По-важното от миналата седмица

 По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Войната в Украйна

Очевидно Русия поне частично е обслужвала дължимите лихвени плащания по деноминирана в долари държавна облигация. Това беше потвърдено от няколко кредитори, както и от руското министерство на финансите. Други кредитори заявиха, че досега не са получили никакви пари. Официално неизпълнението на задълженията от страна на Русия може да настъпи едва след изтичането на 30-дневен гратисен период. Преди това руското правителство заплаши да уреди дълговете в чуждестранна валута в рубли, но изглежда, че това не се е случило, поне през миналата седмица.

Русия е наложила забрана за износ на селскостопански стоки като пшеница, ечемик, царевица и ръж. Правителството обяви, че забраната ще продължи първоначално до 30 юни и има за цел да помогне за обезпечаване на нуждите на страната. Изключения ще се правят за износа за Евразийския икономически съюз и за самопровъзгласилите се "народни републики" Луганск и Донецк в Източна Украйна. Русия е най-големият износител на пшеница в света.

ЕС забрани на рейтинговите агенции да оценяват облигации, емитирани от руската държава и руски компании. Други санкции включват забрана за износ на луксозни стоки за Русия, ограничения за вноса на руски продукти от черната металургия и стоманодобивната промишленост, както и цялостна забрана за нови инвестиции в руския енергиен сектор. Освен това Русия ще бъде лишена от търговските предимства, с които се ползва в ЕС поради членството си в СТО.

Междувременно, въпреки войната, Русия твърди, че продължава да доставя газ за Европа през Украйна. ЕС остава категоричен, че няма да наложи ембарго върху износа на енергия от Русия.

Електроенергийните мрежи на Украйна и Молдова са свързани с континенталната европейска мрежа. През последните седмици електрическата мрежа на Украйна беше обект на нападения от страна на руските войски и беше особено уязвима, тъй като се намираше в "островен режим", тъй като беше изключена от съседните държави Русия и Беларус за дълго планиран тест малко преди руската инвазия по украинска инициатива.

Тази седмица цените на енергоизточниците отново бяха изключително волатилни. Например цените на петрола първоначално се сринаха след новините за нови блокирания заради коронавируса в Китай и за напредъка в преговорите между Русия и Украйна, но в края на седмицата отново се повишиха.

Според оценките на ОИСР глобалният икономически растеж през тази година ще бъде с повече от един процентен пункт по-нисък, отколкото се предполагаше досега, заради войната. От друга страна, инфлацията ще се увеличи с поне още 2,5 процентни пункта. Негативните последици ще бъдат много по-силно изразени в еврозоната, отколкото в САЩ.

Над 3,3 милиона бежанци са напуснали Украйна през западната граница от началото на  руската инвазия. Уличните боеве в Мариупол пречат на спасителните екипи да стигат до стотиците оцелели, останали под разрушения от руска атака театър. Британското министерството на отбраната заяви, че Русия не е успяла да получи контрол над въздуха и до голяма степен разчита на оръжия, които могат да бъдат изстреляни от руското въздушно пространство.

България

В България продължават безспирно да пристигат бежанци, които се срещат с хаоса, създаден от българските служби, но и с добротата на дарители и доброволци. 

В края на седмицата пък американският министър на отбраната Лойд Остин се срещна с премиера Кирил Петков и новия министър на отбраната Драгомир Заков, обеща ни „мултинационална бойна група“ и си тръгна, а у нас остана надеждата, че наистина няма да се изпращат ПВО в Украйна. „Това би било въвличане на България във войната“, предупреди президентът Румен Радев, а в събота темата провокира протести и контрапротести в центъра на София.

Говорейки за протести – такива имаше и в Банкя, и пред Главна дирекция „Национална полиция“, след като лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов заедно с Владислав Горанов и Севделина Арнаудова бяха задържани за 24 часа. Факсът до прокуратурата обаче се оказа недостатъчен за удължаване на мярката им и те си тръгнаха без разпит от Седмо РПУ в София. Безпрецедентната акция се случи, докато европейският прокурор Лаура Кьовеши все още провеждаше срещи у нас. В парламента почти се стигна до физически сблъсъци, а държавният глава припомни, че „докато съдът не се произнесе, справедливостта не е възтържествувала“.

В същото време навлязохме в нов етап на борбата между МС и прокуратурата, след като на среднощна пресконференция премиерът Кирил Петков и вътрешният министър Бойко Рашков обвиниха прокуратурата в прикриване на доказателства и умишлен бойкот на разследването. Петков обяви също, че с казуса се занимава и европейската прокуратура.

Европейската прокуратура е получила рекорден брой сигнали от България за престъпления, попадащи в компетентността й. От тези сигнали са започнали 120 разследвания, най-вече за нарушения при обществени поръчки, злоупотреби със селскостопански субсидии, в строителството, с фондовете за възстановяване след COVID-19 и други от България. Това обяви европейският главен прокурор Лаура Кьовеши след срещата си с премиера Кирил Петков в Министерския съвет.

Главният прокурор Иван Гешев сезира Конституционния съд заради намаления бюджет на прокуратурата, който според него ще засегне възможността й за ефективна работа. Според Гешев оспореният текст от Закона за държавния бюджет за 2022 г. е персонална атака към него самия, но и опит за противопоставяне на БАН и прокуратурата, защото орязаната сума от 20 млн. лв. бе прехвърлена към БАН.

