По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Войната в Украйна

В една от сутрините миналата седмица много хора в България и Европа се сблъскаха със страх, който никога не е изчезвал, но отдавна не е бил толкова близо: страхът от ядрена катастрофа.

Според официални данни от четвъртък до петък по време на боевете край южния украински град Запорожие руските войски са обстрелвали най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Избухна пожар. И макар че след няколко часа той бе потушен, а според Международната агенция за атомна енергия нивата на радиация в околността остават непроменени, светът се промени за една нощ.

Агресивната война на Путин срещу Украйна показва на Европа нейната собствена уязвимост и пренарежда света. Дали Западът е достатъчно силен за новата реалност, в която международната общност се разпада на блокове, е въпросът, който ще си задаваме и през следващите седмици и месеци.

Нищо не е същото като преди инвазията. Всеки ден се появяват нови - често тревожни - ситуации, които принуждават хората да се замислят в рамките на много кратко време. И в България също.

Това се вижда за пореден път и в темата за ядрената енергетика: от финансовия министър Асен Василев дойде информация, която само допреди седмица би граничила с огромна изненада – обсъжда се възможността страната ни да изгради нова ядрена мощност, а Гърция да внася ядрена енергия от България. Че обсъжданията с властите в Атина са факт, макар и в начален етап, бе потвърдено по-късно през седмицата от Handelsblatt и Bloomberg. A в началото на седмицата Германия обсъждаше удължаването на експлоатационния срок на последните три атомни електроцентрали в страната след 2022 г. поради нарастващите съмнения относно надеждността на доставките на руски газ. Дори министърът на икономиката Роберт Хабек не изключва категорично тази възможност. И по този начин се засяга тема табу за „Зелено движение“ у нас и „Зелените“ в Германия.

Последиците от санкциите срещу Русия вече са ясно видими. Рублата се срина значително, търговията на фондовите пазари беше преустановена, различни банки не могат да посрещнат търсенето на пари в брой, а чуждестранните дъщерни дружества на някои руски финансови институции са изправени пред фалит. Трите основни рейтингови агенции понижиха кредитния рейтинг на Русия до "junk". Руското правителство реагира, като въведе капиталов контрол и силно повишение на лихвените проценти от страна на централната банка.

В началото на седмицата ЕС, САЩ и редица други държави въведоха санкции срещу Русия. Наред с други неща, по-голямата част от валутните резерви на Руската централна банка бяха блокирани, а различни руски банки бяха изключени от системата SWIFT. Първоначално най-голямата банка („Сбербанк“) и третата по големина банка („Газпром банк“) не са засегнати. Все още има и изключения за сделки, свързани с пазара на нефт и газ.

А почти никоя западна компания не иска да остане в Русия. Списъкът на фирмите, които ограничават бизнеса си със страната или дори го прекратяват, става все по-дълъг. След като в началото на седмицата големи петролни и енергийни компании като Shell и BP обявиха, че се оттеглят от руския пазар, все повече компании от различни сектори последваха примера им. А много руски олигарси бяха санкционирани.

Общото събрание на ООН осъди с огромно мнозинство руската инвазия в Украйна. 141 държави членки гласуваха в подкрепа на резолюция в този смисъл, а 35 се въздържаха (включително Китай). Само пет държави, сред които Русия, Беларус и Сирия, гласуваха против. Резолюциите на асамблеята обаче нямат задължителен характер.

Традиционно неутрална Швейцария се присъедини към санкциите на Европейския съюз срещу Русия. На петима руски олигарси е забранен достъп до Швейцария. Замразяват се евентуални лични авоари на Владимир Путин, както и на премиера на Михаил Мишустин и на външния министър Сергей Лавров. Швейцария затваря и въздушното си пространство за руски самолети, включително частни.

Британското правителство замрази евентуални авоари на Путин и на Лавров в Обединеното кралство. На руските олигарси е ограничен достъпът до Великобритания и с частни самолети.

Международни публични финансови организации като МВФ, Световната банка и ЕИБ са обещали на Украйна различни пакети от помощи. Парите не са обвързани с условия, както обикновено се случва, и отчасти не трябва да бъдат връщани.

САЩ и няколко други държави, сред които и Германия, искат да освободят общо 60 милиона барела от петролните си резерви, за да ограничат повишаването на цените на енергията. Само САЩ искат да освободят 30 милиона барела. От друга страна, петролният картел Опек+, в който влиза и Русия, не желае да увеличава производството си повече от вече планираното.

