Пет причини да бъдем оптимисти за оцеляването на глобализацията

Глобализацията е мъртва. Лари Финк от BlackRock го казва. Марк Мобиъс от Mobius Capital Partners пък смята, че той греши. Възгледите на кой легендарен инвеститор сляпо да приемем? Може би сами можем да се ориентираме, пише Алън Бийти за Financial Times.

Песимизмът относно оцеляването на глобализацията след Студената война изглежда по-оправдан сега, отколкото по време на множеството предишни епизоди, когато нейната гибел беше уверено, но погрешно прогнозирана. (Тези епизоди включват спукването на технологичния балон от 90-те години, атаките от 11 септември, епидемията от тежък остър респираторен синдром през 2003 г., епидемията от птичи грип през 2005 г., продоволствената криза от 2007-08 г., финансовата криза от 2008 г. и първоначалното въздействие на коронавируса.)

Войната в Украйна влоши проблемите с веригите за доставки, а енергийните шокове направиха товарния транспорт по-скъп. По-траен тренд е, че правителствата приемат завой към отбранителна национална сигурност, при който ще разчитат само на външнополитически съюзници (ако наистина има такива) за стратегически важна търговия.

Войната на Владимир Путин наистина може да бъде преломна точка. Но освен ако санкциите и ембаргото на богатия свят не ескалират до сериозни икономики като Китай, има добри причини да бъдем оптимисти. Ето пет.

Първо, трансграничната търговия със стоки традиционно се приема като знак за глобализацията и е вярно, че тя е в застой спрямо световния брутен вътрешен продукт за повече от десетилетие. Но както посочва Скот Линсиком от Института Като, повечето други измерители, които бихте могли да изберете – международната търговия с услуги, преките чуждестранни инвестиции, миграцията, потоците от данни – се справяха добре преди пандемията и изглежда са се възстановили през последната година.

Естеството на глобализацията се промени: търговията със стоки е по-малко релевантна. През двете десетилетия след 1990 г. имаше огромни печалби откъм ефективност от арбитража при разходите за труд в промишлеността, като Китай и други предимно азиатски страни се придвижиха към средните доходи чрез експорт. Голяма част от този капацитет вече е изразходван и Китай вече е повече потребителски пазар, отколкото платформа за износ. Мултинационалните компании сега са в Китай колкото за производство и продажба, толкова и за доставки.

Второ, колкото по-сложни стават веригите за доставки, толкова по-трудни стават те без международна специализация. Един емблематичен продукт, полупроводниците, са много добър пример. Разбира се, можете да субсидирате с публични пари фабрики, за да произвеждате чипове с ниска стойност за автомобилната индустрия. Това ще прахоса ресурси и ще предизвика търговски търкания поради дъмпинг, както се случи със стоманата и корабостроенето, но едва ли ще унищожи глобализацията.

В действителност частите с висока стойност от веригата често са географски концентрирани и трудни за възпроизвеждане. Развойната дейност при чиповете и производството на литографски машини са доминирани съответно от центъра за изследвания и разработки Imec в Белгия и производителя на литографски машини ASML в Холандия. Главният изпълнителен директор на Imec каза наскоро пред Trade Secrets, че ще създаде изследователско поделение в САЩ, но фокусът винаги ще бъде централата във Фландрия. Ако искате развитие на полупроводници, трябва да се обадите в Белгия.

Трето, високите цени на енергията правят товарите по-скъпи, да. Това може да насърчи прибирането на производството у дома (оншоринг) в богатите икономики, но също така оскъпява производството и интензивното на торове селско стопанство, което ще обезкуражи процеса.

Последният ефект често ще преобладава. Въпреки популярната представа за товарните кораби като огромни източници на въглеродни емисии, транспортът като цяло е с доста малък дял във въглеродния отпечатък на търгуваните стоки. (Това дори важи за стоки, които погрешно се считат за емитенти, като цветя, пренасяни от Африка към Амстердам, и ябълки и агнешко, изпращани от Нова Зеландия до Обединеното кралство).

Вече започна процес, обратен на оншоринга: производителите на велосипеди замразиха плановете си за преместване в Европа поради особено високите цени на енергията. Разбира се, ЕС планира въглероден граничен механизъм за предотвратяване на движен от емисиите офшоринг, но той все още е в начален етап.

Четвърто, не е лесно да се раздели света на икономически сфери и да се накарат страните или компаниите да изберат една от тях. Търговията на Китай с ЕС продължи да расте въпреки търговското напрежение, а със САЩ се възстанови през 2021 г. след няколко лоши години. И като пример извън Китай, често се говори за разделяне на света на три конкуриращи се модела на управление на личните данни: авторитарен китайски, американски на свободния пазар и европейски с право на поверителност.

Но всъщност страна като Япония успя перфектно да прилага едновременно американския и европейския модели, подкрепяйки свободния поток от данни в американски стил, като същевременно Брюксел признава нейния режим за защита на данните.

И пето, наречете това сляпа вяра, но смъртната присъда на глобализацията вече бе прочитана няколко пъти, но всеки път тя се изправяше бодро от болничното си легло. Компаниите са изобретателни и подкрепящи технологиите, като дори активно деструктивните правителства не успяха да унищожат глобализацията.

Натрупването на напрежение между САЩ и Китай, пандемията, кризата при веригите за доставки и сега войната в Украйна със сигурност представляват най-голямото изпитание за глобализацията след Студената война. Но има доста добри шансове международната интеграция на пазарите да оцелее и този път.