Европейската комисия е заета с изготвянето на официалното си становище относно спешната кандидатура на Украйна за присъединяване към Европейския съюз (ЕС).
Докато на емоционално ниво отговорът на блока към заявлението е топъл, при получаването на документа, който се очаква да пристигне през юни, Европейският съвет трябва да остави състраданието настрана, пише Андрю Дъф, бивш член на Европейския парламент, в анализ за Politico.
Когато става въпрос за бъдещето на разширяването, лидерите на страните членки на блока трябва да са ясни и самокритични, тъй като има официални процедури за присъединяване на държава към ЕС, които са създадени с причини.
Изненадващите заявления от Украйна, Грузия и Молдова са правилна възможност най-накрая Брюксел да се откаже от преструвката, че ЕС винаги ще приема нови страни, когато те твърдят, че са готови – измислица, която от години възпрепятства положителното развитие в страните от Западните Балкани и на практика блокира Турция.
Основният акцент в становището на Комисията ще бъде върху недопустимостта на Украйна да бъде обявена за присъединяваща се страна съгласно настоящите правила. Още преди руската инвазия Украйна беше бедна страна, с БВП на глава от населението под половината от този на България – най-бедната членка на ЕС.
След споразумението за асоцииране с ЕС от 2014 г. напредъкът е бавен. Интегрирането на страната в единния пазар се забави, тъй като не успя да изпълни нормите на ЕС за управление.
Факт е, че Украйна няма капацитет да поеме бремето на членството в ЕС. Комисията ще трябва да предупреди, че въпреки че Киев е прав да кандидатства за членство, на практика процесът на присъединяване ще отнеме поне едно трудоемко десетилетие, преди да завърши.
Друга част от пъзела на разширяването е собственият капацитет на ЕС да работи с новодошлите членки. Никой, който знае как работят институциите в Брюксел – тоест без силно правителство, не може да бъде уверен, че ЕС ще е в състояние да управлява вътрешно националния проблем на Украйна.
ЕС се затруднява да се справи със сегашните си членове, когато те оспорват върховенството на закона и отхвърлят баланса на права и задължения, заложен в договорите за създаване на блока. Въпреки че преизбирането на френския президент Еманюел Макрон означава, че реформата на договорите на ЕС отново е на дневен ред, това също ще бъде дълъг и деликатен процес – това определено няма да даде бързо решение за Украйна.
Без съмнение обещанието за евентуално членство в ЕС би било ценно за украинския президент Володимир Зеленски. Последното нещо, от което той се нуждае обаче, е да се изгуби в законодателното море на ЕС. Като излезе от конфликта с Русия, Украйна вероятно ще трябва да управлява високоволтовия национализъм, съчетан с голямо нетърпение за европейска интеграция.
преди 2 години Bravo, че в това време на политически коректност съществуват и такива статии! Стискам палци да няма санкции за авторката ! А това че ЕС вече не се интересува от интереса си и вече няколко пъти се застреля в крака вероятно означава, че ще се намери начин да се заобиколят правилата и да се направи изключение. България, чака с години и не беше ясно ще влезе ли, НО тук правилат са други - подобно на предизвестената ЕвроВизия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар