Светът трябва да преосмисли как работи земеделието

Войната в Украйна не само застраши енергийните доставки на Европа, но и повишава цените на хранителните суровини. Нестабилността на нашите хранителни доставки и недостатъците в индустриалното производство на храни попаднаха на фокус и посланието е ясно: за да имаме някакъв шанс да избегнем недостига през следващите години, намаляването на зависимостта ни от изкопаемите горива във веригата за доставки на храни е абсолютно критично. Трябва да преосмислим как работи земеделието - и има възможност да го направим в тази криза, пише за Financial Times Питър Грейг, регенеративен производител на месо и съосновател на етичния онлайн търговец на дребно Pipers Farm.

Настоящата система се оказа напълно нефункционална през последните две години. Недостатъците, които бяха подчертани за първи път от пандемията, бяха изострени от войната в Украйна. Да вземем един пример. Покачващите се цени на природния газ са увеличили цената на амониевите нитратни торове три пъти за малко повече от година. Тъй като Русия е основен износител на торове, войната засили този проблем. Предлагането е застрашено и нарастващите цени отразяват това.

Увеличаващите се разходи за компоненти за селскостопанското производство, като гориво и тор, би трябвало да окажат голямо влияние върху вземането на решения в световната земеделска общност. Огромни количества енергия се използват за производството на торове, на които повечето земеделски производители разчитат, за да увеличат производителността на своите култури. Страничен продукт от производството на азотни торове - въглеродният диоксид - се използва за зашеметяване на прасета с газ, практика, която е изключително стресираща за животните и се използва просто заради ефективността и откъм разходи. Диоксидът се вкарва и в опаковките с месо и салати като средство за удължаване на срока им на годност и повишаване на маржовете на продукцията.

След това имаме и нарастващи разходи за дизел, необходим за захранване на трактори и друго оборудване, което изисква интензивното земеделие. Вземете транспортните разходи за достигане на продуктите до потребителите и вносните фуражи за животни, както и вредата, която промишлените торове причиняват на нашите почви, и става ясно, че нашата зависимост от изкопаемите горива създава неустойчив начин за изхранване на хората. Но това е неизбежна последица от система, която дава приоритет на производството на повече и по-евтина храна. Малките фермери в световен мащаб са част от тази индустриализирана въртележка, която стимулира отглеждането на хомогенизирани “касови“ култури. Това не трябва да бъде така.

Вместо да се бълват „касови“ култури, всяка област трябва да започне да управлява своите специфични природни ресурси по начини, които са най-подходящи за това място. Когато е възможно, трябва да се въведат земеделски техники с ниско екологично въздействие, като например намаляване на обработката на почвата и отглеждане на повече животни на пасища. Днешните проблеми с доставките и инфлацията при горивата могат да бъдат мощен двигател за фермерите да ребалансират производството в полза на богата на хранителни вещества храна със странични продукти, които могат да бъдат пренасочени за устойчиво хранене на добитъка.

Добър пример за това може да се намери в начина, по който в момента се обработва грахът, отглеждан за консумация от хората. Външната обвивка на граха най-често се изхвърля, но предлага богата на протеини храна за животни, алтернативна на южноамериканската соя, чието отглеждане е отговорно за загубата на биологично разнообразие и обезлесяването.

Фермерите, загрижени за цената на азота, могат да впрегнат повече енергия от слънцето. Вместо да купуват скъпи торове, регенеративните фермери по целия свят засаждат покривни култури, като например бобови растения, които вкарват азот в почвата по естествен път. Фотосинтезата е безплатно гориво за фермерите, което задвижва двигателя на производството на храни, който е здравословната почва.

Чрез намирането на тези устойчиви алтернативи на индустриалното земеделие, фермерите могат да работят в хармония с природата и да се върнат към истинската си функция: да доставят на хората пълноценна, здравословна храна. Вместо индустриално производство на глобални суровини на възможно най-ниска цена, производителите на храни трябва да се питат: „Колко хранителни единици можем да произведем? И колко рентабилни можем да бъдем?" Едва тогава те могат да започнат да намаляват и премахват скъпите компоненти в производството и да работят с природата вместо срещу нея.