По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Днес е 19-ти ден от началото на войната в Украйна, все още няма пробив в дипломацията, налице са над 2 милиона бежанци и нестихваща международна и родна съпричастност и закрила. Хиляди българи не спират да даряват за майките и децата на Украйна, а доброволци не спират да помагат - кой с каквото може.Чрез кампанията на Българския червен кръст в помощ на Украйна досега са събрани над 3 милиона лева, тонове храни и хигиенни материали. 

Войната в Украйна

Правителството на САЩ забрани вноса на петрол и природен газ от Русия. Великобритания иска да направи това до края на годината. ЕС обяви намерението си да стане независим от руския внос на енергоизточници по-бързо от предварително планираното. До 2023 г. вносът трябва да бъде намален с две трети в сравнение с предходната година. В замяна на това страните членки на ЕС ще внасят повече втечнен природен газ (LNG). Освен това се планира по-бързо разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници. Заради въздействието на войната върху цените на енергоносителите председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен възнамерява да предложи временно ограничение на цените. Плановете трябва да бъдат конкретизирани до края на март.

Наред с други, и германското правителство се обяви против незабавното спиране на руския внос на енергоизточници. Според федералния министър на икономиката Роберт Хабек (Зелените) това би нанесло сериозни щети на германската икономика. От своя страна Русия заплаши да спре доставките на газ по газопровода "Северен поток 1" в Балтийско море, които представляват около 10% от руския износ на газ за Европа.

ЕС планира да наложи допълнителни санкции срещу Русия през следващите дни. След срещата на върха с държавните и правителствените ръководители на ЕС председателят на ЕК Фон дер Лайен обяви, че ще бъде изготвен четвърти пакет от мерки за по-нататъшно изолиране на Русия от световната икономическа система. В същото време участниците в срещата на върха помрачиха надеждите на Украйна за бързо присъединяване към ЕС.

Президентът на САЩ Джо Байдън вече инициира допълнителни санкции. Очаква се в началото на следващата седмица Конгресът на САЩ да сложи край на нормалните търговски отношения на страната с Русия. Това ще открие възможност за налагане на по-високи мита върху руските стоки.

Първоначално цените на енергоносителите продължиха да се повишават рязко през миналата седмица, но с напредването ѝ отново спаднаха значително. Междувременно цените на петрола се повишиха до нов 14-годишен връх.

Великобритания и ЕС обявиха, че ще замразят активите на още руски бизнесмени заради връзките им с Владимир Путин. Сред тях е Роман Абрамович, собственик на футболния клуб „Челси".

От своя страна руското правителство заплаши чуждестранните компании с национализация. Прекратявайки дейността си в Русия, компаниите „на практика ще оставят колективите си на произвола на съдбата", заяви Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ заместник-ръководител на Съвета за национална сигурност. Ето защо в Москва се разработват стъпки за започване на процедура по несъстоятелност и последваща национализация, каза той. Руската прокуратура обяви, че ще проверява всяко прекратяване на дейността за признаци на умишлена или привидна несъстоятелност. Русия също така преустанови търговията с чуждестранна валута до 9 септември. Вече могат да се обменят само чуждестранни валути за рубли.

Рейтинговата агенция Fitch отново понижи кредитния рейтинг на Русия. Според Fitch има съмнения относно готовността на Русия да плати кредите си, а неизпълнението на задълженията вероятно ще бъде „неизбежно". Преди това руското правителство въведе нови правила за чуждестранните кредитори. Според тях на руската държава и компаниите се разрешава да обслужват дългове в рубли в страни, „които участват във враждебни действия". Кремъл причислява към тези страни всички държави от ЕС, Великобритания, САЩ, Южна Корея, Япония и Тайван.

Различни публични финансови институции поеха ангажименти за финансова помощ за Украйна. ЕБВР, действаща предимно в Източна Европа обеща 2 млрд. евро, а Световната банка отпусна спешна помощ в размер на 657 млн. евро. Европейската инвестиционна банка иска да предостави още 668 млн. евро. Международният валутен фонд одобри изплащането на помощ в размер на 1,4 млрд. долара.

