Войната в Украйна причинява множествен икономически шок

Войните са и големи икономически шокове. Виетнамската война дестабилизира публичните финанси на САЩ. Корейската война от 1950-53 г. и войната Йом Кипур (четвъртата арабско-израелска война – бел. прев.) от 1973 г. предизвикаха огромно увеличение на цените на жизненоважните суровини. И този път война, която пряко включва огромен износител на енергия, Русия, и Украйна, важен износител на много други суровини, особено на зърнени храни, ускорява инфлацията и причинява рязко намаляване на реалните доходи на потребителите. По-важното е, че войната допринесе за вече всеобхватния стрес върху икономиките, международните отношения и глобалното управление. Напускането от западните министри и централни банкери на неотдавнашната среща на Г-20, както каза руската делегация, беше отрезвяващо напомняне за нашия разделен свят, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Дори преди нахлуването на Русия в Украйна светът не се беше възстановил от икономическите щети на Covid, да не говорим за по-широките му социални и политически последици. Смущенията в доставките бяха широко разпространени и инфлацията се ускори до неочаквано високи нива. Паричната политика трябваше да се затегне рязко. Рискът от рецесия, усилен от дефолти и финансови сътресения, беше висок. Към това трябваше да се добави нарастващото напрежение между Китай и Запада и техните различни политики по отношение на пандемията.

Тази война идва след епидемия и заплашва с глад. Заедно това са три от четирите „пагубни“ присъди на Господ според Езекил. Уви, четвъртата, смъртта, следва от останалите три.

Войната като цяло е умножител на сътресенията в един вече разтресен свят. Икономически той работи през пет основни канала: по-високи цени на суровините; нарушаване на търговията; финансова нестабилност; хуманитарното въздействие (преди всичко милиони бежанци); и политически отговор, главно санкциите. Всички тези неща също пораждат несигурност.

В последната си оценка за световната икономика МВФ надлежно намали перспективите за икономически растеж и повиши очакванията си за инфлацията за втори пореден път. След въодушевлението от неочаквано бързото възстановяване от рецесиите, предизвикани от Covid през 2020 г., настъпи разочарование. Прогнозите за глобалния икономически растеж тази година бяха намалени с 1,3 процентни пункта след октомври 2021 г. За страните с високи доходи прогнозата бе понижена с 1,2 пункта, а за развиващите се – с 1,3 пункта. Оценките за потенциалния БВП като цяло са и под очакванията отпреди пандемията.

Прогнозите за инфлацията пък бяха рязко ускоряване. Сега се очаква тя да достигне 5,7% в икономиките с високи доходи и 8,7% в развиващите се пазари. Това не е резултат само от по-високи цени на суровините или недостиг на доставки. Както настоява Джейсън Фърмън от Харвардското училище Кенеди, тази инфлация е „предизвикана от търсенето и е устойчива“. Както през 70-те години, силното търсене може да поддържа спиралата заплати-цени, тъй като работниците се стремят да поддържат реалните си доходи. МВФ твърди в противовес, че петролът е много по-малко важен, отколкото беше преди, пазарите на труда са се променили, а централните банки са независими. Всичко това е вярно, но взаимодействието между политическите грешки и шоковете в предлагането все още може да създаде стагфлационна среда.

Не е трудно да си представим далеч по-лоши резултати от тези, посочени от Фонда в неговата базова прогноза, тъй като тя приема, че войната ще остане ограничена до Украйна, санкциите срещу Русия няма да се затягат допълнително, не се появява по-смъртоносна форма на Covid, затягането на монетарната политика е скромно и няма големи финансови кризи. Всяка от тези (наистина много) надежди може да се обърка.

Огромен проблем за човешкото благосъстояние, ако не и за световната икономика, е вероятността от финансови затруднения в развиващите се държави, особено тези, които са засегнати от по-високите цени на суровините. Както се посочва в Доклада за глобална финансова стабилност, една четвърт от емитентите на дълг в твърда валута вече имат задължения, търгувани на проблемни нива. Сега Западът трябва да помогне на засегнатите от кризата развиващи се страни много повече, отколкото го направи в борбата срещу ковид.

Единственият плюс на скорошните проблеми е, че абсолютната диктатура бива дискредитирана. Концентрацията на власт в ръцете на едно грешно човешко същество е високорискова в най-добрия случай и катастрофална в най-лошия. Режимът на Путин е ужасяващо напомняне за това какво може да се случи при такава политика. Но опитът на Си Дзинпин да елиминира силно заразен и не особено опасен патоген от страната си е още един знак за това какво може да причини неконтролираната власт. Демокрацията не се е покрила със слава, но нейните лидери могат поне да бъдат отстранявани.

Но, уви, ние споделяме планетата с тези режими и особено с този на Китай. За разлика от Русия, Китай е суперсила, а не просто залязваща такава, изпълнена с бездънно негодувание и разполагаща с хиляди ядрени бойни глави. Най-малкото Западът ще трябва да си сътрудничи с Китай по отношение управлението на дълга на развиващите се държави.

По-фундаментално погледнато ние се нуждаем от мир, просперитет и защита на планетата. Те не могат да бъдат постигнати без известна степен на сътрудничество. Самите бретънуудски институции са монумент на опита да се постигне това. Преди двадесет и пет години мнозина се надяваха, че сме на пътя към това, от което човечеството се нуждаеше. Сега, уви, ние отново сме по пътя надолу към свят на разделение, сътресения и опасности.

Ако не настъпят допълнителни шокове, настоящите смущения би трябвало да бъдат преодолени. Но ни беше напомнено, че са възможни огромни сътресения. На Русия трябва да се окаже съпротива. Но ако не можем да поддържаме минимални нива на сътрудничество, светът, който в крайна сметка ще споделяме, едва ли ще бъде този, в който искаме да живеем.