запада да измисли начини да осигури добри работни места за работниците, които пострадаха, когато глобалната индустриална база се измести на изток.

По-фундаментално, блясъкът изчезна от идеята – връщайки се към „Голямата илюзия“ на Норман Ейнджъл (влиятелна книга в областта на международните отношения, издадена във Великобритания през 1909 г. – бел. прев.) – че глобалната интеграция е добра за мира и като цяло ще ограничи съперничеството между суперсилите. Новата ера може да ни предложи пълномащабно съперничество между САЩ и Китай в областта на икономиката и сигурността. Някога бяхме свидетели на Г-1, Г-2, Г-7 и накрая Г-20. Сега сме обречени на Г-минус свят поради вътрешните развития в двете най-големи икономики в света, САЩ и Китай. Това е петата промяна.

Сега САЩ представляват две различни нации. Вътрешно поляризираната Америка е по-малко привлекателен и ненадежден партньор за другите страни. Достъпът до нейните пазари и предоставянето на щедро финансиране вече не са част от външнополитическия ú арсенал, или нейната мека сила.

Междувременно Китай се превърна в заплаха за своите съседи. Си Дзинпин унищожава както възможността Китай да стане истински богат, така и надеждата, някога хранена от света, че той ще стане политически отворен.

Колкото и мрачни да изглеждат тези пет промени, могат да се забележат и позитиви. Деглобализацията от Китай предоставя възможности на други държави да запълнят освободеното пространство. Виетнам, Бангладеш и Индонезия се възползваха, както и други развиващи се икономики.

Глобалният недостиг на храна и стремежът към самозадоволяване би трябвало да насърчат властите в Южна Азия и Африка на юг от Сахара да се съсредоточат върху повишаване на селскостопанската производителност и доходите на земеделските стопанства. Това може да доведе до по-бърз общ растеж, както показаха Южна Корея, Тайван и Китай преди десетилетия.

И накрая, назрели са условията светът да разбере, че, колкото и да са непостоянни, слънцето и вятърът са по-надеждни, по-малко разрушителни източници на енергия от Русия и Близкия изток. Производството на повече възобновяеми ресурси помага на планетата и източва военните хазни. Това трябва да мотивира света да действа, пише Субраманиан.