За ефективното спазване на международните санкционни режими

Автор: Адв. д-р Елина Кърпачева - основател на European Compliance Center, експерт към VUZF Lab

Ефективността на международните санкционни режими зависи от действителното и навременно прилагане на съответните мерки. Без да има централизиран орган, ЕС разчита на често разпокъсаните действия на регулаторните органи на държавите - членки и предоставя на финансовите институции ролята на „пазители“, които да спират трансакции към блокирани лица и да събират информация за всеки конкретен случай.

Европейската комисия чрез Главна Дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ осигурява насоки и координира спазването на европейския санкционен режим. Санкциите на ЕС създават правни задължения за всички граждани на ЕС, за всички юридически лица, учредени в ЕС и всяко бизнес начинание, извършвано в рамките на единния пазар.

Много от специалистите по превенция на финансовите престъпления обаче вярват, че ЕС изостава в превенцията и реалното разкриване на нарушения на санкционните режими поради най-малко следните причини:

1. Разлики в законодателството и правните традиции в държавите членки, вариращи от липсата на процесуални механизми за разкриване и разследване на подобен вид финансови престъпления до пълното отсъствие на изрично законодателство по въпроса.

2. Липсата на централизиран орган, подобен на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) или Office of Financial Sanctions Implementation (OFSI) във Великобритания, който да притежава реални правомощия за разследване и наказване на нарушителите на санкционните режими. Към това трябва да се прибави и недостатъчната подготовка и ресурсна обезпеченост на финансово-разузнавателните и разследващи органи в държавите-членки.

3. Липсата на разбиране от страна на бизнеса относно рисковете от заобикаляне на санкционните режими, както и недостатъчната подготвеност на служителите съответствие (compliance) на местно ниво, които трудно разпознават схеми за нарушаване на международните санкционни режими.

4. Недостатъчна междусекторна взаимовръзка между превенция изпирането на пари и спазването на международните санкционни режими.

Събитията през последните седмици около войната в Украйна водят до бързо нарастване на ефективността на санкционния режим на ЕС и това е положително развитие.

На 16 март стартира работа многостранната работна група относно руските елити, пълномощници и олигарси (Russian Elites, Proxies, and Oligarchs (REPO) multilateral task force (REPO). Тя се състои от представители на министерства на финансите, правосъдието или вътрешните работи на САЩ, Австралия, Канада, Германия, Франция, Италия, Япония, Обединеното кралство и представител на Европейската комисия.

Членовете на REPO се ангажират да осигурят координираното изпълнение на финансовите санкции, свързани с Русия, както и да предоставят помощ на други държави за намиране и замразяване на активи. Участващите юрисдикции се ангажират да работят заедно, за да осигурят доказателствени средства с оглед установяването, замразяването и изземването на активи на блокирани физически и юридически лица. Работната група има за цел да санкционира бизнеси и представители на регулирани професии (адвокати, одитори, нотариуси), които са улеснили движението на санкционирани активи или други незаконно придобити средства.

Предприети са и стъпки за засилване споделянето на разузнавателна информация от страна на американския орган за борба с изпирането на пари (FinCEN) и съответните органи в юрисдикциите, част от работната група REPO.

По този начин публичните органи на държавите - участници в многостранната инициатива могат да разчитат на навременна финансово – аналитична информация за разследване и наказване на нарушения, свързани с координираните международни мерки срещу Руската Федерация и Белорус (а вероятно по отношение на други санкционни програми като например „Магнитски“).

Същото важи и за Европейската комисия. Споделянето на информация ще допринесе за успеха на текущите разследвания в държавите-членки на ЕС и ще унифицира практиките по правоприлагане на Съюза.

Лицата, докладващи сигнали (whistleblowers), се превръщат в основен източник на информация за разкриване на нарушения на международните санкционни режими.

Европейската комисия стартира защитен онлайн канал за докладване на сигнали за минали, настоящи или планирани нарушения на санкциите на ЕС. Разкриването на подобни деяния е в обществен интерес. Сигурната онлайн платформа на EU Sanctions Whistleblower Tool позволява на всяко лице да подаде сигнал, избирайки  дали да остане анонимно или да предостави данни за контакт и последваща комуникация с Комисията относно случая.

Ако ЕК прецени, че предоставената от подателя на сигнала информация е достоверна, тя ще сподели анонимизирания доклад и всяка допълнителна информация, събрана по време на проведено разследване, с националните компетентни органи в съответната(ите) държава(и) членка(и) като финансови регулатори, митнически органи, разузнавателни агенции, полиция, прокуратура.

Правителството на САЩ от своя страна стартира програмата за получаване на парични награди за информация, която е довела до замразяване или отнемане на активи на клептократи, свързани с международна корупция, включително правителството на Руската федерация.

За българската държава и българския бизнес посланието е ясно – спазването на санкционните режими е от изключително значение и опитите за тяхното заобикаляне ще бъдат разкрити и наказани. Бързото приемане на българския закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения (whistleblowing), както и преглед на регулаторната рамка по отношение международните санкции и приемането на закон, който да регулира тази сфера (а не да ескулпира от отговорност).

Всяко предприятие, дори и да не е свързано с финансовия сектор, трябва да направи преоценка на кои пазари оперира, с кои дружества е в договорни връзки и да следи санкционните режими от регулаторна гледна точка, така че да вземе необходимите мерки, за да запази своя бизнес. Може да се очаква повишаване на броя транснационални разследвания, както и случаите на попадане на местни юридически и физически лица под административната/наказателната юрисдикция на друга държава (екстериториално приложение на международните санкции).