Глупостта на инвестирането в акроними

Като се има предвид ударът, който пазарите нанесоха от началото на годината върху технологичните акции, водени от групата FAANG (Facebook, Amazon, Apple, Netflix и Google – бел. прев.), си струва да се отдръпнем и да признаем, че цялата концепция за инвестиране в акроними се разпада, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Спукването на FAANG балона е много подобно на това, което се случи с големите развиващи се пазари, известни като BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – бел. прев.), преди десетилетие. Гореща тема завладява въображението на инвеститорите. Измисля се акроним, за да се улови тенденцията и той работи добре известно време. Окуражени, хората започват да съставят подобни нему. С нарастването на тенденцията нейните основи се влошават. Много имена започват да показват сериозни недостатъци, но вместо да преосмислят, инвеститорите продължават да пренаписват акронима. В крайна сметка малцина остават да следват първоначалната перспектива.

Пуснат в употреба през 2001 г., акронимът BRIC първоначално включваше Бразилия, Русия, Индия и Китай. По-късно бе добавена Южна Африка. След безпрецедентен, продължил десетилетия бум на развиващите се пазари, анализаторите от Уолстрийт започнаха да представят по-малки страни като също толкова добър залог за възхода на развиващите се пазари. Те измислиха CIVETS (Колумбия, Индонезия, Виетнам, Египет, Турция и Южна Африка) и MIST (Мексико, Индонезия, Южна Корея и Турция).

Скоро лесните пари, които се стичаха на тези пазари, започнаха да пресъхват, разкривайки слабостите им. Когато Индия се разклати през 2011 г., продажбените отдели предложиха Индонезия да замени Индия в BRICS. Тогава цените на суровините спаднаха рязко, повличайки Бразилия, Русия и Южна Африка, а инвеститорите помъдряха. Един от тях окачестви BRIC като „Bloody Ridiculous Investment Concept” (адски нелепа инвестиционна концепция – бел. прев.). С различни скорости, по-малките развиващи се пазари потънаха през 2010-те, а акронимите, свързани с тях, излязоха от мода.

Подобен инвестиционен цикъл се развива и сега. Измислен през 2013 г. като FANG (Facebook, Amazon, Netflix, Google), към акронима скоро бе добавена и Apple, за да стане FAANG. Тези акции имаха невероятен ход и анализаторите започнаха да разширяват акронима до FANGMAT (вклювайки Microsoft и Tesla) или FANGMANT (с Nvidia). Те разшириха концепцията до Китай, свързвайки в едно неговите големи технологични фирми като BAT (Baidu, Tencent и Alibaba).

През последните няколко месеца отливът, който някога засегна развиващите се пазари, удари и Big Tech. Първо потъна групата BAT, тъй като китайските регулатори наложиха строг контрол върху технологичния сектор. В САЩ, със затягането на монетарните условия, инвеститорите стигнаха до типичното осъзнаване в края на цикъла, че технологичните компании харчат твърде много пари, за да оправдаят нарастващите си оценки.

Някои имена започнаха да отпадат. Netflix беше първата, оставяйки след себе си акронима MAANT (Microsoft, Apple, Alphabet, Nvidia, Tesla). Доскоро Apple беше единственото голямо технологично име, което не се представи по-слабо от пазара тази година, предвещавайки нов срив за инвестирането в акроними. Всъщност водещите имена в технологиите, които бяха отговорни за голяма част от печалбите на американския пазар през последното десетилетие, са основно отговорни за спада на пазара досега през 2022 г.

Запазвайки вярата в някои от технологичните акции с мегакапитализация, анализаторите вече образуват нови Big Tech акроними, като MANT, MAT или AAA.

Акронимите не само групират различни инвестиции, но и пренебрегват единствената константа на капитализма, която е изчерпването. Въпреки че лесните пари и спасяванията от страна на правителството ерозираха функцията на пазарите и отслабиха това изчерпване, което направи по-лесно от всякога за големите компании да станат още по-големи, системата не е напълно счупена. В крайна сметка свръхоценките, свръхувереността и свръхинвестициите ще бъдат развалянето на най-големите залози на пазара.

Американските компании водеха най-големите технологични постижения през последното десетилетие и показаха забележителна капиталова дисциплина до 2017 г. След това, подтикнати от огромните парични потоци и лесните пари, разходите им се ускориха, достигайки бурни нива по време на пандемията, когато дигиталните услуги полетяха. Сега този модел на растеж, основан на разходите, изглежда пренапрегнат. Фокусът сега е във връщането към рентабилността в момент, когато лихвените проценти се покачват, обрат, който исторически винаги е понижавал оценките на акциите.

Въпросът е какво се случва след това. Към края на миналата седмица всички компоненти на FAANG - с изключение на Netflix, която така и не стигна нивото на останалите в акронима - все още бяха сред първите 10 глобални компании по пазарна капитализация. Но сегашното десетилетие е едва в началото си.

Откакто световните рекорди започнаха през 1980 г., само три компании (Microsoft, Walmart и General Electric) се задържаха на място в топ 10 в продължение на две десетилетия. В останалите случаи, след такъв висок пиедестал, огромното мнозинство се представяха значително по-слабо през следващото десетилетие. Тези, които се радват на най-сляпо безразборната реклама по пътя нагоре, са най-уязвими, когато пазарът им започне да се изчерпва.