Има ли нужда от разделяне конгломератът на Уорън Бъфет?

Когато Уорън Бъфет неминуемо напусне поста си след повече от 50 години начело на Berkshire Hathaway, никой друг няма да може да управлява компанията толкова успешно, колкото него. Гигантският конгломерат трябва да бъде раздробен, пише за Financial Times Франсин Макена, редактор на The Dig, който скоро ще започне да чете лекции по финансово счетоводство в бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания.

Бъфет през март и април сключи три нови мащабни сделки след относителна суша. Той хвърли 12 млрд. долара от паричните средства на компанията си за близката застрахователна фирма Alleghany, повиши дела си в Occidental Petroleum до 14,6% с инвестиция от 7,5 млрд. долара и купи 11% от производителя на компютри и принтери HP за 4,2 млрд. долара.

Но остават въпроси относно бъдещето на Berkshire, а не само това на Бъфет. На 91 години той все още съчетава ролите на председател на борда и главен изпълнителен директор въпреки безпокойството сред някои акционери, включително Calpers, относно двойната му позиция. В началото на тази година Бъфет отново се оплакваше, че не може да намери нищо евтино за купуване.

Berkshire правеше това, което прави всяка богата на кеш компания, която е свършила добрите идеи - изкупува обратно собствените си акции. Според писмото му до акционерите Бъфет е похарчил 51,7 млрд. долара през последните две години за обратно изкупуване на 9% от акциите на Berkshire. Той изкупи обратно книжа за още 1,2 млрд. долара през първите два месеца на 2022 г.

Бъфет може да се е почувствал ужилен, след като му се наложи да признае, че е платил повече за последните си две големи придобивки и на практика е финансирал някой, който да му вземе вестникарската група.

Precision Castparts, придобита през 2016 г., претърпя отписвания за милиарди през 2020 г. Kraft Heinz пренесе отписвания за милиарди на своите емблематични марки към Berkshire през 2018 и 2019 г. въз основа на дела от 26,8%. Berkshire Hathaway внезапно продаде своята вестникарска  група през 2020 г. на Lee Enterprises, която вече управляваше операцията. Конгломератът продаде бизнеса за 140 млн. долара в брой, но също така стана единствен кредитор на Lee, рефинансирайки съществуващия дълг на компанията и отпускайки й 576 млн. долара при лихва от 9%.

Ако инвеститор като Бъфет греши при инвестирането на резервите на Berkshire, какви са перспективите пред неговия наследник? Дори годишният доклад на Berkshire разкрива като рисков фактор, че холдингът „зависи от няколко ключови хора относно главните решения за инвестиции и разпределение на капитала“. Въпреки това компанията мълчеше за приемствеността до май миналата година. Тогава се оказа, че 59-годишният Грег Ейбъл, вицепрезидент за незастрахователните операции, ще поеме поста при извънредна ситуация.

Ако това се случи, то трябва да бъде катализатор за по-широко разтърсване. Ейбъл споделя отговорността за управлението на Berkshire при Бъфет със 70-годишния Аджит Джейн, вицепрезидент за застрахователните операции. Джейн и Ейбъл трябва да разделят Berkshire на поне две независими части - застраховането и неговия инвестиционен портфейл в една структура, а опериращите компании - в друга.

Ейбъл управлява оперативни компании, които осигуряват приходи, бледнеещи в сравнение с печалбите от капиталовите инвестиции на Berkshire в размер на 350,7 млрд. долара. Акцентът в пресата и в отчетите на компанията е върху инвестиционния портфейл.

Разделянето би позволило най-малкото по-голям контрол на инвеститорите върху опериращите компании. Разкритията на Berkshire са неизчерпателни относно най-големите дъщерни дружества и липсват за останалите въпреки относителния размер на някои от компаниите. Железопътната Burlington Northern Santa Fe, с приходи от 22,5 млрд. долара през 2021 г., би се наредила на 129-о място по размер в класацията на списание Форчън.

Печалбите от инвестиране на застрахователния резерв на Berkshire - пари от клиентски премии, които конгломератът инвестира, но не притежава - субсидират залозите на Бъфет. Но сметката за тази структура е неизбежна. Разделянето на две поделения при Джейн и Ейбъл би било добро начало. Следва продажбата на компании, които могат да процъфтяват сами. Наследниците на Бъфет биха могли дори да създадат хедж фонд, за да инвестират резервите и да начисляват на акционерите такса от типа „2 и 20“ (2% върху активите под управление и 20% върху печалбите на фонда – бел. прев.), за да избегнат неприятностите от притежаването на железници и произволни производители.

Berkshire Hathaway беше успешна толкова дълго заради прозорливостта на Бъфет. Има „ореол“ около конгломерата, който други като GE са загубили отдавна. Акционерите, регулаторите и по-голямата част от медиите винаги вземат страната на Бъфет и му прощават грешките. Съмнявам се, че който и да е негов наследник може да се радва на това.