Седмица след като емитира 3.5-годишен вътрешен дълг за 500 млн. лв., държавата ще проведе нов аукцион на ДЦК за същата сума, но със 7,5-годишен матуритет. Купонът по него е 0,25%, но съдейки по аукциона в понеделник, а и от рисковата премия при първоначалното отваряне на тази емисия миналия ноември, вероятно доходността ще е по-висока - на нива от порядъка на 0,9%. Причината е в геополитическия риск от войната в Украйна и лихвените очаквания, които вдигнаха рисковата премия на българските книжа в Европа.

Българският износ продължава да расте за 12-и пореден месец, като продадените зад граница стоки през януари са с 31% повече в сравнение със същия месец на 2021 г., показват данните на статистиката. Те обаче се основават на паричната стойност на продадените навън продукти, а не на тяхното количество. Затова ръстът донякъде се дължи и на по-високите цени на стоките. При сравнението с януари 2021 г. трябва да се отчита и базов ефект - преди година експортът все още отчиташе спадове.

Еврозоната и ЕС

Икономическият ръст на ЕС ще бъде силно засегнат от ефектите на руската инвазия в Украйна, предупреди заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис. Той заяви, че очакванията на институцията са за растеж под 4% през 2022 г., което е понижение спрямо прогнозата отреди месец. Изказването му идва на фона на спад на доверието на германските инвеститори до най-ниското му равнище от началото на пандемията от коронавирус. Същевременно войната в Украйна изстреля цените на енергията, стоките и храните до нови рекорди, което означава още по-голямо нарастване на инфлацията в еврозоната.

Германия ще задели 200 млрд. евро, за да финансира индустриалната трансформация в страната до 2026 г., обяви германският финансов министър Кристиан Линднер. Тя ще включва инвестиции в инфраструктура за зареждане на електрически автомобили, водородни технологии, модернизация на промишлеността. Средства ще се използват и за премахване на допълнителните такси, въведени на базата на Закона за възобновяемата енергия.

Министрите на финансите на ЕС отново не успяха да постигнат съгласие по прилагането на глобалното споразумение за минимално данъчно облагане. Съпротивата идва главно от Швеция, Полша, Малта и Естония. С цел постигане на компромис Франция предложи да отложи прилагането на директивата с една година и да направи прилагането на части от глобалния минимален данък доброволно за държавите членки, в които директивата засяга само няколко дружества през първите пет години от прилагането ѝ. Следващият опит за вземане на решение ще се състои през април.

От друга страна, беше постигнато споразумение относно Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM). Страните от ЕС се споразумяха от 2026 г. нататък да налагат данъци върху определени стоки, чието производство в други страни от ЕС води до емисии на газове, които увреждат климата. Първоначално това ще се отнася за цимент, желязо, стомана, алуминий, торове и електроенергия. Сега CBMA трябва да бъде договорена с Парламента на ЕС.

Британската централна банка повиши лихвените си проценти за трети пореден път. Основният лихвен процент беше повишен с четвърт базисен пункт до 0,75%.

Северна Америка

Централната банка на САЩ повиши лихвените си проценти за първи път от 2018 г. насам. Целевият диапазон за лихвения процент беше увеличен с 0,25 процентни пункта до 0,25-0,5%. Според нова прогноза на Федералния резерв през тази година се очакват още няколко повишения на лихвените проценти. Балансът на централната банка също ще бъде намален. През февруари инфлацията в САЩ се повиши до 7,9%, което е най-високото равнище от 40 години насам. За последен път комисията повиши лихвите през декември 2018 г., след което започна да ги понижава.
Федералната комисия по отворения пазар съобщи още, че очаква да започне да намалява притежанията си на държавни ценни книжа и ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити, на някое от следващите си заседания. В момента тези притежания на Фед възлизат на близо 9 трлн. долара. Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл намекна на пресконференцията си след заседанието, че ограничаването на баланса може да започне през май и допълни, че процесът вероятно ще е равносилен на още едно повишение на лихвите тази година.

Ръководителите на американската централна банка коригираха и прогнозите си за икономиката на много фронтове. Те предвиждат много по-висока инфлация от очакванията през декември и значително по-бавен ръст на БВП. Членовете на комисията повишиха очакванията си за инфлацията, като предвиждат, че ценовият индекс на личните потребителски разходи, изключващ храните и енергията, ще нарасне с 4,1% тази година спрямо прогнозите за 2,7% през декември 2021 г.

Сара Блум Раскин оттегли кандидатурата си за поста на ръководител на банковия регулатор на САЩ. Една от причините е опозицията на сенатора демократ Джо Манчин, без чийто глас Раскин няма реални изгледи да спечели мнозинството в Сената. Там Раскин срещна съпротивата на републиканците и на Манчин най-вече защото се застъпва за по-силна климатична защита.

Азия

Китайското правителство предприе различни мерки за ограничаване на продължаващите понижения на курсовете на местните фондови борси. Според участници на пазара държавните фондове са купували акции в големи мащаби, което е довело до повишаване на цените. Освен това представителите на правителството обещаха повече прозрачност при регулирането на високотехнологичните компании. В началото на седмицата курсовете се бяха сринали, но след намесата на правителството се стабилизираха.

Международни компании спират някои от дейностите си в Китай заради разширяването на Covid локдауна, който е един от най-големите от началото на пандемията. Десетки милиони души в страната са засегнати от рестрикциите на фона на рекорден брой нови заразявания. Toyota, Volkswagen и Foxconn са сред компаниите с нарушения в дейността.