МВФ ще понижи прогнозата си за световния икономически растеж заради войната в Украйна. Новата прогноза ще бъде публикувана през април. През януари МВФ все още предполагаше, че глобалният растеж ще бъде 4,4%.

Централната банка на Русия удължава ваканцията на борсата в Москва. Тя няма да работи през цялата настояща седмица (14-18 март). В съобщението на институцията се посочва, че по-късно следващата седмица ще се вземе решение за борсовата търговия в периода 21-25 март. Московската фондова борса е затворена от 25 февруари, след като на 24-ти февруари руската армия нахлу в Украйна – едно от най-дългите спирания досега на такъв голям пазар.

Първоначално се планираше търговията да бъде възобновена на 9 март, но това така и не се случи.

България

В страната ни вече има над 33 хиляди украински бежанци, но се очаква броят им драстично да нарасне. Институциите се задвижиха, но редица области вече предупредиха за трудности при струпване на бежанци.

Министерският съвет предостави статут на временна закрила на бежанците от Украйна, след като седмица по-рано вътрешните министри на ЕС решиха на всички украински бежанци, които навлязат на територията на съюза, да бъде дадена временна закрила. Тя се предоставя от 24 февруари 2022 г. за една година. Лица, напуснали Украйна заради войната и влезли в България, получават такъв статут до изричното им волеизявление за ползване на временна закрила, но не по-късно от 31 март 2022 г. 

Войната в Украйна и ефектът върху родната икономика се оказа водещият акцент на отминаващата седмица и у нас. Свидетели см ена нарастваща инфлация, изтънял джоб и все по-големи лишения пред препълнените витрини на магазините. А резки увеличения на цената на олиото до 7 лева на литър предизвика реакция на властта.

Над 200 проверки в 200 обекта извърши Комисията за защита на потребителите, а рано сутринта на съботния ден страната ни осъмна с дълги опашки за олио на цена 2,99 лв. за литър пред магазините на голяма търговска верига. Промоцията предизвика истерия, безредици и намеса на полицията.  Заради напрежението с евтиното олио вицепремиерът Корнелия Нинова свика спешна среща в икономическото министерство с производители на олио. А кратката констатация след срещата може да се предаде с цитат на Нинова: "Има олио да залеем цялата страна!".

През седмицата държавата започна да се презапасява със зърно. Грижата за хляба вървеше ръка за ръка с грижата за горивата. Властта официално обяви, че няма да подкрепи санкции срещу Русия, които са неизгодни за страната ни.

Икономиката на страната е пораснала с 4,2% в реално изражение през миналата година, показват предварителни данни на НСИ. Така след спада с 4,4% през първата година на корона кризата през 2021 г. БВП на България отново се връща към растеж и до голяма степен възстановява изгубеното. Темпът на нарастване е най-бърз от 2008 г. насам, макар донякъде да се дължи на по-ниската база за сравнение.

ЕС и еврозоната

Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да коригира програмата си за изкупуване на облигации. След временното увеличение през април в края на юни тя отново ще бъде намалена до 20 млрд. евро. Първоначално тази сума трябваше да бъде достигната едва през октомври. След това програмата може да приключи напълно през третото тримесечие на 2022 г. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че първото повишение на лихвения процент може да се състои „известно време" след изтичането на срока на покупките на облигации. Централната банка също така повиши прогнозата си за инфлацията за тази година до 5,1%. Преди това ЕЦБ предполагаше, че тя ще достигне 3,2 %. Очакванията за 2023 г. и 2024 г. остават около 2%.

Потребителската инфлация в еврозоната достигна рекордното ниво -5.8% за месец февруари, показват данни наЕвростат. Това значително надминава очакванията на експертите, взели участие в редовната анкета на Reuters - те предвиждаха покачване на цените с 5.4%. Увеличението в инфлацията на месечна база също е рекордно - 0.9%, като най-голямо поскъпване се вижда в енергийния сектор - 31.7%. След това се нареждат необработените храни, където покачването е 6.1%. Очакванията на експерти са, че инфлацията в еврозоната ще достигне 6% през март.