Сраженията в Украйна дадоха импулс за ускоряване на стъпките към Брюксел. Грузия и Молдова подадоха през седмицата официални заявление за членство в Европейския съюз. А една балтийска страна показа своето отношение по темата. Улицата, на която се намира посолството на Русия в литовската столица Вилнюс, ще бъде наречена „Героите на Украйна“, съобщи кметът на града Ремигиус Симасиус в социалните мрежи. Досега задънената тясна уличка до дипломатическа мисия бе безименна. 

България

Войната в Украйна причини и първата смяна в кабинета на Кирил Петков. Парламентът освободи Стефан Янев като военен министър и гласува избора на Драгомир Заков за нов министър на отбраната. Янев, обучен в НАТО генерал, който е учил в САЩ и миналата година два пъти беше служебен министър-председател, многократно нарече нападението срещу Украйна "специална операция", повтаряйки думите на руския президент Владимир Путин. В четвъртък той защити терминологията си, като заяви, че избягва „войнствената реторика", така че „нито Путин, нито НАТО да затворят вратата за дипломацията“. Рокадата беше гласувана във вторник, след като в понеделник премиерът обяви, че освобождава Янев и настоя промяната да бъде одобрена от депутатите максимално бързо заради сложната ситуация около войната в Украйна. Петков, който встъпи в длъжност през ноември, заяви, че реториката на члена на кабинета - и склонността му да изразява позиции, които се разминават с тези на правителството - е неприемлива. „Един министър на отбраната не може да използва думата "операция" вместо думата "война", каза Петков пред репортери в София в началото на седмицата. „Не може да се нарича операция, когато хиляди войници и от двете страни вече са убити".

Разривът отразява разделението в България, която има тесни исторически и икономически връзки с Русия и зависи почти изцяло от доставките на руски газ и ядрено гориво. Едва през миналия месец Янев влезе в конфликт с министър-председателя, когато отхвърли увеличаването на присъствието на НАТО в страната, а Петков отхвърли тази позиция като „лично мнение" на министъра на отбраната.

В понеделник премиерът обяви, че на мястото на Янев за министър на отбраната ще предложи дългогодишния военен експерт Тодор Тагарев и внесе кандидатурата му в деловодството на парламента. Часове преди тя да се гласува на извънредното заседание на Народното събрание във вторник, Тагарев беше оттеглен и на негово място беше предложен представителят на българската мисия на НАТО в Брюксел Драгомир Заков. Промяната се наложи след среща на парламентарната група на БСП с премиера в понеделник вечерта, на която от партията на Нинова са възразили срещу кандидатурата на Тагарев. В крайна сметка Заков беше избран с внушително мнозинство, като освен от партиите на мнозинството той получи подкрепа и от ГЕРБ. От ДПС се въздържаха, а "Възраждане" изобщо не участваха в гласуването.

Отношението на българите към руския президент Владимир Путин и Русия се промени рязко заради войната в Украйна, а Путин губи над половината от своята популярност в България. Това показват резултати от експресно социологическо проучване, реализирано в понеделник съвместно от БНТ и агенция „Алфа рисърч" сред 500 души от цялата страна по телефона. Ако през периода 2020-2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за Путин при само 20 на сто отрицателни, сега позитивните мнения намаляват до 32%, а отрицателните нарастват до 48%.

Българската народна банка (БНБ) отмени забраната за банките да разпределят дивиденти. С решение на управителния съвет на институцията се премахва ограничението банките да разпределят печалбите си за 2019 и 2020 г. Тъй като няма въведено такова и за 2021 г., това отваря вратите за кредитните институции с излишен капитал да изплатят към собствениците си както текущи, така и натрупани печалби. Освен това отпадат и рестрикциите на банките да формират експозиции към чуждестранни лица и най-вече към централите си, което при въвеждането му според БНБ консервира около 7 млрд. лв. ликвидност в местната банкова система.

Икономическите нагласи на фирмите в страната са се подобрявали до средата на февруари, като общият показател нараства с 1,5 пункта, показват резултатите от анкетите на НСИ. Въпросниците традиционно се попълват от мениджърите до средата на месеца, така че данните не отчитат как конфликтът в Украйна се отразява на бизнес климата у нас. Общата оценка за икономическата среда достига 19,1 пункта благодарение на по-положителни нагласи в промишлеността, търговията на дребно и услугите, докато само в строителството оценките леко се понижават.

