Германия преосмисля Китай

Проучване на базирания в Мюнхен Ifo Institute, проведено през февруари, установи, че 45% от германските производители планират да намалят вноса от Китай, както и 55% от търговците на дребно. „Чуждестранните компании натискат бутона за пауза“, коментира Йорг Вутке от Търговската камара на ЕС в Китай в неотдавнашно интервю относно безпокойството на бизнеса за потенциалните паралели между Украйна и Тайван. Коментарът резонира особено в родната му Германия.

Сред политическата и управленската класа също е в ход преосмисляне на Китай. Миналата седмица депутатите в немския парламент приеха резолюция, призоваваща Шолц да ускори доставките на тежко оръжие за Киев. Донякъде изненадващо в нея бе посветен пасаж и за Китай, в който законодателите поискаха Шолц да заплаши Пекин със санкции, ако Китай препятства западните санкции срещу Русия или снабдява Москва с оръжие. Резолюцията беше необвързваща, но Шолц заяви, че я тълкува като задължение.

Външният министър Аналена Бербок през март стартира преглед на външната политика. Китай заемаше видно място в нейната реч, макар и не винаги споменат изрично: Европа трябва да е наясно, че „уязвимостта в 21-ви век може да се състои и в това авторитарни държави да инвестират милиарди евро в европейски магистрали, пътища, електропреносни мрежи и пристанища“, предупреди тя в едва завоалиран изстрел срещу Пекин.

Специално трябва да се спомене дясноцентристкият Християндемократически съюз на Меркел, сега в опозицията, който бързо и не толкова дискретно страни от наследството на „Промяна чрез търговия“. В доклад за националната сигурност, публикуван в понеделник, ръководството на ХДС призовава за „преразглеждане и преоценка“ на икономическия подход на Германия. „Германия се нуждае от нова стратегия за глобализация, която се фокусира повече върху възможностите за растеж в Европейския съюз, САЩ и Африка, и преоценява зависимостта от други страни“, пишат старейшините на партията, като няма съмнение, че под „други страни“ имат предвид най-вече Китай.

По-широкият обществен дебат се засилва. „Може ли Германия да си позволи да каже сбогом на китайския пазар“, попита през март бизнес ориентираният Frankfurter Allgemeine Zeitung. Отговорът, с няколко условности, беше да. Това е част от бързо разрастващ се жанр, в който коментатори, репортери и други разглеждат различни аспекти на икономическите отношения между Германия и Китай, било то автомобилната индустрия, вноса на суровини или някой други въпроси, търсейки начини, по които Германия може да подобри икономическата си сигурност.

Дали новият скептицизъм на Германия спрямо Китай ще бъде основен политически, икономически и стратегически въпрос през следващото десетилетие? Вероятният резултат може да не е пълен развод, а по-скоро възприемането в Берлин на по-малко ентусиазирано и по-твърдо отношение към Китай. Но това все още ще е далеч от онова, което Си Дзинпин вероятно си е мислел, че ще получи, когато подписа пакта си за приятелство с Путин преди три месеца.