Войната в Украйна комбинира рисковете от минали кризи за пазара

Поради нахлуването в Украйна Русия е в процес на изключвaне от глобалната система, като една след друга се прекратяват икономическите и финансовите й връзки.

Това ще опустоши икономиката, някога 11-та по големина в света и все още член на Г-20. Заедно с парализираната финансова система, това ще доведе до депресия, подкопаваща благосъстоянието на поколения руснаци.

Това, което се случва икономически и финансово в Русия и Украйна, обаче няма да бъде ограничено до тях. В допълнение към трагичната принудителна миграция на милиони украинци, има последствия за световната икономика и пазарите, както незабавно, така и в дългосрочен план.

Уязвимостта на Русия от санкциите на Запада е видима в срива на нейната валута, опашките пред банките, недостига на стоки, умножаващите се финансови ограничения и т.н. Полученото в резултат на това свиване на брутния вътрешен продукт ще отнеме години, за да бъде обърнато и ще наложи скъпоструваща трансформация на това как икономиката функционира вътрешно и взаимодейства външно.

Основните последици за останалия свят, макар и неравномерни между и в рамките на отделните страни, са комбинация от предизвикателства, които сме виждали преди.

Поради смущенията в наличността на суровини с произход от Украйна и Русия, както и заради подновените сривове във веригата за доставки, светът е изправен пред голяма инфлация в разходите, напомняща за петролния шок от 70-те години.

Също подобно на 70-те години Федералният резерв на САЩ, най-мощната централна банка в света, вече се сблъсква със самонанесени щети относно своята репутация в борбата с инфлацията. С това идва и вероятността от отвързани инфлационни очаквания, отсъствието на добри опции за паричната политика и труден избор за Фед между това да позволи инфлация над целевата до 2023 г. или да тласне икономиката в рецесия.

Подобно на 80-те години пък нарастващите просрочени плащания ще бъдат характеристика на нововъзникващите пазари. Това ще започне с Русия и Украйна, макар и по различни причини.

Все по-често Русия ще бъде неохотна и неможеща да плаща на западните кредитори, банки и доставчици. В рязък контраст, Украйна ще привлече значителна международна финансова помощ, но това все повече ще зависи от споделянето на част от финансовата тежест от страна на частния сектор, като той се съгласи за намаляване на договорните искове към публичния сектор на страната.

Тази комбинация от дефолт и преструктуриране вероятно ще се разпространи и в други развиващи се икономики, включително някои особено крехки вносители на суровини в Африка, Азия и Латинска Америка. Те вече усещат болката от повишените цени на вноса, по-силния долар и по-високите разходи по заемите.

Подобно на 90-те години, когато повишението на пазарната доходност изненада мнозина, трябва да очакваме и по-голяма волатилност на финансовите пазари.

Инвеститорите бавно осъзнават, че стратегията за купуване на дъната бе подкопана. Този подход се оказа много печеливш, когато беше подкрепен от масивни и предвидими инжекции на ликвидност от централните банки. Но сега той е изправен пред насрещни ветрове, като монетарните власти в САЩ нямат добри алтернативи. Това идва в момент, когато цената на много активи е значително отделена от фундамента поради многогодишните интервенции на централната банка.

За разлика от 90-те години обаче инвеститорите не трябва да очакват бързо нормализиране на отношенията на Русия с международните капиталови пазари и с това възстановяване на нейните дългови ценни книжа. Този път ще бъде по-объркано и по-дълго.

Всичко това има три основни последици за световната икономика. Стагфлацията се превърна от рисков сценарий в базов. Рецесията сега е рисковият сценарий. И ще има значителна дисперсия в индивидуалните базови резултати, вариращи от депресия в Русия до рецесия в еврозоната и стагфлация в САЩ.

Въпреки че диференциацията ще бъде видима и в пазарното представяне, това ще дойде след период на „зараза“ за някои, тъй като глобалните финансови условия се затягат. Основният рисков сценарий за пазарите също се промени – потенциално с притеснителна волатилност и нефункциониране на пазара.

Това е риск, който за разлика от 2008-09 г. е от по-малко значение за банките и следователно за системата на плащания и сетълмент. Това е добрата новина. Но насочването му към небанковия сектор все още крие рискове от удар за реалната икономика.