Фед трябва да действа сега, за да предотврати стагфлация

Ще има ли рецесия в САЩ и други водещи икономики? Този въпрос естествено възникна сред участниците в тазгодишната среща на Световния икономически форум в Давос. Това обаче е грешен въпрос, поне за САЩ.

Правилният е дали преминаваме към нова ера на по-висока инфлация и слаб растеж, подобно на стагфлацията от 70-те години на миналия век. Ако е така, какво може да означава това, се пита Мартин Улф на страниците на Financial Times.

Приликите са очевидни между сегашното „изненадващо“ покачване на инфлацията до нива, невиждани от четири десетилетия, и онази по-ранна ера, когато инфлацията също беше изненада за почти всички, с изключение на монетаристите. Онази ера също се характеризираше с война - Йом Кипур от 1973 г. (четвъртата арабско-израелска – бел. прев.) и нахлуването на Ирак в Иран през 1980 г.

Тези войни също предизвикаха скокове в цената на петрола, което намали реалните доходи. САЩ и други икономики с високи доходи преживяха почти десетилетие на висока инфлация, нестабилен растеж и слаби фондови пазари. Това беше последвано от рязко намаляване на инфлацията при председателя на Федералния резерв Пол Волкър и преминаването към свободни пазари при Рейгън-Тачър.

В момента малцина очакват нещо подобно. Но преди година малцина очакваха сегашния ръст на инфлацията. Сега, както и през 70-те години на миналия век, нарастването на инфлацията се дължи на шокове в предлагането, причинени от неочаквани събития. Тогава, както и сега, това беше само част от картината.

Прекомерното търсене кара шоковете в предлагането да се превърнат в устойчива инфлация, като хората се затрудняват да поддържат реалните си доходи, а централните банки се стремят да поддържат реалното търсене. Тази ситуация след това води до стагфлация, тъй като хората губят вярата си в стабилната и ниска инфлация, а централните банки нямат необходимата смелост да я възстановят.

В момента пазарите не очакват подобен резултат. Да, имаше спад на фондовия пазар в САЩ, но по историческите стандарти той все още е много скъп: циклично коригираното съотношение цена/печалба на Робърт Шилер от Йейл все още е на нива, надминати само през 1929 г. и края на 1990-те. Сегашното понижение е в най-добрия случай лека корекция, от която борсата се нуждаеше. Пазарите очакват краткосрочните лихвени проценти да останат под 3%. Инфлационните очаквания, демонстрирани от разликата между доходността на конвенционалните и индексираните с инфлацията облигации, наскоро дори спаднаха малко, до 2,6%.

Като цяло Фед трябва да бъде доволен. Движенията на пазарите показват, че неговата визия за бъдещето - леко икономическо забавяне, предизвикано от леко затягане на паричната политика, водещо до бързо намаляване на инфлацията до целта на централната банка - е широко споделяна. Само преди два месеца медианните прогнози на членовете на борда на Федералния резерв и президентите на клоновете му за 2023 г. бяха за ръст на брутния вътрешен продукт от 2,2%, основна инфлация от 2,6%, безработица от 3,5% и лихвен процент на федералните фондове (основната лихва на Фед – бел. прев.) от 2,8%.

Това наистина е безупречна дезинфлация, но няма вероятност да се случи нищо подобно. Предлагането в САЩ е ограничено преди всичко от прекомерната заетост. Междувременно номиналното търсене се разраства с бурни темпове. Средният му ръст за последните две години (който включва засегнатата от Covid 2020 г.) е над 6 процента. През годината до първото тримесечие на 2022 г. номиналното търсене в действителност нарасна с повече от 12 на сто.