Европейската комисия започна първия етап от антитръстовото производство срещу Google и Meta (Facebook). Тя подозира, че двете компании са се сговорили на пазара за онлайн реклама. Твърди се, че през септември 2018 г. американските интернет компании са сключили споразумение, наречено от Google "Jedi Blue". Сделката вероятно е интегрирала платформата за онлайн реклама на Facebook "Audience Network" в платформата на Google "Open Bidding" - вероятно с цел да отслаби конкурентните платформи за реклама или да ги изтласка от пазара.

Европейският съюз ще започне официално разглеждане на кандидатурите на Украйна, Грузия и Молдова за присъединяването им към блока, обявиха от френското председателство на Съвета на ЕС. Посланици на ЕС призоваха Европейската комисия да изложи мнението си по исканията, които бяха подадени бързо, след като Русия започна инвазията си в Украйна. Всяка от страните твърди, че бързо променящата се ситуация, що се отнася до сигурността, трябва да принуди ЕС бързо да разгледа кандидатурите за членство. Въпреки че това е просто техническа стъпка, тя все пак има голямо символично значение.

Засега поне забраната за биткойна в ЕС е неуспешна. Съответната директива, която предстои да бъде гласувана в Европейския парламент, беше изменена. В по-ранна версия се призоваваше за забрана на криптоуслугите, основани на „неустойчиви от екологична гледна точка механизми ". Този пасаж вече не е включен.

Германското правителство иска да похарчи общо 200 млрд. евро до 2026 г. за така наречените „климатични промени" и по-голяма независимост от вноса на петрол и газ. Министърът на финансите Кристиан Линднер и министърът на икономиката Хабек се споразумяха за обема по време на настоящите преговори за бюджета. Парите са предназначени основно за увеличаване на Фонда за климата и трансформацията, който трябва да нарасне с 90 млрд. евро в сравнение с плановете на старото правителство.

Централните банки на Унгария, Чехия и Полша предприеха действия в подкрепа на отслабените си национални валути след руската инвазия в Украйна. Унгарската централна банка повиши основния си лихвен процент с три четвърти пункта до 5,35% - най-голямото повишение от 2008 г. насам и по-високо от очакваното. Полската централна банка се намеси на валутните пазари три пъти през седмицата в опит да забави понижението на злотата спрямо еврото, а чешката централна банка също извърши интервенция в петък, за да подкрепи кроната. Вероятно ще са необходими и по-сериозни мерки от страна на централните банки в Източна Европа по отношение на техните валути и по-агресивно повишаване на лихвите, за да се противодейства на неспокойствието на пазарите по повод войната в Украйна.

Северна Америка

Президентът на САЩ Джо Байдън подписа президентски указ, с който задължава правителството да оцени рисковете и възможностите на цифровите пари, създадени от централната банка. По-конкретно, правителството е упълномощено да проучи параметрите на технологичната инфраструктура, на която може да се основава електронна версия на парите в брой. Федералният резерв също така ще ускори изследванията си за цифровия долар.

Инфлацията в САЩ се ускори от 7,5% през януари до 7,9% през февруари. Това е най-високата стойност от 40 години насам.

Американската компания Moderna обяви, че ще се откаже за постоянно от патентната защита на своята ваксина срещу коронавируса в 92 държави с ниски и средни доходи. Условието е ваксините да се произвеждат изключително за употреба в тези страни. Също така Moderna възнамерява да произвежда иРНК ваксини в Кения.

Азия

На годишната среща на Народното събрание китайското правителство обяви пакет от мерки за намаляване на данъците и митата с цел стимулиране на икономиката. Очаква се от плановете да се възползват най-вече малките предприятия. Конгресът също така одобри целта на правителството за растеж от 5,5% за тази година и увеличаване на военните разходи.

Премиерът на Китай Ли Къцян обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат. Ли е на този пост от 2013 г. и ще го заема до март следващата година. Президентът Си Дзинпин има право да номинира негов наследник.

По нареждане на правителството Китайската централна банка е прехвърлила на Министерството на финансите печалба, равняваща се на около 158 млрд. щатски долара. Това се прави, за да се финансират бюджетните разходи на правителството. Преводите от централната банка бяха преустановени в резултат на пандемията.