Инфлацията в САЩ е създадена във Вашингтон

Сътрудници от Белия дом бяха под пара в понеделник, предупреждавайки, че данните за мартенската инфлация във вторник ще бъдат неприятни и обвинявайки за това Владимир Путин. Без съмнение това е по-добре, отколкото да обвинявате собствените си политики. Но инфлацията не се появи с инвазията в Украйна и към момента ще бъде трудно да се забави, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

Белият дом беше прав за индекса на потребителските цени, който е нараснал с 1,2% през март, най-високото месечно покачване от началото на текущия инфлационен цикъл. Повишението на цените през последните 12 месеца достигна 8,5%, най-бързият темп от 40 години.

Цените на енергоизточниците през месеца допринесоха значително за увеличението, като част от него се дължи на сътресенията на петролните пазари след инвазията. Но така наречените основни цени, изключващи храните и енергията, са се повишили с 6,5% през последните 12 месеца. Цените на услугите, без да се включва енергията, които не би трябвало да бъдат засегнати от смущенията във веригите за доставки, са нагоре с 0,6% за месеца и с 4,7% на годишна база.

Инфлационната тенденция започна сериозно преди година с началото на президентството на Байдън и се ускори през по-голямата част от последните 12 месеца. Това е много преди Путин да реши да нахлуе в Украйна. Инфлацията отразява твърде много пари, преследващи твърде малко стоки, благодарение главно на комбинацията от огромни федерални разходи и разхлабена парична политика.

Президентът Тръмп подписа ненужния законопроект за облекчаване на Covid ситуацията на стойност 900 милиарда долара през декември 2020 г., а демократите сипаха масло в огъня с още 1,9 трилиона долара през март 2021 г. Федералният резерв продължава да поддържа отрицателни реални лихвени проценти почти две години след края на рецесията, породена от пандемията. Тази инфлация е създадена във Вашингтон.

Пазарите във вторник приеха лошия доклад за инфлацията с лекота, може би защото (както Белият дом) вече бяха калкулирали новината. Или може би инвеститорите смятат, че данните за март представляват пик. Цените на петрола може да не продължат да се покачват, а данните включват някои добри новини за цените на употребяваните автомобили и камиони (намаление с 3,8% през месеца).

Но като цяло данните за цените са ужасни за американските работници и потребители. Скокът през март означава, че реалните заплати са се понижили с 0,8%, или спад от 2,7% през последната година. Реалните средни седмични доходи са намалели с впечатляващите 4,26 долара само през март и с почти 18 долара по време на президентството на Байдън. Ако искате да знаете защо американците са недоволни от икономиката, въпреки че има много работни места, причината е тази. Реалните им заплати спадат, докато цените на ежедневните стоки и услуги растат бързо. Средният работник, на когото демократите се позовават, когато искат повече федерални разходи, е смазван от инфлационните последици от твърде многото федерални разходи.

Скокът на инфлацията изисква промяна в политиките към по-скъпи пари и по-малко разходи, които подхранват излишното търсене. Фед вече влиза в час, като повишава лихвените проценти и започва да свива раздутия си баланс от 9 трилиона долара. Задачата му щеше да бъде по-лесна, ако беше започнал преди година. Сега ще трябва да се движи по-бързо в икономика, която все още расте, но с по-малко доверие у бизнеса и потребителите.

Дори основната инфлация от 6,5% е повече от три пъти над целта на Фед от 2%. Консенсусната цел на Фед на срещата му през март за пик на лихвения процент по основната лихва от 2,8% през 2023 г. изглежда неадекватна. Историята сочи, че след като инфлацията е толкова висока, лихвените проценти ще трябва да я надвишат, за да я пречупят.

Това ще доведе до риск от рецесия. Решителността на Фед срещу инфлацията ще бъде тествана, ако растежът бъде подкопан и настъпят финансови проблеми. Всеки централен банкер може да намали лихвите. Волкъровият тест (по името на бившия председател на Фед, покойният Пол Волкър – бел. прев.) за монетарен кураж изисква вдигане на лихвите, когато политическата класа яростно се противи.

Що се отнася до администрацията на Байдън и Конгреса, най-добрата антиинфлационна политика би била замразяване на разходите за всичко освен за отбрана. Също намаляване на митата, което би било еднократно понижение на цените. Трябва да се наложи мораториум върху нови регулации, които повишават разходите за бизнеса.

Този съвет е в противоречие с инициативата на демократите „Да изградим по-добре“. Но техните реакции на инфлацията до момента чрез разрешаване използването на повече етанол и освобождаването на петрол от стратегическия резерв са напразни жестове. Републиканците биха могли да включат замразяването на разходите и мораториума в изборния си дневен ред.

Инфлацията е мощна политическа сила, защото не може да бъде отстранена чрез обяснение. Почти всеки гласоподавател я усеща всеки ден. Ако междинните избори през ноември (за Конгрес и частично за Сенат – бел. прев.) са референдум за цената на ежедневния живот, избирателите няма да обвиняват Кремъл. Те ще обвинят партията на власт във Вашингтон.