Правителството на Борис Джонсън нанася трайни щети

Не всяка държава има избирателна комисия: важното е дали техният регулатор е независим. Бунтовниците, които щурмуваха сградата на Капитолия в САЩ миналата година, не успяха да отменят изборния резултат поради стабилните институции. Отслабването на такива институции, дори и в малки аспекти, е безразсъдно. Защо изобщо правителство би направило това? Може би заради усърдното разследване от страна на Комисията на знакови фигури, подкрепили Брекзит, или защото тя следи за партийните финанси. Не се очертава обяснение. Но има арогантност в това да не се обмисли как тези закони могат да бъдат използвани от бъдещи правителства с много различна политическа нагласа.

Да повдигаш такива опасения е все едно да бъдеш обвинен в истерия. Вече бях критикувана по такъв начин, задето се противопоставям на плановете на правителството да даде на полицията повече правомощия и да ограничи правото на протест. Въпреки че не получи подкрепа в Камарата на лордовете, министърът на вътрешните работи Прити Пател връща тези предложения чрез нов законопроект за обществения ред, обвинявайки либертарианците, че са „меки спрямо престъпността“. Тя печели по един или друг начин, но членовете на консервативната партия тънат в блажено неведение, че тези правомощия могат да бъдат използвани срещу тях в бъдещ техен национален марш.

Предложеният законопроект за правата изглежда служи на подобна двойна цел. Неясният му език за възстановяване на „здравия разум“ с цел „да се гарантира, че конституцията е защитена от някои неназован нападател“ звучи оруелски. Някои се опасяват, че той ще ограничи правата и способността на гражданите да държат изпълнителната власт отговорна. Адвокатът Дейвид Алън Грийн вярва, че това е вид „суетно законодателство“ – предназначено да убеди поддръжниците, че правителството зачерква Закона за правата на човека, докато всъщност Европейската конвенция за правата на човека е залегнала в Споразумението от Разпети петък. Няма да знаем, докато не видим детайлите.

Има един последен проблем. Последователни правителства налагаха волята си, като изготвяха неясни законопроекти, които могат да бъдат изпълнени със съдържание по-късно с малко парламентарен контрол. Законопроектът за Брекзит свободите е по същество една гигантска клауза „Хенри VIII“, според която министрите ще могат да отменят каквото си искат. В лекция наскоро бившият върховен съдия Игор Джъдж предупреди за „свръхмогъща изпълнителна власт“, ​​която е резултат от тази тактика. През 1780 г., припомни той, Камарата на общините прие резолюция, че „влиянието на короната се е увеличило, нараства и трябва да бъде намалено“. Заменете думата „изпълнителна власт“ с „корона“ днес, казва съдията, и подобна резолюция може да бъде отхвърлена.

Има усещане за край на една ера в британската политика. Присъствието на принц Чарлз вместо кралицата на откриването на парламентарната сесия беше тъжен символ на бавната абдикация. Видяхме уморен, слаб кабинет, пристрастен към кампаниите, отказвайки се от отговорността да мисли мащабно в трудни времена. В крайна сметка керванът ще продължи напред, но част от пораженията, които оставя след себе си, ще бъдат незаличими.