Глобалната несигурност не е причина за оттегляне от СТО

Налагащият се извод от войната в Украйна е, че нарастването на геополитическия риск ще засили съществуващото недоволство от глобалната търговска система и ще доведе до фрагментация. Сигурността ще вземе превес над ефективността. Интеграцията с партньори-единомишленици ще замени многостранния подход. Тази картина не е нито коректна, нито желателна. Няма съмнение, че продължаващият конфликт засилва предразсъдъците срещу търговията. Но дали това е глобална тенденция? Краткият отговор е не, пише за Financial Times Аранча Гонсалес Лая, декан в Парижкото училище по международни отношения.

Има апетит за търговска интеграция в много части на света, особено в развиващите се страни. Доказателство е увеличаването на членовете на Световната търговска организация (СТО), нарастващият брой търговски споразумения и изобилието от мащабни регионални инициативи като Африканската континентална зона за свободна търговия и Регионалното всеобхватно икономическо партньорство. Дори в развитите икономики проучванията постоянно показват положително отношение към интеграцията, което показва, че опозицията срещу търговията може би е по-концентрирана в по-малко сектори или региони, отколкото обикновено се приема.

С това не се отрича, че за много служители икономическите условия са се влошили. Но човек се чуди дали това се дължи на увеличената търговия. Ако работниците в Канада (или други богати страни) са по-добре, въпреки че са много по-изложени търговски от техните колеги в САЩ, няма смисъл да обвиняваме търговията за неволите на американските служители. САЩ разполагат със значителни политически лостове за подобряване живота на американските работници и е безотговорно да не ги използват.

Дори и настроенията да са се обърнали срещу търговията, законите на икономиката не са. Търговската интеграция, водена от логиката на сравнителните предимства, е болезнена, но ефективна; дезинтеграцията на търговията ще бъде болезнена и неефективна. Използването на търговската и индустриалната политика за постигане на решоринг (връщане на производства у дома – бел прев.) или за пренасочване на търсенето към местното производство, в опит да се облагодетелстват работниците в развитите икономики, само ще намали растежа на производителността за всички.

Компаниите ще отговорят на войната в Украйна чрез преоценка на рисковете за сигурността и преструктуриране на веригите за доставки. Но като се имат предвид вече направените инвестиции, цената на алтернативите и фактори като разликите в заплащането между различните страни, този процес вероятно ще бъде по-скоро постепенен, отколкото внезапен. Решорингът или френдшорингът (ограничаването на глобалните вериги за доставки до съюзниците) ще изискват продължителна правителствена намеса, което повдига въпроси относно тяхната дългосрочна устойчивост.

Принципът на насочване предполага, че търговската политика не е подходящият инструмент за справяне с неефективността, която не е причинена от търговията. Пазарите се нуждаят от непазарни институции. Търговските споразумения трябва да разширят своя обхват, както направиха през последните години, за да включат разпоредби относно конкуренцията, околната среда, труда, пола и други въпроси. Това ще отвори пазарите и ще насърчи подобрения във вътрешните политики за справяне с неефективността.

По-фундаментално, трябва да се запитаме дали фрагментирането на търговската система в крайна сметка би помогнало за постигането на нетърговски цели като опазване на околната среда или национална сигурност. Фрагментацията би затруднила икономиките да предприемат огромните инвестиции, необходими за борба с изменението на климата. Алтернативните системи вероятно ще дадат приоритет на краткосрочните печалби пред дългосрочните екологични постижения. Фрагментираната търговска система също така намалява възможностите за растеж в развиващите се страни, които ще имат трудности да компенсират намаленото търсене от развитите икономики. Ограничаването на възможностите само ще направи света по-опасен и нестабилен.

Сега не е моментът да се оттегляме от СТО – точно обратното. Системата на СТО никога не е била за самоцелна либерализация. Тя преследваше създаване на предвидими правила и рамка за управление на спорове. Ясно е, че международният напредък ще бъде труден през следващите няколко години. Прогресът в цифровата търговия може да бъде постигнат първоначално на регионално ниво. Това не е проблем стига страните да продължават да инвестират в международната система. Дори и при този сценарий системата на СТО може да осигури правила за поведение и важни механизми за прилагане. Посланието към предстоящата министерска среща на СТО е, че глобалното сътрудничество остава жизненоважно средство за защита срещу всичко - от климатичните промени до пандемиите.

Връщането към 2015 г. не е нито възможно, нито желателно. Някои от пожелателните предположения от 90-те и 2000-те години - че взаимозависимостта няма да се използва като оръжие и че икономическото сближаване ще насърчи междудържавните отношения - бяха погрешни. Но ние все още сме по-добре в свят на международно сътрудничество по отношение на корпоративното данъчно облагане, незаконните капиталови потоци, ценообразуването на въглеродните емисии и (най-важното) ефективните вътрешни политики за подпомагане на конкурентни пазари със силни мрежи за социална сигурност. Всичко това е за предпочитане пред хаотичното отстъпление от глобализацията.