Индексацията на заплатите с инфлацията е още една заплаха за централните банки

Не само страхът от инфлацията в стила на 70-те години на миналия век изправя централните банкери на ръба, но и връщането на мерките, приети, за да поддържат работниците щастливи преди всичките тези години.

Механизмите за издръжка на живота, които обвързват ръста на заплатите с повишаването на потребителските цени, вероятно ще бъдат възстановени, отбеляза наскоро Банката за международни разплащания, пише Bloomberg. Институцията предупреждава, че това може да доведе до спирала на заплатите и цените.

Индексацията, макар и все още популярна в някои страни, например Белгия и Кипър, изпадна в немилост, тъй като инфлацията се забави.

Подчертавайки разочарованието от намаляващата покупателна способност, синдикатът на служителите в Европейската централна банка (ЕЦБ) поиска увеличение на заплатите в съответствие с инфлацията в еврозоната – в момента рекордните 7,4%, повече от три пъти над официалната цел на банката. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард отхвърли това искане.

ЕЦБ не е единствената, получила такова искане. Почти една трета от регистрираните трудови договори в Испания през първите два месеца на 2022 г. включват клаузи за индексация с инфлацията. В САЩ работниците в Kellogg Co. прекратиха спора за заплащането в края на миналата година, след като си осигуриха повишаване на възнагражденията с разходите за живот.

За Рикардо Рейс, професор в Лондонското училище по икономика, подновеният ентусиазъм за заплащане, обвързано с инфлацията, показва намаляване на вярата в способността на политиците да контролират цените. Централните банки „трябва да са много притеснени, че хората толкова малко се доверяват на целта за инфлация, че избират да се застраховат срещу инфлация с индексация“, казва той.

Служители на ЕЦБ на среща през октомври обсъдиха как стагфлацията през 70-те години на миналия век е възникнала в среда, в която „индексацията позволява на заплатите да реагират на цените на енергията и по този начин поддържа както стагнацията, така и инфлацията“. Вицепредседателят на банката Луис де Гиндос каза, че подобни ефекти се наблюдават и в момента.

Дори и да няма пълна индексация, други средства за справяне с растящата инфлация могат да усложнят усилията за укротяване на цените. Германският профсъюз на стоманопроизводителите иска увеличение на заплатите с 8,2%. Германия и Франция постоянно или повишават минималните заплати, или са изправени пред призиви за това.

Централните банки очакват известно съчувствие. Управителят на Bank of England Андрю Бейли предизвика вълнение през февруари, като призова работниците да „покажат сдържаност“ в исканията за заплатите, тъй като инфлацията свива потребителските разходи най-много след Втората световна война.

„Липсата на индексация означава, че работниците винаги са тези, които понасят удари, когато има ценови шок“, коментира Карлос Боулс, икономист от ЕЦБ и вицепрезидент на профсъюза на персонала IPSO, чиито искания бяха отхвърлени от Лагард. Боулс казва, че индексацията е помогнала за възстановяване на социалната хармония в миналото и че преговорната сила на синдикатите днес често е недостатъчна, за да възстанови загубите, причинени от инфлацията.

Засега има малко доказателства, че страховитата спирала на заплатите и цените се появява. Банката за международни разплащания обаче предупреждава, че „инфлацията все още може да създаде условия за нейното укрепване“ и посочва анекдотични призиви за компенсиране на загубената покупателна способност.

Според Тина Зумер, заместник-управител на централната банка на Словения, която следи динамиката на заплатите в еврозоната, има „със сигурност обстоятелства“, при които повишаването на заплатите е подходящо и е знак за здрава икономика.

„Рискът в тази ситуация е, че те могат да се покачват в момент, когато растежът отслабва. Това би принудило компаниите да прехвърлят по-високите разходи за труд върху потребителите, което ще засили проблемът с инфлацията“, заключава тя.