Задава ли се краят на ерата на изкопаемите източници?

Мениджърите на активи обичат да се представят публично като защитници на климата. Устойчивостта е в техен истински интерес „като капиталисти и довереници на нашите клиенти", подчертава например шефът на BlackRock Лари Финк.

На практика обаче - и това е от решаващо значение – „Голямата тройка" гласува на годишните събрания на акционерите на особено вредните за климата енергийни, циментови и минни компании срещу предложения, които биха проправили пътя към по-голяма корпоративна устойчивост (Baines and Hager 2022 г.). Освен това вероятността те да гласуват в полза на екологичната устойчивост е значително по-малка, отколкото при пенсионните фондове и застрахователните дружества (Golland et al. 2022). Често техният глас е решаващ фактор при невъзможността да се сформира мнозинство.

Защо мениджърите на активи не интернализират системния риск, който представляват компаниите за изкопаеми горива? От гледна точка на мениджърите на активи енергията от изкопаеми горива крие рискове, но в същото време е необходима за поддържането на икономическа система, която позволява масово натрупване на богатство и по този начин е в основата на техния бизнес модел.

През капилярите на икономическата система на индустриализираните страни тече не абстрактна енергия, а енергия от изкопаеми източници. Още Уилям Стенли Джевънс, един от първите британски теоретици, които публикуват трудове за ролята на изкопаемите енергии в нововъзникващото промишлено производство, признава универсалния характер на въглищата. В книгата си The Coal Question ("Въпросът за въглищата"), публикувана през 1866 г., той пише:

"В действителност въглищата стоят не до, а над всички други суровини. Те са материалната енергия на страната - универсалният ресурс - фактор за всичко, което правим". (СТР. VIII)

Въпреки терциаризацията и цифровизацията до днес в това отношение не се е променило почти нищо. Както стана болезнено ясно от последния дебат за евентуалното ембарго върху газа, изкопаемите енергии днес служат като входни елементи на сложна верига за създаване на стойност в множество сектори и са вписани в преобладаващите инфраструктури, технологии и бизнес модели.

Дори и при оптимистични допускания за техническия потенциал на възобновяемите енергийни източници и технологичните бързи прогреси, достатъчно бързо отделяне без значителни промени в търсенето не е емпирично предвидимо (Hickel and Kallis 2020, Haberl et al. 2020). Живот, който отговаря на нуждите, би бил възможен и при значително по-ниско потребление на енергия и вече налични технологии (Millward-Hopkins et al. 2020, Kikstra et al. 2021), но съществуват материални и технологични ограничения за заместване на цялото производство, което понастоящем се захранва с изкопаеми горива.

Теоретично много производствени процеси, но не всички, могат да бъдат електрифицирани или преобразувани във водородни. Секторното свързване, синтетичните горива, зеленият водород - всички те намаляват емисиите на CO2, но масово увеличават търсенето на електроенергия от възобновяеми източници (Wietschel et al. 2018, Prognos/Öko-Institut/Wuppertal-Institut 2021).

През 2021 г. само 16% от потреблението на първична енергия в Германия ще бъде от възобновяеми източници. За да се задоволи цялото търсене на енергия, включително увеличението чрез процесите на заместване, ще трябва да се предостави значително повече земя за слънчева и вятърна енергия. Още днес съществуват конфликти за разпределение на земите, които отчасти намират израз вабсурдни политически блокади, отчасти в реална конкуренция за ползване.

Преобразуването води и до рязко нарастване на търсенето на ресурси, така че индустрията вече се опасява от затруднения, например при лития, редкоземните елементи и медта. От друга страна, за други сектори изкопаемите енергии са не само ценен, но и необходим компонент. Например световният товарен транспорт, който е гръбнакът на международните потоци от стоки, работи с настоящата си производителност само с петрол. В авиацията и корабоплаването, два сектора с нарастващи от година на година емисии, в обозримо бъдеще не могат да се намерят технологични заместители.

В свят, в който рисковете, свързани с климата, са интернализирани, производството ще се промени качествено най-късно след 20-30 години. Много енергоемки сектори са деконструирани. И така, какво би означавало за мениджърите на активи, ако не само шепа компании за изкопаеми горива, но и големи части от "икономиката" осигуряват намаляваща материална база за цените на активите?

