Богатият свят ще преосмисли имиграцията заради проблема с раждаемостта

Богатият свят може да произвежда повече от всичко, от което се нуждае, с все по-голяма лекота, освен хора, пише Стивън Буш за Financial Times. За да остане стабилно населението, средното семейство трябва да има 2,1 деца: две, за да бъдат заместени родителите, и още 0,1 за компенсация на хората, които нямат деца поради безплодие, избор или лош късмет.

Част от проблема е, че родителството като цяло и майчинството в частност често не са нещо страхотно. Майчинските грижи преди, по време и след бременността могат да изостават от други части на здравеопазването. Повечето (но не цялата) останала разлика в заплащането между половете всъщност е заради майчинството. И макар че родителите са средно по-щастливи в напреднала възраст от хората без деца, те са средно по-нещастни, докато ги отглеждат, отколкото техните бездетни приятели, които гледат арт хаус филми, ядат в луксозни ресторанти и тънат в блажено неведение относно прасето Пепа (герой от едноименен британски анимационен сериал за деца в предучилищна възраст – бел. прев.).

Предстои да видим дали нарастващата тенденция правителствата да се опитват да увеличат коефициента на раждаемост ще проработи. Във Франция, една от първите страни, приели политики за насърчаване на хората да имат по-големи семейства, коефициентът на раждаемост падна под нивото на заместване през 2010 г. В богатия свят само Израел успява да поддържа раждаемостта над коефициента на заместване, отчасти благодарение на щедрото държавно финансиране за замразяване на яйцеклетки и ин витро оплождане, но може би и поради културните норми, свързани с важността на високата раждаемост за държавата.

На следващо място, някои страни изглежда искат да задълбочат проблема: Обединеното кралство ограничава детските надбавки след две деца, има строги закони за планиране, които превръщат собствеността на дома в далечна мечта за много семейства, и има вторите по големина нетни разходи за отглеждане на деца в ОИСР.

Проблемът с раждаемостта има друго налично решение, ако богатите държави не могат (или, подобно на Обединеното кралство, не желаят) да увеличат собствената си раждаемост: те могат да привлекат хора от други държави. Това не е непременно негативен фактор за страните им на произход, както показва икономическият и социален напредък на Бангладеш, подпомогнат от големите суми пари, изпращани обратно „у дома“ от емигрантите. Но това ще означава промяна в това как богатите държави, свикнали да се хвалят колко строги са режимите им на граничен контрол, говорят за и със потенциалните мигранти.

Понеже британското правителство полага толкова малко усилия за повишаване на вътрешната раждаемост и тъй като излизането на Великобритания от единния пазар в ЕС означава, че тя трябва да увеличи имиграцията извън Европа, за да запълни свободните работни места и да поддържа икономиката, страната е добър ориентир за това как може да изглежда бъдещето на други богати нации и пред какви предизвикателства те могат да се изправят.

Досега Обединеното кралство се опитваше да го играе и така, и така: показни прояви на авторитаризъм и строг контрол върху това кой може да влиза в страната, от една страна, и високи и растящи нива на имиграция, от друга. Но имиграцията не бе достатъчно висока, за да предотврати най-големия спад на заетостта след пандемията сред Г-7. Част от проблема е Brexit, но той се дължи и на начина, по който правителството на Обединеното кралство изгражда и лансира своята имиграционна политика.

Вземете новата британска виза с висок потенциал, която дава на наскоро завършилите британски университети (които правителството смята, че са най-добрите в света) нов визов маршрут за две години напред. Разумно, политиката също така улеснява хората да водят своите партньори и зависими със себе си. Идеята е добра, но не се вписва в общия подход на Обединеното кралство към имиграционната политика.

Кандидатите с "висок потенциал" ще могат да доведат своите партньори със себе си - но трябва да преминат през същата одисея да докажат, че връзката е трайна и да приемат същия праг на заплата като всеки друг. В допълнение към това те ще трябва да плащат допълнителна такса за здравеопазване в Обединеното кралство и няма да могат да кандидатстват да останат неопределено време в страната, без първо да кандидатстват за нова визова схема.

Това е добре дошла актуализация на процеса за издаване на визи за студенти от най-добрите университети в Обединеното кралство, чието право да останат беше ограничено преди Brexit в обречен опит да се овладее безпокойството на избирателите относно имиграцията, но има същия основен проблем: трудно е да се привличат хора в държава, която в същото време ги моли да напуснат. Държавите, склонни да бъдат враждебни към децата, бързо ще бъдат принудени да признаят, че вече нямат лукса да налагат бюрократични пречки на възрастните от другаде.