Когато има оплакване от сложността на статуквото, е добър знак, ако предложеното решение е очевидно ясно и просто. Последните идеи за ревизиране режима за листване на Лондонската борса обаче не отговарят на този критерий, пише Хелън Томас за Financial Times.
Пазарният регулатор на Обединеното кралство иска да обедини съществуващия „премиум” сегмент, който изисква най-високото ниво на стандарти за корпоративно управление, с по-хлабаво регулирания „стандартен” сегмент – като отговор на опасенията, че двустепенният пазар създава стигма, която възпира компаниите от листване в Лондон.
В действителност не е толкова просто. Предложенията са заплетени, биха могли да постигнат малко и предполагат колебливо доверие в усилията за съживяване на Лондон като място за листване.
Проблемът, както е посочено от регулатора, е следният: делът на Обединеното кралство в глобалните първични публични предлагания (IPO) е спаднал двойно - от 10% през 2006 г. до 5% през 2018 г., според New Financial.
Тези предложения са част от пакет от мерки, които започнаха с доклада Хил миналата година, който въведе двойна структура на акциите в премиум сегмента, установи режим за компаниите за придобиване със специална цел (SPAC) и отмени изискването за фрийфлоут за листване. Вероятно е също така да има промени в правилата за проспекти и реформи за облекчаване и ускоряване набирането на пари след листването.
За проект, който има за цел да опрости нещата, това, което се предлага, е доста сложно. Идеята е да има един сегмент със задължителен набор от регулаторни изисквания: те ще включват, например, придържане към кодекса за корпоративно управление от типа „спазвай или обяснявай“, който в момента се прилага към премиум листването.
Но компаниите биха могли да изберат да изпълнят „допълнителен“ набор от задължения, който включва правила за контролиране на акционерите и одобрение за значими сделки. За да се объркат още повече нещата, стандартният сегмент също ще остане - но само за вторични листвания, глобални депозитарни разписки и емитенти на дълг. (Отделно предложение, променящо отчетността и сметките, необходими, за изпълнение на условието за листване, всъщност изглежда полезно за компании с висок растеж или такива, склонни към придобивания.)
Това подозрително изглежда като замяна на една двустепенна система с друга – по начин, който впечатляващо успява да остави недоволни както ентусиазираните IPO съветници, така и пуристите от страна на купувачите.
„Не съм сигурен какъв проблем се опитват да решат“, коментира един участник. Някои подозират, че става въпрос за прикрито упражнение за изравняване на стандартите на пазара. Никой не иска безкрайни пазарлъци за това кои регулаторни стандарти ще бъдат включени или оставени извън.
Във всеки случай въпросът може да се окаже академичен: включването на индекс в момента е свързано с премиум сегмента. Ако FTSE Russell - която решително взема свои собствени решения - реши, че все още иска пълния набор от защити на инвеститорите в индекса, тогава съвсем малко ще се промени.
Междувременно цялостният тласък за съживяване на листването в Лондон рискува да изглежда непоследователен.
Обосновката на прегледа Хил беше, че сдържаният подход на Лондон към корпоративното управление е тласнал бизнеса да отиде другаде. Ако вярвате в това (както вероятно правителството и регулаторите), тогава тези предложения се връщат към промените, направени само преди година.
Двойните структури при акциите ще бъдат ограничени до олекотената версия на Хил, използвана само за определени видове гласове, а няма да се използва пълната версия, която компании като Wise и Deliveroo избраха при стандартните си листвания миналата година. Следователно новият единен сегмент може да означава по-малко гъвкавост за технологичните стартъпи и техните предприемчиви основатели, които съживяването на лондонския пазар уж бе предназначено да привлече.
Няма да е изненадващо, ако вярата в цялото начинание намалява. Издишането на американския SPAC феномен показа съмнителната мъдрост на преследването на елементи от пазарната еуфория. Популяризаторите на бързо развиващи се „технологични SPAC“ замлъкнаха. Високопрофилните технологични листвания, които избраха Лондон през последните няколко години, много от тях нестандартни разпоредби за управление, като цяло се представят зле.
Вероятно е невъзможно да се хармонизират опасенията на реформаторите, обезпокоени от намаляващата глобална привлекателност на Лондон, с блюстителите на управлението, които ценят цялостната защита, която дава премиум етикетът. Но това започва да се усеща по-малко като амбициозен ремонт на лондонския пазар и повече като американско FOMO (страх да не се пропусне възможността – бел. прев.), придружено от леко объркано упражнение, целящо подреденост.