„Това да сте непублична компания прави по-лесно да се организират нещата повече на местно ниво“, споделя главният изпълнителен директор Джо Престън, „но мисля, че задаващите си изисквания за ESG (екологични, социални и управленски критерии – бел. прев.) ще тласнат повече компании в тази посока, защото проблемите с работната ръка са голяма част от това.“
Разбира се, става ясно, че светът не се обръща към глобализацията, както през 90-те години на миналия век. Някои индустрии, като технологиите, ще почувстват натиска да променят съществуващите бизнес модели повече от други. Вижте как Intel създава голяма нова леярна за чипове в Охайо като част от по-голямото технологично отделяне на Америка от Китай, а сега и Русия, чрез санкциите върху износа на чипове. Компанията също така инвестира в европейски регионален леярски капацитет.
Не бих се учудила, ако войната в Украйна ускори ограниченията върху технологиите с „двойна употреба“, които могат да се използват както за търговски, така и за военни цели. Неотдавнашен доклад на TS Lombard посочи, че индустрии, вариращи от чипове, телекомуникации и IT оборудване, до космонавтика, авионика, компютри, електроника, сензори, лазери и техните компоненти, може да се наложи да изместят своите вериги за доставки и клиентска база, за да се нагодят към отделянето.
„Помислете за свързаните с облака умни превозни средства, които качват данни в реално време на спътници (напр. Tesla/SpaceX) като устройства за наблюдение, които могат да бъдат използвани при нужда за военни цели“, се отбелязва в доклада.
Тази промяна със сигурност може да има голямо въздействие върху финансовия пазар, тъй като голяма част от растежа на най-големите технологични фирми се основаваше на способността им да пресичат границите безпроблемно. Но това въздействие няма да е еднопосочно. Вижте възхода на акциите на фирми за 3D принтиране, например, които скочиха по време на пандемията. Индустрията успя да запълни празнината във веригите за доставки чрез производство на всичко на местно ниво - от лични предпазни средства, през медицински и тестови устройства, до лични аксесоари, помощни средства за визуализация и дори жилища за спешни случаи.
Целият пазар на 3D принтиране нарасна с 21% от 2019 г. до 2020 г. и се очаква да се удвои до 2026 г. Сега има редица компании, като базираната в Остин Icon, които преминават от принтиране на убежища за бедствия към луксозни домове. Като се има предвид сложността и въглеродния интензитет при строителството на жилища, с неговите множество вериги за доставки, това е промяна, която може да помогне за ограничаване на инфлацията. Както се казва в статия от 2020 г. в Nature, „3D принтирането на сгради изисква по-кратки срокове за изграждане и по-ниски разходи за труд, и може да използва по-екологично чисти суровини“. Получените домове могат да бъдат „лесно транспортирани и разположени в райони, където са най-необходими“.
Дори във времена на война, икономическо отделяне и геополитически страх си струва да помним, че има възможност в кризата.