В най-добрия случай, ако централните банки повишат лихвите достатъчно, че всички да повярват, че инфлацията ще бъде овладяна, но не толкова, че икономиката да потъне, те ще забавят леко търсенето. Пазарът на труда ще спре да кипи, дори докато веригите за доставки се стабилизират. Ще кацнем меко, но до темп на растеж по-нисък от преди пандемията. В най-лошия случай ще имаме рецесия, засилена от финансов стрес, тъй като светът ще се задави с високите ставки и високите нива на дълг. Централните банки не могат да ни измъкнат от затруднението.
За да постигнем по-добри резултати, трябва да съживим растежа чрез политики за повишаване на инвестициите и производителността. Прекратяването на тази разрушителна война би било първата стъпка, но нека обсъдим какво идва след нея.
Най-лесното икономическо решение и най-трудното политически е да се обърне тенденцията към деглобализация. По всякакъв начин фирмите трябва да диверсифицират всеки елемент от своята верига за доставки. Те също така трябва да вграждат гъвкавост, за да могат да сведат до минимум сътресенията в процесите си. Но фирмите и правителствата не трябва да се стремят да правят бизнес само с приятели. А МВФ и Световната търговска организация трябва да работят върху правила за поведение и санкции за нарушаването му, които ще защитят глобалните търговия и инвестиции дори когато светът се разделя на политически блокове.
В действителност трябва да намерим начини да засилим глобалната търговия с услуги, които пандемията, Zoom (приложение за видео разговори – бел. прев.) и други технологии направиха възможни. Това ще изисква преговори в области като изисквания за лицензиране, поверителност и защита на данните, и разрешаване на спорове, но може да доведе до повишаване на конкуренцията и производителността в сектори, които дълго време бяха неподатливи на промени. Съпътстваща полза е, че това би могло да намали неравенството в доходите в рамките на страните и в света като цяло.
Може би най-важното е, че трябва да се обединим във война, която губим - срещу изменението на климата. Голяма част от световния капитал, натоварен с вредни емисии, трябва да бъде заменен. Приемането на тази задача може да бъде тласъкът, от който глобалната икономика се нуждае, за да се отскубне от стагнацията. Големите световни икономически сили трябва да се обединят, с ясни планове за собствените си действия през следващото десетилетие и за начините, по които ще разпределят отговорността за финансиране на климатичните отговори в развиващия се свят.
По-общо казано, имаме нужда от смели политически действия, като се освободим от нарастващите политически ограничения, които лимитират амбицията ни. Няма да е лесно, но е необходимо, може би за самото ни съществуване.