По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Войната в Украйна

Държавите от ЕС се споразумяха за частично петролно ембарго срещу Русия. Компромисът предвижда, че забраната за внос ще засегне две трети от руския износ на петрол за ЕС. Тя обаче ще засегне само доставките по море; транспортирането по суша ще остане, поне засега, възможно. Пълното ембарго беше блокирано от унгарския министър-председател Виктор Орбан. Освен това държавите от ЕС се споразумяха за по-нататъшни наказателни мерки срещу руски лица и компании. Тези санкции също бяха смекчени от първоначалните планове под унгарския натиск. България също има дерогация за петролното ембарго.

Междувременно Комисията обмисля въвеждането на вносно мито върху руския петрол. Това би попречило доставките по суша да продължат дълго време, тъй като те просто биха били твърде скъпи. Освен това Съветът на министрите може да вземе решение за митото с квалифицирано мнозинство, без която и да е държава да има право на вето. 

Страните износителки на петрол, обединени в Opec+, се споразумяха за разширяване на производството. През юли и август ще се добиват още 648 000 барела на ден. Първоначално това увеличение беше планирано за септември. През последните месеци производството се е увеличило с 43 000 барела на ден. Въпреки частичното ембарго от страна на ЕС, Русия ще продължи да участва в заседанията на групата и в споразуменията за производство. Междувременно Саудитска Арабия е намекнала на западните съюзници, че е готова да увеличи добива на петрол, ако производството на Русия спадне значително под тежестта на наложените санкции. Досега Риад успя да устои на призивите на Белия дом да ускори увеличаването на производството, въпреки че цените на петрола се търгуват близо до 120 долара за барел - около най-високите нива от десетилетие насам, като се аргументираше, че енергийната криза може да се влоши значително тази година. Саудитска Арабия вярваше, че трябва да запази в резерв своя свободен производствен капацитет. Опасенията за сериозен недостиг на петролни доставки обаче нараснаха, след като ЕС започна нов кръг от санкции срещу Москва, включително забрана за внос на морски товари на руски петрол в блока.

Руската енергийна компания „Газпром" спря доставките си на газ за Нидерландия и Дания. Причината е, че енергийните компании в тези страни отказват да извършват плащания в рубли, както изисква Русия. По същата причина „Газпром" вече спря доставките си за Полша, България и Финландия.

Комитетът на инвеститорите CDDC класифицира Русия като „неизправна страна". Тъй като лихвите по забавено изплащане на държавни облигации не са били платени, е настъпило „кредитно събитие", заяви CDDC. Това позволява на купувачите на застраховки срещу неизпълнение да търсят загубите си от доставчиците на суапове за кредитно неизпълнение (CDS). В края на май изтече и изключението на САЩ, което позволяваше на Русия да обслужва външния си дълг.

Украинската централна банка повиши драстично основния си лихвен процент от 10 на 25%. Целта е да се ограничи инфлацията, която и преди войната бе много висока, и да се стабилизира обменния курс на националната валута. От регулатора посочиха още, че интервенцията за защита на украинската гривна е стигнала стойност от 3,4 млрд. долара през май спрямо средно 2 млрд. долара месечно в предходния месец. "Развитието на инфлацията изисква централната банка да се върне към активната парична политика, за да предотврати допълнително влошаване на инфлационните очаквания и доларизация на икономиката", каза гуверньорът Кирило Шевченко по време на брифинг в четвъртък.

България

Окончателните варианти на проектите за актуализация на държавния бюджет и на бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса бяха разисквани през седмицата в Надзорните съвети на Касата и на Националния осигурителен институт, както и в Министерството на финансите.

Очаква се през 2022 година реалният растеж на брутния вътрешен продукт да е 2,9 на сто. Средногодишната инфлация през годината се прогнозира да бъде 11,9 на сто.

Залагат се редица мерки - увеличение на данъчното облекчение за деца от 4500 лв. на 6000 лв. годишно, на деца с увреждания от  9 000 лв. на 12 000 лв. годишно, въвеждане на нулева ставка на ДДС за хляба за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, въвеждане на намалена ставката на ДДС от 9 процента за доставките на природен газ и на централно отопление,  увеличение на минималната пенсия от 1 юли от 370 на 467 лева, повишение на пенсиите от тази дата с 10 процента. Изплащаните Covid добавки от 60 лева се включват в размера на пенсията, включително за пенсиите за трудова дейност, които ще бъдат отпуснати след първи юли тази година, също се предвижда включване на 60 лева в размера им, допълнителен механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври.

От 1 юли максималната пенсия става 2000 лева, а от октомври – 3400 лева. Очаква се през октомври средната пенсия да достигне 718 лева. Очаква се във вторник проектите да бъдат обсъдени на извънреден Национален съвет за тристранно сътрудничество.

Излишъкът в бюджета започва да намалява и възлиза на 570 млн. лв. към май, или 0,4% от прогнозния БВП. През месеца приходите достигат 22,76 млрд. лв. и са с 11% нагоре спрямо същия период на 2021 г. Разходите са 22,2 млрд. и са близо 8% нагоре в сравнение с година по-рано.

За високите постъпления допринася и инфлацията, която през април достигна 14,4% на годишна база. Тя увеличава приходите от косвени данъци като ДДС, които растат заедно с цените. Този ефект обаче е ограничен, тъй като поскъпването свива потреблението. Има и ръст на заплатите, което означава и повече постъпления от данък общ доход.

