Правителството на Борис Джонсън нанася трайни щети

Наскоро се озовах в кафене до студентка, която пишеше трескаво, за да завърши просрочена дипломна работа. Тя ми обясни, че трябва да предаде 10 000 думи и раздуваше нещата, за да отвлече вниманието от това, което не беше изследвала. Междувременно аз четях 38-те законопроекта в новата парламентарна програма на правителството, които сякаш издигаха раздуването и разсейването на нови висоти, пише Камила Кавендиш за Financial Times.

Великобритания е на ръба на рецесията, като бизнес увереността е нестабилна. Правителството обаче няма последователен план за икономически растеж. Неговият законопроект за изравняване стандарта на живот ще накаже наемодателите заради празните магазини, вместо да реформира бизнес ставките. Законопроектът му за търговията пък ще ратифицира сделки от второстепенно значение. Законопроектът за Брекзит свободите ще позволи на министрите да променят правилата на ЕС, но изглежда те не знаят кои. А външният министър Лиз Тръс заплашва още веднъж да скъса протокола за Северна Ирландия, което може да провокира скъпо струваща търговска война.

Аа, мачизмът на законодателството. „Вижте само нашия утопичен законопроект“, крещи министърът по време на телевизионно интервю. Но хиперактивността не може да прикрие липсата на стратегия. Докато войната в Украйна се превръща в тресавище, цените на енергията се покачват, а фондовите пазари падат, правителството изглежда е заседнало на първа скорост, неспособно да се адаптира. За разлика от въпросната студентка, то дори не е започнало със сериозната работа.

Администрацията на Борис Джонсън продължава да е по-добра в кампаниите, отколкото в управлението. Приветствам правителства, които променят курса, когато грешат, но забавянето на планираните одити и регулаторните реформи, размиването на националното осигуряване и даването на противоречиви сигнали за извънреден бюджет са признак на хаос.

Правителството изглежда има само два ръководни принципа: поставяне на политически капани за своите опоненти и разширяване на властта на изпълнителната власт. Неговата имиграционна схема за хора от Руанда попада в първата категория: политика, известна в правителствените среди като неизпълнима, но която е популярна и попарва критиците. Още по-обезпокоително е скритото посегателство върху институциите, които трябва да контролират правителството.

Преди няколко седмици правителството даде на министрите нови правомощия да определят компетенциите на Избирателната комисия, контролният орган, който наблюдава изборите в Обединеното кралство. Едва забелязана беше разпоредбата за министрите да изготвят нова „стратегическа и политическа декларация“ за Избирателната комисия. Такава намеса, твърди Комисията, няма прецедент в други сравними демокрации. Джонатан Евънс, председател на комисията по стандарти в обществения живот, описа реформите като „даване оръжие на малко дете; това може да не доведе веднага до бедствие, но е изключително опасно нещо." Лорд Евънс поназнайва нещо за опасностите: той преди оглавяваше MI5 (британската разузнавателна служба – бел. прев.)