Голямата грешка на Путин: лишаването на Запада от неговото самодоволство

Путин разби и втория принцип на мисленето след Студената война: идеята, че съперничеството между великите сили е приключило и че по този начин големите въоръжени конфликти са останали в историята. Русия вече води три войни за възстановяване на империята в рамките на бившия Съветски съюз (в Украйна, Грузия и Чечня). Военните на Путин използваха сирийската гражданска война, за да практикуват тактики като терористични бомбардировки над цивилни, които изглеждаха извадени от по-ранни, по-мрачни епохи. Сега Русия разгръща най-голямата конвенционална война в Европа от 75 години, включваща сухопътни, морски и въздушни нападения, бомбардировки на големи градове и дори ядрени заплахи, пише Хал Брандс.

Путин ни напомни, че насилието е ужасна, но за съжаление нормална характеристика на световните дела. Неговото отсъствие отразява ефективно възпиране, а не необратим морален напредък.

Това е свързано с третия принцип, който Путин оспори – идеята, че историята върви в една посока. През 90-те години на миналия век триумфът на демокрацията, мирът между великите сили и западното влияние изглеждаха необратими. Администрацията на Клинтън нарече страните, които се противопоставяха на тези тенденции, „анахронични държави“, като идеята бе, че те могат да окажат само атавистична, обречена съпротива на развитието на историята.

Но историята, както Путин ни показа, може да се огъва. Агресията може да успее. Демокрациите могат да бъдат унищожени от решителни врагове. „Международните норми“ всъщност са просто правила, създадени и прилагани от държави, които съчетават голяма сила с голяма решителност. Което означава, че историята е една постоянна борба за предотвратяване връщането на света към хищнически модели, от които никога не може да се избяга напълно, коментира експертът.

Но Путин направи услуга на САЩ и техните приятели, защото този урок се налага. Близо седмица на руска агресия постигна това, което десетилетие на американско придумване не можа – ангажимент на Германия да се въоръжи по начин, подобаващ на сериозна сила. Демократичните страни по света подкрепят най-мащабната кампания на санкции, насочвана някога към голяма сила; те засипват Украйна с оръжия, за да подкрепят нейната изненадващо енергична съпротива.

Най-важното е, че гамбитът на Путин предизвиква промяна в интелектуалната парадигма – осъзнаване, че тази война може да бъде прелюдия към по-опустошителни конфликти, ако демократичната общност не накаже строго агресията в този случай и по-ефективно я възпре в други.

Ние сме в първите дни на това, което може да бъде дълга, брутална война. Украинската съпротива може да рухне; Путин може да стане господар на доста разширена империя. Но ранните индикации сочат, че той може би е на ръба на собствено грубо осъзнаване: лишаването на враговете от тяхното самодоволство е голяма грешка.