Пет начина да водим информационната война

Трето, имаме съюзници в нашата борба за истината. Има нарастващо движение на усърдни независими организации, които проверяват фактите, а има и хора, наречени „журналисти“, чиято работа е да разберат какво се случва. Някои от тях са доста добри в това, което правят, а някои от тях рискуват живота си в момента за тази цел.

Четвърто, трябва да помним, че нихилистичното неверие е поне толкова вредно, колкото и безрезервната вяра. Може да изглежда умно да отхвърляме всяко твърдение като потенциална дезинформация, но е по-разумно да се опитаме да разберем разликата между истината и лъжата.

Всъщност дезинформацията често е предназначена не толкова да измами лековерните, а да принуди всички нас да се свием, инстинктивно отхвърляйки самата идея, че истината някога ще бъде известна. Малко хора се заблуждават от неумели кадри на фалшив президент Зеленски, който нарежда на украинците да се предадат, но повече ще отхвърлят кадри, които са напълно истински.

Новинарската организация с нестопанска цел ProPublica наскоро съобщи за феномена на фалшива проверка на фактите. Публикации в социалните медии, украсени от руската държавна телевизия, се използват като факти, развенчаващи „украинската дезинформация“. В действителност те сами по себе си са дезинформация, отхвърляща твърдения, които никога не са били правени. Това е по-усъвършенствана версия на Консервативната партия на Обединеното кралство, която за кратко през 2019 г. се ребрандира в Twitter като организация за проверка на факти. И в двата случая вероятно не се цели директна измама, а объркване, цинизъм и разсейване.

Което ме води до петия урок: не трябва да губим от поглед това, което има значение. Пиша тази статия за дезинформацията, защото знам повече за нея, отколкото за Кремъл или за войната с разнообразни оръжия. Жизненоважно е да не позволяваме на дискусията за дезинформацията да ни отклони от случващото се – отвратителна война, икономическа криза и хуманитарна катастрофа.

Макар че повечето от нас са далеч от танковете и бомбите, всички ние участваме в информационната война. Добрата новина е, че всеки от нас се е обучавал за това през целия си живот. Развихме остро чувство към небивалиците и напълнихме нашите когнитивни кутии със здрави и остри инструменти за ясно мислене.

Всяка статия във вестник, която сме прочели, всеки политически дебат, който сме гледали, всеки разговор, който сме водили и всяка публикация в социалните мрежи, която някога сме мислили да споделим - всички те са ни подготвили за предизвикателната, но насъщна задача да поемем отговорност за това, което четем, споделяме, вярваме или не вярваме.

За повечето от нас оскъдните ресурси в тази информационна война не са годините на обучение или интелектуален блясък. Това са по-меките активи: любопитство, търпение, постоянство и преценка. Все още не е късно да ги впрегнем в битката.