Денят на Европа и Денят на победата са антиподи

9 май се празнува като Ден на Европа на Стария континент и като Ден на победата в Русия. Съвпадението във времето между култа към военната победа и тържеството на европейския мир и единство отдавна е малко дразнещо. Днес сблъсъкът е още по-зловещ, отразявайки какво е заложено на карта в Украйна, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Владимир Путин отдавна се стреми да подкопае единството на Европа около общите й интереси и разширяването на нейния демократичен мир в съюз със САЩ.

Това означава, че двете празненства вече не просто се сблъскват, а са противоположни. Украйна е сегашното бойно поле, на което Путин извършва атаката си срещу мира и единството на Европа. Следователно е важно, че войната засилва движението към по-голямо единство в демократична Европа.

Това е най-очевидно в областта на сигурността. На север Финландия и Швеция са на прага да се присъединят към НАТО. Както Путин осъзнава, това отразява по-тясното вътрешноевропейско единство, както и трансатлантическите връзки, дори ако повърхностно не са свързани с ЕС. Освен това изглежда, че Дания ще реши следващия месец да изостави отказа си от сътрудничеството с ЕС в областта на отбранителната политика.

Нещо повече, този Ден на Европа съвпада с приключването на „конференцията за бъдещето на Европа“ и нарастващaта подкрепа към промяната на договорите за по-голяма европейска интеграция.

Италианският премиер Марио Драги миналата седмица се изказа в подкрепа на „прагматичен федерализъм“ за по-ефективно преследване на цели, които войната кара европейците да осъзнаят, че са общи, като например намаляване на зависимостта им от руската изкопаема енергия.

Това последва призива на външния министър на Австрия към ЕС да сграбчи „геостратегическия момент“ и да реформира правилата си за присъединяване, за да даде на Украйна и балканските страни бърз достъп до структурите си за членство.

Резултатът от конференцията за бъдещето на Европа ще постави на масата редица предложения за „повече Европа“, включително тези, които изискват промяна на договора за ЕС. Много от тях ще намерят своя най-голям защитник в лицето на преизбрания френски президент Еманюел Макрон, който предложи „демократични съвети“ да дебатират за по-дълбока интеграция в речта си в Сорбоната преди пет години.

Има достатъчно причини да се съмняваме, че всичко това ще доведе до нещо съществено (и не липсват скептици, които ги посочват). Преди всичко промяната на договора за ЕС все още е непривлекателна за много държави членки. Изследователи от Центъра за европейска политика определят броя на тези, готови да стартират съвети за промяна на договора, на 8 до 10 – все още не достатъчен, но расте.

Но би било погрешно това да се разглежда като повторение на минали политически различия, с призиви за по-нататъшна интеграция от обичайните заподозрени - по-специално Франция и европейския Юг - блокирани от Германия и северните членове. Едно е ясно, сегашното германско правителство отвори вратата за промяна на договора за ЕС в своето коалиционно споразумение.

И най-важното, усещането, че страните от ЕС трябва да правят повече (и вероятно да харчат повече) заедно, се споделя почти повсеместно. Войната показва безполезността на некоординираните поръчки за отбрана. Енергийните предизвикателства - от вноса на изкопаеми суровини до ценообразуването на електроенергията - могат да бъдат решени за постоянно само чрез по-колективни действия и скъпа обединена инфраструктура. Необходимото единодушие прави политиката на санкции по-трудна.

Дали тези въпроси се решават чрез промяна на договора или чрез по-активно съвместно изготвяне на политики и разходи в рамките на сегашната структура, е второстепенно. Всъщност и двата подхода ще доведат до повече резултати, ако се следват заедно.

По-голямата пречка е ветото от страна на инатящи се държави или нарастващият антиевропеизъм в някои от тях. Първото е илюстрирано от съпротивата на Унгария срещу ембаргото върху руския петрол. Второто - от изключителната готовност на зелени и социалисти във Франция да се присъединят към ляв електорален пакт, изрично базиран на неприлагането на някои правила на ЕС.

Оптимистичната гледна точка е, че инатящите се ще бъдат спечелени чрез комбинация от натиск и облаги. Междувременно френските проучвания показват, че антиевропеизмът просто ще постави таван (макар и неприятно висок) за партиите, които не виждат друг път към победата.

Путин отдавна залага на обратното. Тъй като поражението за единството на Европа се превърна в смисъл на неговия Ден на победата, няма по-добър момент той да бъде опроверган.