Нелибералните приятели на Путин в Европа все още са силни

Във вътрешен аспект обаче Орбан представя много по-двусмислена картина. В общественото радио, управлявано от политически назначени лица, както и в медиите, собственост на близкия до него конгломерат KESMA, които заедно контролират повече от три четвърти от медиите, фокусирани върху новини, в Унгария, зрителите и читателите са изложени на проруски и антизападен наратив от години.

Това не се променя и сега. Проучване показва, че избирателите на „Фидес" – партията на Орбан, имат коренно различна картина на войната от привържениците на опозицията.

Орбан също преработи собствения си образ. Преди войната той се опита да изглежда като самотник, изправен срещу „глобалисткия“ елит на ЕС – подобно на Марин льо Пен, Матео Салвини и останалите му съюзници. Сега той се представя като опитен държавник, който ще пази мира, сигурността и евтината енергия в Унгария, докато опонентите му могат да доведат страната до война.

Седмица преди изборите тактиката на Орбан изглежда работи: проучванията на общественото мнение показват малко, ако изобщо има такива, промени в партийните предпочитания. Това би осигурило на Фидес удобно парламентарно мнозинство.

Позицията на Вучич никога не е била застрашена и той също се насочва към удобна, ако не и напълно легитимна победа.

Ужасите на войната почти неизбежно ще бъдат изместени на заден план от проблеми като рязко нарастващите цени на енергията и храните. Дори ако явно пропутинската политика е твърде токсична в бъдеще, пропутинските политици и обществени личности могат да се представят като гаранти на стабилността и сигурността, които защитават своите нации от вторичните последици от войната. Същевременно те ще останат и привлекателни партньори за автократите.

Засега нарастването на обществената враждебност към Путин позволява на ЕС и САЩ да затруднят поне малко помощниците на руския президент на запад. Изключването на Русия от Съвета на Европа ще я лиши от важно място за нейните операции за влияние. Сега обаче Съветът трябва да бъде укрепен и преустроен като авторитетна институция за правата на човека и гражданските свободи.

Държавите също така ще трябва да прилагат по-добре и да засилят правилата, регулиращи прозрачността на финансирането на кампании и партии.

Лидерите трябва да настояват и за нов консенсус на ниво ЕС относно забрана на висши служители да заемат добре платени позиции в компании със седалище в автокрации. Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер например все още не е подал оставка от позициите си в руските енергийни фирми. Поставянето му в списъка със санкции на САЩ, като същевременно се отменят привилегиите, с които се ползва като бивш правителствен глава, би било силно послание, че западните активисти носят същата отговорност като руските съюзници на Путин.

Изземването на имотите на руски олигарси е друга добра стъпка. Макар че има малък шанс тези хора да упражнят някакво влияние върху политиката в Русия в момента поради зависимостта си от Кремъл, някои от тях са действали като проводници на операции за влияние.

Важно е да се гарантира, че това се преследва със стратегическа визия, като се признава, че Русия не е единствената автокрация, която използва мръсни пари, за да подчини правилата и вземащите решения според волята си.

ЕС трябва да забрани схемите за златни паспорти по-бързо от крайния срок – 2025 г., предложен от Европейския парламент и радикално да увеличи прозрачността на регистрите на компаниите, включително тези относно данните за действителните собственици. Това трябва да бъде допълнено със стъпки за защита на независимостта и сигурността на медиите и на съдилищата.

Европейската комисия, Съдът на ЕС и Европейската прокуратура са в добра позиция да бъдат в челните редици на това.

Не на последно място, войната в Украйна трябва да накара ЕС да реформира задълбочено своята отмираща политика за присъединяване. Неуспехът да се постигне добър напредък към членството допринесе за токсичната политика на Западните Балкани и огорчи хората, живеещи в източните съседи на ЕС.

Нелибералните лидери отдавна настояват за фалшиво решение: интегриране на държави с нелиберални правителства, като Сърбия, уж за да се предотврати дестабилизацията им. Вучич и Орбан са доказателството, че това е лоша идея. Вместо това ЕС трябва да позволи бърз достъп на кандидатите до единния пазар, като същевременно пренасочи преговорите за пълноправно членство върху доброто управление и върховенството на закона.