Войната на Путин подклажда битката за бъдещето на Молдова

„Разделението е сериозно“, коментира Мунтяну. „Това е наследството, което идва от Съветския съюз – и от руската пропаганда“, заключава той.

През 2020 г. страната избра Мая Санду, икономист с образование в САЩ, за президент и даде на нейната проевропейска дясноцентристка партия значително мнозинство. По време на предизборната кампания Санду обеща да бъде „предводител на европейската интеграция“ в контраст с външната политика „на две писти“ на нейните предшественици.

Сега когато се води война в съседна Украйна, нейната мечта изглежда по-близка от всякога. Миналия четвъртък Европейският парламент подкрепи необвързваща резолюция, която приветства кандидатурата на Молдова за присъединяване към ЕС. И все пак, като втората по бедност страна в Европа, това ще бъде дълъг път, който ще изисква от правителството да укрепи върховенството на закона и да предприеме значителни реформи.

ЕС определено ухажва Молдова. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел пристигна в Кишинев миналата седмица, за да се срещне със Санду и да ѝ обещае подкрепата на блока, включително да увеличи доставките на военно оборудване за страната. Часове след пресконференцията обаче молдовското външно министерство поясни, че „помощта не обхваща и няма да покрива смъртоносни оръжия“ – ход, който мнозина видяха като начин да се избегне пряка конфронтация с Москва.

Някои в Молдова твърдят, че притокът на смъртоносни оръжия е точно това, от което страната се нуждае. „Нуждаем се от оръжия, имаме нужда от боеприпаси, имаме нужда от дронове и противотанкови оръжия“, казва Виорел Чиботару, ветеран политик от Либерално-демократическата партия, който беше министър на отбраната на страната до 2015 г. „ЕС трябва да ни помогне да засилим нашите военни способности и да се отървем от нашето съветско наследство“, допълва той.

Чиботару посочва пред Politico, че нахлуването в Украйна е създало спешна необходимост от разрешаване на противопоставянето в Приднестровието веднъж завинаги. „Това не е конфликт между нашите граждани – тук, в Кишинев, имаме повече руснаци, отколкото в Приднестровието“, казва той. „Не става въпрос за етническа принадлежност или религия – разликата е, че руските войници са открито там, докато техните шпиони и подставени лица са под прикритие тук“, допълва той.

След кампанията си за Санду Чиботару, който като подполковник през 1999 г. стана първият молдовец, обучавал се в Колежа по отбраната на НАТО, казва, че страната му е била в капан между две враждуващи сили твърде дълго. „Ние не сме просто буферна зона – ние сме в сърцето на Европа, но точно сега сме превърнати в ивицата Газа. В резултат на това нашите млади хора губят доверие и се местят в чужбина“, коментира той.

Повече от милион молдовци вече имат паспорти от страни в ЕС, отбелязва Чиботару. Населението на страната е 2,6 млн. души. „Какво повече можем да направим, за да бъдем европейци?“, пита той.

Други виждат молдовската молба за членство в ЕС, която Санду подаде през март, като тест за бившите съветски републики, които все още не успяват да се измъкнат от руското влияние. „В миналото имаше обичайно отношение към Молдова да има сепаратистки конфликт в Приднестровието“, казва Влад Лупан, бивш постоянен представител на Молдова в ООН. „Казваше ни се, че няма да можем да се присъединим към ЕС, докато това не бъде разрешено, което по същество означава, че Москва може да си организира сепаратистки конфликт, за да блокира страни, които искат да се интегрират в ЕС“, допълва той.

Това предизвикателство, твърди той, до голяма степен е изчезнало сега, тъй като войната в Украйна фокусира умовете върху бъдещето на Молдова както у дома, така и в Брюксел. По подобен начин Украйна настоява за бързо членство в ЕС.