Бюджетът е на плюс от 697 млн. лв. (0.5 % от прогнозния БВП) към февруари, показват предварителните данни на Министерството на финансите. За сравнение - за същия период на 2021 г. излишъкът беше 24.3 млн. лв. В момента обаче правителството има и разходи (за енергийни помощи и пенсионни добавки), които бяха "изписани" от бюджет 2021 г. и не влияят на показателя за салдото сега. Към февруари консолидираните приходи растат с 11% спрямо същия период на миналата година, а разходите - с 2%.

Бюджетът е на плюс от 697 млн. лв. (0,5 % от прогнозния БВП) към февруари, показват предварителните данни на Министерството на финансите. За сравнение - за същия период на 2021 г. излишъкът беше едва 24,3 млн. лв. В момента обаче правителството има и разходи (за енергийни помощи и пенсионни добавки), които бяха "изписани" от бюджет 2021 г. и не влияят на показателя за салдото сега. Към февруари консолидираните приходи растат с 11% спрямо същия период на миналата година, а разходите - с 2%.

ЕС и еврозоната

Съобщението на канцлера на Германия Олаф Шолц за значително увеличаване на разходите за отбрана предизвика нов дебат за бюджета в рамките на коалицията. Министърът на финансите Кристиан Линднер заяви, че правителството се стреми „без промяна да ограничи новия дълг във федералния бюджет за 2022 г. до предварително планираните 99,7 млрд. евро". Освен това за Линднер планираното спазване на дълговата спирачка през 2023 г. продължава да бъде „императив на икономическата мъдрост". 

Броят на безработните в Германия спадна до 2,428 млн. души през февруари. Това е с 34 000 по-малко от предходния месец и с 476 000 по-малко от февруари 2021 г. Равнището на безработицата спадна с 0,1 процентни пункта до 5,3%. Въпреки това показателите все още не отразяват последиците от войната в Украйна, заяви Федералната агенция по заетостта.

За втори пореден път Бундесбанк не прехвърли печалба към федералния бюджет. Както и през 2020 г., през миналата година Бундесбанк постигна балансиран годишен резултат и поради това не преведе никакви средства в държавната хазна. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел обоснова това с увеличаването на провизиите за риск вследствие на спешните мерки на паричната политика след пандемията. 

Потребителските цени в Германия се повишиха с 5,1% през февруари в сравнение със същия период на миналата година (януари: +4,9%).

Европейската комисия посочи, че европейските фискални правила може да останат спрени за по-дълго време заради войната в Украйна. Все още е твърде рано да се вземе решение. Това може да стане в началото на май в рамките на пролетната прогноза. Заради пандемията бюджетните правила все пак са спрени до 2023 г. Понастоящем в ЕС се водят интензивни дебати относно реформата на правилата.

Според съобщения в медиите ЕК възнамерява да позволи на държавите членки да приспадат допълнителните печалби на енергийните компании, произтичащи от повишените цени на газа. Приходите от тези данъци ще се използват за финансиране на инвестиции във възобновяеми енергийни източници и проекти за пестене на енергия. В предложението не се предвижда данък за целия ЕС. По-скоро ЕК ще обяви, че подобни данъци в държавите членки не нарушават правилата на ЕС.

Инфлацията в еврозоната се повиши до нов рекорден връх. През февруари потребителските цени се повишиха с 5,8% в сравнение със същия месец на миналата година. През януари инфлацията е била 5,1%.

Развиващи се пазари 

Инфлацията в Турция продължава да нараства. Според официалните данни потребителските цени са се увеличили с 54% през февруари в сравнение със същия месец на миналата година (януари: +49%). Цените на производителите дори се увеличиха с повече от 100%.

Аржентина и Международният валутен фонд (МВФ) са постигнали споразумение за "прагматичен и реалистичен" план на страната да изплати дълга си в размер на 44 млрд. долара. Министерството на икономиката в Буенос Айрес обяви, че е сключена сделка за рефинансиране на дълга по начин, който „се стреми да продължи да създава условия за стабилност“. Новото споразумение предвижда изплащанията да се извършват от 2026 до 2034 г. след гратисен период. По този начин Аржентина се надява да намали фискалния си дефицит от 3% от БВП днес до 0,9% до 2024 г.

Глобалната икономика 

Страните от ОПЕК+ договориха ново скромно увеличение на доставките за месец април по време на среща, белязана от темата за войната в Украйна. Коалицията от 23 страни ратифицира увеличението от 400 хил. барела на ден, продължавайки досегашното постепенно повишение на производството, което бе ограничено по време на пандемията. Скромният ръст, който обаче много членки не успяват да изпълнят заради проблеми с капацитета, се губи на пазара, който бе разтърсен от руското военно нападение срещу Украйна. Русия е вторият по големина член на алианса ОПЕК+.