Държавата планира дигитална алтернатива на касовите апарати. Oт началото на следващата година бизнесът ще може да въвежда нов вид електронна отчетност към данъчната администрация, която не налага използването на касови апарати или фискални принтери. Става въпрос за т.нар. софтуерна фискализация, по която НАП и представители на бизнеса бяха започнали дискусии още в началото на 2021 г. Сега правителството е включило въвеждането на този вид алтернативно електронно отчитане в пакета от антикризисни мерки.

Бизнес климатът отново се влошава през май. Това се случва, след като регистрираха подобрение през април, а понижението е основно заради компаниите в строителството и търговията на дребно, показват данните на НСИ. Общата оценка на компаниите за бизнес средата достига 17.8 пункта и е сравнима с тази от началото на годината, което показва, че засега те успяват да се справят с шока във веригите за доставки и поскъпването на суровините от началото на войната в Украйна през февруари. Анкетите улавят и ефекта от спрените в края на април доставки на руски газ, чиито потребители са най-вече топлофикациите, както и торовите и стъкларските заводи.

ЕС и еврозоната

Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха зелена светлина за въвеждането на еврото в Хърватия. От 1 януари 2023 г. хърватската валута - куна - ще бъде заменена с единната европейска валута. Според ЕК Хърватия отговаря на всички необходими условия. Официалното решение трябва да бъде взето от Европейския съвет през първата половина на юли. Според ЕК обаче втората кандидатка за еврото България не отговаря на тези критерии. България се стреми да се присъедини към еврото през 2024 г.

Инфлацията в еврозоната отново се повиши до нов рекорден връх. През май цените са се повишили с 8,1% в сравнение със същия период на миналата година.

Бундестагът прие федералния бюджет на Германия за 2022 г. Общият му обем възлиза на 496 млрд. евро. Новият дълг възлиза на около 139 млрд. евро, което е със 115,7 млрд. евро повече, отколкото позволява основният закон. За тази цел Бундестагът отново спира действието на дълговата спирачка, като за причина се посочват допълнителните разходи, свързани с пандемията на коронавируса и войната в Украйна. Освен това Бундестагът одобри специалните активи за Бундесвера. Освен управляващите фракции в подкрепа на проекта гласуваха и ХДС/ХСС, с което беше постигнато необходимото мнозинство от две трети. Бундесратът също трябва да одобри пакета, който възлиза на 100 милиарда евро.

Германският парламент одобри и планираното увеличение на минималната работна заплата на 12 евро, както и увеличение на пенсиите. Съответно пенсиите за старост ще се увеличат с 5,35 % в Западна Германия и с 6,12 % в Източна Германия от 1 юли.

Имотният концерн Vonovia обяви значително увеличение на наемите. Причината за това е високата инфлация. Въпреки това компанията все още иска да спази обещанието си да не увеличава наемите в Берлин средно с повече от 1% през следващите три години и с не повече от инфлацията след това. Vonovia е най-голямата германска група за недвижими имоти.

Германският антикартелен орган следи внимателно ценовата политика на компаниите за минерални масла. След първото намаление на данъка върху горивата органът все още вижда потенциал за по-нататъшно намаляване на цените. Намалението на данъците беше въведено на 1 юни. Досега обаче намаляването на цените на горивата изостава от размера на данъчните облекчения.

През първото тримесечие на 2022 г. реалните заплати в Германия са намалели с 1,8% в сравнение със същия период на миналата година. Докато доходите са се увеличили с 4,0% в номинално изражение, инфлацията се е повишила с 5,8% през същия период.

Безработицата в Германия продължи да намалява през май. Общо 2,260 млн. души са без работа, което е с 50 000 по-малко от април и с 428 000 по-малко отпреди една година. Равнището на безработица спадна до 4,9% (април: 5,0%).

Северна Америка

Президентът на САЩ Джо Байдън, министърът на финансите Джанет Йелън и председателят на Федералния резерв Джером Пауъл се срещнаха, за да обсъдят начините за борба с инфлацията. Наред с други неща правителството на САЩ обмисля специални данъци за производителите на петрол и природен газ.

Такъв данък върху свръхпечалбата би могъл да бъде под формата на данъчна отстъпка за гражданите, чиито доходи са под определен праг. Междувременно министърът на финансите Йелън призна, че е допуснала грешка в оценката си за развитието на цените. Преди около година министърът на финансите заяви, че не очаква инфлацията да се превърне в проблем.

Азия

Блокирането заради коронавуриса в Шанхай е до голяма степен отменено. На повечето от 26-те милиона жители беше позволено да напуснат домовете си, магазините бяха отворени, а общественият и частният транспорт - възобновен. Блокирането на икономическия и финансов метрополис беше наложено в края на март и доведе, наред с другото, до значителни смущения в международните вериги за доставки.

Развиващи се пазари 

Годишната инфлация в Турция се ускорява за 12-и пореден месец, достигайки 73,5% през май. Това е най-високото ѝ равнище от октомври 1998 г. насам, съобщава Tradingeconomics.com, позовавайки се на официални данни. Годишната инфлация, отчетена през април, беше от 69,97 на сто, а по данни на националната статистика през март тя е била 61,14 на сто. Отчетеното през май равнище е под очакванията на икономистите, които прогнозираха ниво от 77,72 на сто, отбелязва в. "Сабах".