Още по-съществено е, че поради конкретното си пространствено-времево разположение възобновяемите енергийни източници предлагат по-малък потенциал за печалба на компаниите в сравнение с изкопаемите енергийни източници, така че изглежда малко вероятно агресивната експанзия да бъде водена от участници, представляващи капиталовите интереси. В книгата си "Изкопаемият капитал" историкът и политически икономист Андреас Малм реконструира причините за превеса на въглищата над водната енергия в английската памучна индустрия през XIX век, въпреки че водата е имала голям неизползван потенциал и е била значително по-евтина.

Въглищата - и това би трябвало да се превърне в решаващо предимство на фона на все по-нарастващите капиталистически отношения на собственост - са абстрактни във времето и пространството и по този начин са по-подходящи за експлоатация за работната сила. Докато водната енергия е достъпна и в провинцията, където е обект на сложни общински права на достъп, предприемачите могат да си присвоят въглищата като частна собственост, да ги транспортират до градовете и да ги преработват там от вече преквалифицирана работна ръка. Въглищата, за разлика от водния поток, не са подвластни освен това на денонощните колебания и по този начин позволяват по-продуктивно използване на работната сила, особено когато дневното работно време е ограничено от закона.

В резултат на това капиталистическите отношения на собственост сливат изкопаемите енергии, които от векове се използват за отопление и коване, с необходимостта от натрупване на капитал. Оттогава нарастващите емисии на CO2 и присвоената свръхстойност са двете страни на една и съща монета.

Превръщането на изкопаемите горива в използваема енергия задължително предполага наемен или принудителен труд; по този начин изкопаемите енергии са не само носители на енергия, но и коагулирани социални отношения между капитала и труда. Възобновяемите енергии са предизвикателство за тази връзка.

Преходът към възобновяеми енергийни източници - вода, вятър и слънце, по думите на Малм, разкъсва абстрактната пространствена темпоралност. Въпреки че съществуват идеи за преодоляване на пространствените ограничения и времевите колебания, съответните проекти (Desertec или изграждането в Норвегия на европейска батерия) досега са се провалили поради краткосрочната ориентация на инвеститорите към печалба. Логиката на изкопаемия капитал, забързана и конкурентна, не може да рискува загуби. За да се очертае конкретният поток от възобновяеми енергийни източници и същевременно да се прекрати добивът на изкопаеми, е необходимо цялостно планиране отвъд националните граници и балансите на отделните компании.

Управителите на активи по правило са способни да преодолеят ориентацията към краткосрочна печалба и да координират действията на конкуриращи се дружества. Преходът от изкопаеми към възобновяеми енергийни източници обаче трябва да бъде осъществен и планиран не само чрез индивидуални, но и, в случай на съмнение, срещу колективните интереси за печалба на малцина. Но именно с тези капиталови интереси е свързана целевата функция на мениджърите на активи. Ако в една ограничена откъм енергия икономика се създават по-малко нови активи, отколкото се изчерпва изкопаемият капитал, намаляването на общото равнище на активите може да бъде предотвратено само чрез малко вероятно повишаване на цените на активите, базирани на по-малко рентабилна зелена енергия.

Въпреки това, за да се осъществи бързо и безопасно екологичната трансформация, капацитетът на държавата като планиращ орган става все по-решаващ. Но, както твърди Джеймс Мидуей: 

"(...) [Ако] продължаването на капиталистическите отношения на производство и размяна само по себе си е източник на по-нататъшно екологично унищожение, не можем просто да заменим лошите капиталисти с добрата държава."

Защото държавата също е преплетена с интересите на капитала. За да бъде ефективно, планирането на екологичната трансформация трябва да се организира от държавата, но да се осигури чрез промяна в социалните отношения, по-специално под формата на съвместно определяне и права на собственост. Например колективно притежаваната енергия от възобновяеми източници, да речем в енергийни кооперативи, би могла да доведе до по-бързо разширяване въпреки по-ниския потенциал за натрупване. Държавното планиране трябва да намери решения и за неустойчивите индустрии. Деконструкцията и справедливият преход за работниците са възможни само чрез демократизиране на наемния труд (Ferreras et al. 2022) и преминаване към обществена собственост, например в автомобилната индустрия.

В дългосрочен план бизнес моделът на мениджърите на активи се основава на увеличаването на активите, за което е характерно неравномерното разпределение (на властта). Така планирането за общото благо и демократизирането на отношенията между капитала и труда не са в дневния ред на Голямата тройка; управителите на активи остават вкоренени в статуквото. Не може да се разчита на тях за задоволен начин на живот в рамките на планетата.